Ако през последните две години в ръцете ви е попадала толкова фино и красиво ръчно изрисувана свещ по литературна творба, с известен или с нечак толкова известен литературен или филмов герой, че да сте изпитали неудобство да я запалите, с около сто процентова сигурност е била изработена от моята зла другарка – комшийката ми – повелителката на Кафкотето, известна из интернета като Ескарина. Добре де, не е зла. Даже е вероятно най-благият човек, когото познавам.
На мен не ми е неудобно да паля свещите, които тя прави. Защото казва, че свещите са за това – за да бъдат палени и да горят. Това е смисълът на живота им – да изгорят. Не благоговейно да събират прах, а да светят.
Както светеше гласът ѝ в онзи ден през лятото на 2017-а, когато двете ядяхме безбожно вкусния домашен сладолед на шеф Марк Антъни в тогавашното бистро в мазето на Червената къща – сладолед с нуга, листенца сушен цвят от маслодайна роза, сушени смокини и прочие катализатори на чревоугодието. Сигурно пак сме си говорили с репликите на герои от някоя книга, която и двете сме чели скоро, както често правим. Не помня. Помня обаче как ме попита какво мисля за „една идея, която ѝ хрумнала“.
Една идея, която ѝ хрумнала…
Ескарина е от онези хора, с които имаме почти коренно противоположни интереси, но почти идентични ценности. Последното се потвърждава от факта, че и за двете ни ценностите са висшестоящи спрямо интересите. Това ни позволява да харесваме различни неща, но с внимание и уважение да се изслушваме и да общуваме разточително на гърба на различията си. Аз нищо не разбирам от свещи, но разбирам от вдъхновение и от хора, които го имат. Затова разбирам Ескарина и…
Една идея, която й хрумнала…
Ескарина разбира от свещи. И от други неща. Но от свещи много разбира. И от книги също. От книги разбирам и аз. В тази пресечна точка разбрах за идеята, която ѝ хрумнала…
Хрумнало ѝ да прави
свещи по литературни сюжети,
с литературни герои или по какъвто и друг начин могат да си взаимодействат книгите и свещите. В първия момент не можах точно да си представя как би изглеждала тази идея, претворена в реалността, но докато слушах как вярната ми другарка меко разстила тестото на творческата си мисъл, чутото започна да придобива все по-ясни и по-ясни очертания. А кроткото вдъхновение на приятелката ми отекна в мен и се върна при нея като бумеранг под формата на първата поръчка. Поръчах ѝ свещ по „Малкият принц“, която подарих на майка ми, а две години по-късно тя все още не я е запалила.
На свещите им бабува котаракът Кафка –
един измисленяк, който разказва историите на книгите, на героите, на пламъка и на восъка и който уж е измислен, но винаги, когато „заговори“, си го представям като излязъл от „Майстора и Маргарита“. Сигурно затова купих една малка котешка фигурка с пенсне и разтворена книга на коленете от къщата-музей на Михаил Булгаков в Москва. Не можеше да съществува по-подходящ талисман за това, с което се е заела Ескарина – чете, изследва „под лупа“ и дълбае в най-затънтените кътчетата на книгите и вади оттам съкровища, които претворява върху восъка. Прави го едновременно със страст и търпение, с увереност и постоянно търсене на смисли и форми, с които да ги предаде, с любов и упование в съзиданието като причина за това да опушваме небето.
Не познавам друг човек, който по-добре да въплъщава онова, което винаги съм казвала за гениалните идеи. А именно, че не е възможно гениални идеи да се родят в празни глави.
А главата на Ескарина е пълна.
Не с бръмбари и вятър. Главата на Ескарина е пълна с хиляди нови светове, които калейдоскопски се преподреждат в нови конфигурации всеки път, когато я застигне повелята на креативността и я застави да изрази същността си чрез картини, скулптури и инкрустации, вживени в меката, но придирчива душа на восъка и пламъка.
И знам, че и самата ми другарка би ме изобличила, че този очерк няма център, че е един постмодернистки хаос, но когато пишеш за някого, когото обичаш, никога не можеш да си събереш мислите си в някакъв строен порядък.
Ще откриете свещите на www.facebook.com/kafkathings/
0 Коментара