„Панталони за жени — учудва се парижкият моделиер Клод Монтана, — какво необикновено има в това? Тях винаги ги е имало.“
Но той се лъже. Панталоните навлязоха в дамската мода едва преди двайсетина години. (60-те години на XX век, б.р.). Преди това носенето им предизвикваше публични скандали, те бяха забранени в служебни помещения, накратко – бяха привилегия само за мъжете. Адам не е защищавал нищо така ожесточено, както своите панталони.
През 1966 г. естрадната певица Естер Офарим от ФРГ е изхвърлена от бара на хотел „Атлантик“ в Хамбург, защото била облечена в елегантен панталон от черно кадифе. Въпросът дали една жена може да се явява на публично място в подобно облекло дни наред вълнува цялата нация… Такива „истории в панталон“ се превръщат по това време във вестникарска сензация навсякъде в Европа. Портиерът на луксозния хотел „Кларидж“ в Лондон забранява на Сюзън Джейн Грифит да влезе там с панталон. Младата дама реагира светкавично: тя смъква панталоните си и превръща дългата си блузка в минипола: така може.
Противниците на панталоните имат думата например в „Луфтханза“ чак до 1 януари 1979 г. Едва след тази дата на стюардесите е разрешено да отиват на работа с панталон.
Историята на панталоните е дълга. Най-ранни доказателства за тяхното съществуване са намерени в пещерни рисунки в Испания. Време на създаването им – X в. пр. н. е. Но на тези първи „модни скици“ панталони носят само мъжете. Към праотците на носителите на панталони сред мъжете са номадските племена на скитите и персите. Римляните, както и гърците предпочитат широките проветриви облекла; те виждат за пръв път топлите „обвивки“ за крака у галите. И скоро римските легионери в студените северни провинции заменят късите си туники срещу изобретението на галите.
През следващите векове панталоните се превръщат в предмет на великолепие и разкош за мъжете. Суетата, с която Адам се отнася към заместителите на смокиновия лист, понякога надхвърля и най-голямото женско кокетство. През благонравното средновековие горните класи носят най-предизвикателни панталони: крещящо шарени и тесни. Върху тях обличали къс жакет, който не покривал „нито срамните, нито задните части. О, какъв невероятен позор“ — пише един хроникьор през 1367 година.
Още по-пищни са панталоните в Испания около 1550 г. А в Англия кралица Елизабет нарежда да разширят столовете в парламента, за да могат мъжете да сядат удобно в своите натруфени панталони. Истински връх в екстравагантността обаче настъпва сто години по-късно, по време на френския крал-слънце Луи XIV. Панталоните се украсявали като торти: с рюшчета, панделки, дантели и пискюли. Краят на тези великолепия идва с Френската революция от 1789 година. Новите господа въвеждат модата на обикновените дълги панталони от солидни платове – като израз на равноправието между гражданите. Настава синьо-сива монотонност, която цари в облеклото на мъжете и до днес.
През цялото това време жените обличали панталони само ако искали да избягат със своите възлюблени, предрешени в мъжки дрехи или когато отивали на война, подобно на Жана д’Арк. Когато враговете я хващали, носенето на панталони също се превръщало в страшно обвинение. Руската императрица Екатерина си позволявала да язди начело на войските си в гвардейска униформа, нея никой не смеел да упреква… Но най-известната героиня в панталони на XIX век е безспорно писателката Жорж Санд.
Едва през 20-те години на нашия век жените навлизат по-масово в спорта: отначало те карат велосипед и се пързалят с дълги поли, яздят на женско седло.
В тези преломни времена започва кариерата на „безсмъртната“ парижка моделиерка Коко Шанел. Много от нейните идеи диктуват женската мода и до днес. Тя първа шие и носи бански костюм. Но все пак не може да надхвърли морала на своето време и смята, че „една елегантна жена може да си позволи да носи панталони само в свободното си време“. Във всекидневието дългите панталони остават забранени за жените. По времето, когато чарлстонът завладява Европа, жените си позволяват да пушат предълги цигари и си отрязват косите. Но жената момче носи панталони само в дома си, като модна пижама от лъскав копринен плат.
През 30-те панталони обува филмовата звезда Марлене Дитрих.
Тя се явява в мъжки костюм дори на публично място, но не намира последователки.
Всички предразсъдъци падат по време на Втората световна война. Жените, които заместват мъжете в оръжейните фабрики и зад кормилото на санитарните коли, а по-късно са принудени да разчистват развалините, нямат друг избор. Те обуват практичните панталони.
Първият голям моделиер, който се осмелява да обуе работещата жена в панталон, е Андре Курео. През 1964 г., заедно с миниполата, той създава белите и твърди като космонавтски костюм женски панталони. Най-после благословията е дадена „отгоре“, защото мощта на парижките създатели на модата е неоспорима. Жените се подчиняват на нейния диктат. До Курео се нареждат и други: Ив Сен Лоран, който внася фантазия в женския панталон и страшно съжалява, че не той е „открил джинсите“. Защото онова, което не се удава и на най-луксозните творения, прави един прост работен панталон. От началото на 50-те години настъпва пълно „равноправие“ – синьото чудо вдига окончателно преградите между гардеробите на Ева и Адам.
Сега „големите“ в женската мода се стремят отчаяно да внесат някакви малки, макар и едва забележими, разлики между мъжкия и женския панталон, защото това равноправие ограничава тяхната фантазия. И те се насочиха към ориенталските традиции в облеклото и към чудесните образци от модата на мъжките панталони от далечното минало.
Но дали това ще се отрази и на еднообразния мъжки панталон?!
0 Коментара