На пътя между отстъпващата зима и идващата пролет, седем седмици преди Великден и точно в неделя, християнският църковен календар отбелязва Сиропустни заговезни, известни още с имената Сирница, Прошка, Поклади. Празникът няма точна дата, пада в седмицата след Месопустни заговезни, в последния ден преди Великия пост, когато християните трябва да са простили и получили опрощение от ближните си, тъй както си прощават земята и небето.
В Неделя Сиропустна миряните се събират в храмовете за да изслушат първо сутрешната Света Литургия, когато се чете Евангелието и Христовите думи: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”(Мат.6;14-15), а после и за вечерната служба – Вечерня, на която свещениците се обличат в тъмни дрехи за поста. След края й, събралите се целуват иконата на Спасителя, на Богородица, кръста, ръката на свещенника и взаимно се опрощават с думите: “Прости. Простено.” Пожелават си лек пост, който започва на следващия ден, в понеделник и свършва на Великден, който тази година се пада на 8 април.
По-късно младите християни извършват този ритуал с по-възрастните си роднини, близки и приятели, като искат и получават прошка за всичко, което са сторили през годината било с дума или действие, изричайки същите думи и целувайки им ръка.
Оттук идва и името Прошка, с което се отбелязва денят.
Празникът събира цялото семейство на трапезата, а домакинята поднася млечни ястия, баници със сирене и зелници. В зависимост от времето, в което се падат Сиропустни заговезни, зелниците се правят с кисело зеле, с праз, или с пресен лук, спанак, лапад, лобода. Българката приготвя и варени и пържени яйца, които богато украсява. Водата от варенето на яйцата запазва, а на Чист Понеделник с нея всички измиват лицата си за предпазване от насекоми (бълхи в онези времена). На трапезата присъстват кисело мляко с мед, печени с орехи ябълки и тиква, грис халва, бяла халва, варено жито и сутляш. В някои краища на България е прието да се яде риба и жените готвят рибник с много лук и ориз, пекат и варят различни риби.
След вечерята на Сирни заговезни, най-възрастната жена, или мъж в дома, завързва на червен конец и спуска от тавана,( или връзва на точилка) варено яйце (парче сирене, или бяла халва с ядки). Завърта в кръг конеца и всеки се опитва да го хване с уста. Според поверието, този, който успее, ще бъде най-здрав през годината. Самобитният обичай се нарича “хамкане” или “амкане” заради думите, “ам, ам”, които се казват и носи изключителна радост на децата.
“Хванатото” яйце се обелва и разделя между присъстващите за здраве, а черупките му се счукват на прах и се слагат в храната на кокошките, за да снасят повече яйца.
Конецът се пали и нарича за берекет, за плодовитост на добитъка, за много мед в кошерите, за женитба или друго, от всеки член на семейството. По това как гори, се гадае за предстоящите събития.
На този ден със саморъчно направени страшни маски, облечени с овчи, или кози дрехи, опасани с хлопки и тежки звънци на кръста, се появяват кукери (джамали, станичари, бабугери, старци), които размахват дървени сопи, или саби. Обикалят със свирачи селището, танцуват и вдигат врява. Вярва се, че така прогонват злите сили. Благодарните стопани даряват на кукерите пшеница, брашно, месо, плодове, орехи, вино, ракия, или пари. После всички се хващат и заиграват хоро.
Със Сиропустни заговезни е свързан и обичаят Оратник, при който всеки стопанин прави от слама факла, пали и я завърта над главата си. С факлата, наречена оратница, се оратува за здраве, плодородие и за прогонването на бълхите от дома.
Надвечер се запалват и оратняците – кухи или разцепени чаталести дървета, натъпкани здраво със слама и стегнати в горния си край. Щом запалят сламата и завъртят оратняка, ергените и мъжете се провикват: “Ората копата, дай ми дядо, момата, че ти запалим брадата”. После палят обредния огън (оратник) и го прескачат, а момите и жените се хващат на хоро.
Игривото хоро около огъня на Сирни заговезни е свързано с плодородието и колкото по-високи са подскоците му, толкова по-успешно ще е израстването на посевите и по-добра годината. Това е последното хоро до Великден.
На някои места след хорото, в което участват всички, се запалва голям кош, изплетен от пръти и напълнен с клони и слама. Вдигнат нависоко над земята върху дървени колове, кошът става мишена за младите мъже и момчетата, които изстрелват в него запалени дървени стрели. Щом всичко падне и изгори на земята, прескачат огъня за здраве и плодородие.
Обичаят се нарича Паликош.
Докато младите мъже (ергените) палят заговезнишкия огън нависоко покрай селищата, момчетата палят по-малки огньове в селото. Около тях се събират мъже, жени и деца, които ги прескачат за здраве и спасение от бълхи и кърлежи през лятото. Вярва се, че местата осветени от огъня, няма да бъдат засегнати от градушки, а очистващата му сила, ще предпази домовете от болести и нещастия. Затова щом огънят прегори, хората отнасят и главня в дома си.
Всички огньове (клади), прескачането им за здраве и плодородие и песните около тях, са определили и другото име на празника – Поклади.
Макар и с някои езически елементи, обредността на Сиропустни заговезни слага край на веселбите, женитбите, кръщенетата и отбелязва началото на Великия пост, с чието приключване физически и духовно пречистените миряни, ще посрещнат Възкресението Христово.
0 Коментара