Дамската пазва е обект на мъжките погледи, откакто свят светува. Двете заоблени хълмчета, били те малки, големи или още по-големи, се смятат и за най-сексапилната част от женското тяло. За жалост на силния пол обаче те рядко биват излагани на показ. Поне от 4500 години насам, откакто е измислен сутиенът.
Според историци първите „чашки“ за бюст се появяват някъде около 2500 г. пр. Хр. на о. Крит. Наричали се аподесмии и представлявали ленти, които повдигат бюста. В случай че гърдите са прекалено големи, се носели две кръстосани аподесмии, които притискали бюста и така го смалявали. Клеопатра например не обличала нищо под горните си дрехи. В Еги¬пет бельото се смятало за нещо вар¬варско и се приемало за връх на неприличието.
Столетия по-късно – през 200-300 г. сл. Хр. римлянките преоткриват сутиена. В Римската империя наричали сутиена строфиум. Той представлявал ленти от мека кожа, опасани около гърдите.
Краят на Римската империя отбелязва и изчезването на строфиума. Ще минат повече от 1000 години, преди отново да се заговори за аксесоара, предназначен за най-съблазнителната част от женското тяло.
През XIII и XIV век представителките на нежния пол започват да пристягат гърдите си в корсети. Но тяхната употреба се наложила главно за да смаляват бюста. В Испания през Ш-ХШ век използвали тесните корсети като своеобразна броня. Металът или дървото, поставени в дрехата, причинявали на жените безкрайни мъки. Върху бюстовете на младите момичета пък вечер слагали оловни плочки, за да не растат гърдите им.
С настъпването на XVI в. Европа преоткрива сексапила на женската пазва. По това време дълбокото кръгло деколте става задължително. Отворените пазви стават толкова популярни по това време, че експерти дори сочат прочутата усмивка на Мона Лиза, претворена през 1506 г. от Леонардо да Винчи, за изразител на въпроса на модела към художника: „Дали да не покажем малко повече, любими?“
Картината „Мадам дьо Помпадур“ (1760 г.) най-пълно разкрива модата на разголените деколтета по времето на Луи XV – тенденция, просъществу-вала близо 300 години.
В края На XIX В. на мода излиза корсетът с връзки отпред. Благодарение на него дамските пазви стават още по-предизвикателни. Мъжете пък използвали съблазнителните корсети като доказателство за изневери – ревнивите съпрузи правели сутрин малки възелчета с шнурчетата на корсета, а вечер ги проверявали. Стегнатите корсети имали основен недостатък – задушавали жените и те често припадали на обществени места. Може би затова стечение на годините „гръдните шини“ са заменени от по-оскъдните, но по-здравословни сутиени, които прикривали само областта около бюста.
През 20-те години на XX в. за пръв път са въведени размерите на сутиена, които заместват използваните дотогава определения за бюста като „девически“, „средноголям“ и „едър“. През 50-те години в Холивуд стигат до невероятното откритие, че хората ще дават луди пари, за да видят големи имена в киното с пищни форми. Тогава се прочуват щедро надарени звезди като Мерилин Монро, Джейн Мансфийлд, Даяна Дорс и Джейн Ръсел. Така сутиенът трайно се налага във всекидневието на жената. Дори феминистките, горили публично този аксесоар през 60-те години на миналия век, не успяват да отслабят интереса към него от страна на жените, още по-малко пък от страна на мъжете. И в двата пола сякаш вече генетично е вродено разбирането, че дамските прелести са сексапилни, но се превръщат в още по-съблазнителни и желани, когато са покрити със сутиен.
0 Коментара