Един ден през 1938 г. търпението на главната редакторка на списание „Вог“ Една Улман Чейс се изчерпва и тя ядосана оставя на щатните си фотографи бележка: „Покажете роклята, дайте пълен приоритет на дрехата. Използвайте за това светлината и ако не може да се постигне по художествен начин, изкуството да върви по дяволите“.
Въпреки известната и до днес голяма власт на заемащите този пост жени, тя не постига много по въпроса. Валидно и до днес правило в компанията е, че на фотографите се дава свобода и размах, от които често дори самите те са учудени. Оттогава модните фотографи никога не се подчиняват на тиранията на дрехите, а експериментират с телата, светлината, материите, декорите. Затова, ако днес в моден репортаж видите единствено половин рокля, част от ръкав, а понякога дрехата изобщо липсва на кадъра, то до голяма степен се дължи на наложените от „Вог“ и стоящото зад него издателство „Конде Наст“ правила на играта.
Неслучайно днес архивите на списанието са най-голямата
съкровищница на модната фотография в света.
Сега те отварят фондовете си за изложбата Vogue Like a Painting, която музеят Thyssen Bornemisza в Мадрид показва до 12 октомври. 67 творби на някои от най-известните фотографи в света показват връзката между модните фотосесии и изкуството през последните повече от петдесет години. Списъкът с фотографи събира тежката артилерия в жанра:
Ани Лейбовиц, Марио Тестино, Ървин Пен, Петер Линдберг,
Патрик Дьомаршелие, Стивън Клайн. Идеята за изложбата се ражда преди няколко години. „От „Вог“ ни направиха три различни предложения, някои от които ни се сториха прекалено рисковани, казва за „Жената днес“ в Мадрид артистичният директор на музея Гийермо Солана. Според него резултатът е близък до „игра на дежа вю, в която посетителят не спира да си задава въпроса: къде съм виждал това преди?“. Някои от фотографиите директно са вдъхновени от конкретни картини, други от определен стил като холандските майстори, Ренесанса или най-любимата за модата Викторианска епоха.
Голяма заслуга за постигането на съгласие между списанието и музея, а после и за цялостната реализация на изложбата, има кураторката Дебра Смит. Като дългогодишна служителка на „Конде Наст“ тя деликатно влиза в ролята на двоен агент и умело довежда преговорите до взаимоизгоден финал. Единственият момент, в който тя има някакви съмнения, е денят, в който се заема с подбора на показаните фотографии. За момент тя е парализирана от хилядите снимки в архива. В селекцията попадат работи и от много чужди местни издания като италианския и китайския „Вог“. Голямото предимство обаче логично остава за американското издание. „Нали ме разбирате, освен всичко останало, в тях са парите“, с усмивка казва Дебра.
Малко по-сериозно тя подканва зрителите да обръщат внимание и на най-малките детайли, защото на снимката нищо не е случайно. „Не можете да си представите какви екипи от гримьори, фризьори, осветители стоят зад всяка снимка. Има един известен анекдот в модните среди. Веднъж всичко било изпипано до последния детайл за фотосесия на великия фотограф Ървин Пен с един от любимите му модели, Шалом Харлоу. И тогава той й казал сериозно:
„В малкото ти пръстче липсва автентичност“,
разказва Дебра Смит. Специална роля в изложбата се пада на креативната директорка на американския „Вог“ Рейс Конидгтън, която е авторка на няколко от модните фотосесии. „С нейната червена грива изглежда малко луда в своя безкраен талант. Безспорно истински гений“.
А иначе решеният за момента в полза на изкуството спор между това дали в модните сесии дрехите да бъдат показвани по-красноречиво, или да бъдат претворени артистично обяснява в каталога фото редакторката на британския вестник The Telegpraph Люси Дейвс:„ В крайна сметка има неоспорима разлика между прецизното механично възпроизвеждане на едно тяло или дреха и артистичното им представяне. Полутоновете, сенките и ефимерните нюанси могат да са много по-ефикасни от свръхизобилието на детайли. За това си дават сметка преди много време художниците, които с векове усъвършенстват съюза между чисто техническото умение и механизмите за провокиране на въображението в търсене на много по-висша красота от тази, която виждаме в реалния свят“.
0 Коментара