Спомням си, че когато бях малка, често влизах в килера на баба ми. Помня отчетливия аромат на нафталин, напластен прах и вехти обувки. И макар за много от вас тази картинка да е навярно гротескна и зловонна, за мен бе магична. Прекарвах часове там – старателно разравях купчините обувки, старите палта, нарамвах дузина чанти и честичко премятах по няколко фусти от тафта, коприна и вълна. Сякаш тогава у мен се зароди страстта към модата – нагиздена с няколко реда перли и лисици, гордо пристъпваща по пътя от килера до трапезарията.
Ето защо и това да бъда моден редактор на списание “Жената днес” не е просто ангажимент – това е отговорност, кауза и особена привилегия. Защото списанието, започнало живота си през 1945 година, е много повече от история – все пак, както пише в брой 1 на списанието, то работи за „обществено-политическото възпитание и културно издигане на жената”.
И ето ме – едва на 26 години, а тръгнала по пътя на модните тенденции през последните 70. Ще я нарека условно Жената вчера – онази прилежна дама със скромна рокля и прибрана коса от бедните години на ранния социализъм. Зарових глава в архива, изтупах праха и потънах в едно пътешествие, което осмисли много повече от модата.
Годината е 1946-а, спирам погледа си на “облекло за слънчеви и водни бани” – от памучна или вълнена прежда, обикновена чорапена плетка и отгоре – бродиране с цветни конци. Видът на банския ме умилява – наподобява роклите днес, само дето тях не ги носим на плажа, ами в ресторантите, кафенетата, та дори и на улиците. Представям си стъписаната физиономия на Жената вчера, съзирайки този така интимен костюм, изтипосан насред булевард „Витоша“, гордо пиещ кафе, засмукващ тънка цигара.
После идва и съветът за зимата – практично и красиво – широки палта с големи яки и вътрешни джобове, вталени палта, рокли от вълнен плат с яка и ревери, къси палта, клоширани поли… всъщност всичко ми е „много Шанел“. И, честно казано, почти всичко бих облякла още сега. Тя, модата, сякаш не е мръднала особено – платовете са по-фини, копчетата – по-калпави, а моделите – добре забравено старо. И дали ще си направиш от старо-ново (тогавашната домакиня е трябвало да проявява много повече фантазия, за да се отличава), или просто ще си ушиеш “изящна блузка с бродерия” – всъщност няма значение. Полите пак са били солей, десените – каре, пепит и дюс, а платовете – панама, лен, вълна, коприна.
Преди да продължим пътешествието, искам да поспрем и на мъжкия бряг – рубриката „в помощ на съпруга” дава ясни насоки за това как да се грижим за визията и стайлинга на нашия благоверен. „Известна е поговорката, че два костюма струват по-евтино от един. Когато дрехата не се носи постоянно, тя трае два пъти по-дълго. Това се обяснява със състава на вълнената нишка, която добива отново своята естествена еластичност, като почине известно време.” Тези физично-икономически съждения доказват прозорливостта на Жената вчера. Но те не свършват дотук: „Каква тъкан да предпочетем за всекидневния костюм на съпруга? По-стегнат, изпечен, макар и по-тънък плат, понеже той е по-траен. Десенът да бъде по-убит, в някакъв неутрален цвят – сиво, бежаво, сиво-синакво и т.н. Такъв цвят по-бавно се замърсява”. Прозорлива жена, ей! Защо да го перем този мърльо всеки ден, като може с едно сиво костюмче да забере де що има прах и машинно масло по москвича. Пък то после да не личи. Следват и съвети за гладене на ризи и заключението: „Трябва да привикнем нашия съпруг да полага повече грижи за опазването на дрехите”. Цял живот битката за вдигнатия капак на тоалетната чиния – съжалявам, че ще го съобщя на Жената вчера, но нито Жената днес, нито Жената утре успя или някога ще успее да възпита у мъжа тази прилежност. Уви, природата на примата е по-силна.
Обратно в модните дебри – годината е вече 1955-а и сравняваме парижка с наша мода. Джемперче от пепитен плат и тафта, гарнирано с бие от кадифе или пък рокля от тафта за “младо момиче”. Старите да не се бутат, на тях не им прилича тази фриволна кройка с вътрешни бастички. Характерно е обаче очертаването на талията и разкроенията в долната част на полата. Излишно е да казвам, че за панталон въобще дори не може да става дума.
Идва и времето на IX конгрес на Модата и съответно – очерк в “Жената днес”. Измежду всички държави, участващи на модния форум, състоящ се над завод “Георгиу Деж” в Букурещ, България също показва своя поглед към модата – с елементи на “народно облекло и съвременен бит”. Тогавашните моделиери ползват вълнени платове, найлон, целволе и памук. На конгреса се установява обща модна линия в облеклото, модни тъкани и колорит – мекотата на линията се явява основно в женското облекло. Мъжкият костюм се отличава с по-късо палто, панталон без маншет.
Търсейки още модни вдъхновения, погледът ми спира върху статията “Образът на съвременната жена”. И се зачитам. И дъхът ми спира. За сведение – годината е 1957. “Ето там една с костюм, висока прическа и цигара между дългите пръсти с лъскави червени капачки… баба ми е по-модерна”. Изумително е, че още тогава подобна “съвременна жена” е била ужасно демоде, което малко ме обезсърчава относно скоростта, с която българката усвоява модните тенденции.
Минаваме към средата на 70-те и нейно величесто Черната рокля идва на пиадестала в целия си блясък: “Елегантна е роклята от съвсем гладък черен плат (вълна, коприна, синтетична материя), без ефекти. Атлазът и тафтата не са вече модерни. Дантелата е красива и модерна, но тя е скъпа и се носи само в най-официални случаи.” И отново съждения на място – атлазът и тафтата все още не са модерни. И черната рокля трябва да е семпла. Добре де, като сме открили топлата вода преди тоооолкова години, защото все още има кринолини и тафта с пера и камъни. Защо? Черната рокля остава ключът на всяка жена в ситуация “нямам-какво-да-облека”. Непреходна мъдрост, питайте Жената вчера.
През 80-те и 90-те идва времето на Си Си Кеч – широки пуловери, подплънки, коси, червила и кич до полуда. Най-нелюбимото ми време. Този период се характеризира и с лош вкус за музика и есперименти във всякакви посоки. Панталонът и цялостната по-мъжка визия навлизат в гардероба, отнемайки от женствеността. Линиите са прави и безформени, полите – до средата на прасеца, саката – под дупето.
Към края на 90-те, слава Богу, вталяваме линията и идва усещането за Шанел. Много Коко и много Шанел. Идва времето на шапките и се заговаря за Жан-Пол Готие (тогава наричан ГоЛтие). Минавайки през поли и рокли с плохи, много пепит и вълнен плат, жакетчета от целволета и черни рокли, модата на Жената вчера не се различава от модата на Жената днес. Както са казали – всичко ново е добре забравено старо.
С идването на 2000 година, всички става цветно – буквално. И някак си влизаме в комфортната си зона. Естествено, ако към 70-те, 80-те и 90-те гледаме с носталгия и възхищение, то близките 10 години по-скоро ги скриваме под изтривалката с нескрито смущение, защото гримът ни е силен, дрехите – старомодни, а визията – безумна.
Но както започнах този материал – така ще го и приключа – всичко бих облякла още днес. Предизвикателството да владееш модата не означава да се водиш от модните тенденции, а да ги създаваш. И повярвайте ми, след като пред очите ми минаха поне 100 броя на “Жената днес” от 1945 година до днес, истински разбирам, че ако не беше това списание, може би още щяхме да носим черна пола с плохи, бяла блуза с бродерия и широко палто с вътрешни джобове… И, успех на Жената утре!
0 Коментара