Метаморфозите на дамската шапка

Съвременното понятие за дамска шап­ка твърде трудно може да се свърже със средновековния хенин, с който дамите от Европа през XIII и XIV век украсявали главите си. Какво представлява хенинът? Това било цяла или пресечна фуния, изработена от лека материя, върху коя­то прикачвали по най-причудливи начини тънки воали. Хенинът добил най-сложни форми в бургундския двор.

Казват, че през XVI век във Великоб­ритания една девойка позавидяла на го­деника си за хубавата му, украсена с пера шапка, премерила я и… я присвоила. До­тогава жените покривали главите си с шалове, забрадки, качулки, запазвайки по този начин косите си от дъжд и вятър, а главите си от студ. Жените в Англия скоро превърнали откраднатата мъжка шапка в украса за своите глави.

За шапките на германските жени по време на Ренесанса можем да съдим и по гравюрите и рисунките на великия хуманист и художник Албрехт Дюрер. Твърде често главите на жените са обвити в тюрбани.

През XVII век, през ранния и късния барок, шапките са били главно украшение на мъжките глави, и без това натова­рени с огромни перуки. Благородниците от двора на Людовик XIV носели разкош­ни широкополи шапки, щедро украсени с пера.

През XVIII век, когато процъфтявал стилът рококо, дамите се увличали по невероятни и внушителни по размери и височина фризури, които замествали шапките, фризурите представлявали смайващи композиции от коси, панделки, пера, кошнички с цветя, дори и с плодове.

След 1780 г. английското облекло, най-съвременното за епохата, характерна с развитието на капиталистическите отношения, проникнало и във Франция. Гигантските фризури изчезнали. Модна новост била строгата широкопола шап­ка, дошла от Англия.

Великата френска революция и влия­нието на античността, съживено от разкопките на Херкулан и Помпей, изиг­рали решителна роля в оформянето на женското облекло и допълненията към него. От „Портрет на мадам Серизие“ (1795г.) на Жак Луи Давид, художника на революцията, можем да научим, че же­ните по това време носели шапки с мал­ко дъно и широка, издадена напред пе­риферия, с панделки, които се завръзвали под брадичката. Младите жени обичали и така наречената шапка „Шарлота“, из­работена от хасе, с набрано дъно и с периферия от дантела.

В началото на XIX век се оформил сти­лът „Бидермайер”, наречен още стил „Буржоа“. Шапката от това време е с високо вдигната периферия и с дълбоко дъно, необходимо за все още носения гръцки кок.

Последното „развихряне“ на модата на дамската шапка става в края на миналия, до първите десет години на XX век. Шапки с големи или с вдигнати нагоре прилепнали периферии, украсени с пре­парирани колибри, с огромни щраусови  пера, воалетки и букетчета цветя допьлвали женския тоалет.