Из книгата на Мари-Доминик Льолиевр „CHANEL & CO Коко и нейното обкръжение“, издателство Colibri:
Come back Coco
Лайф Магазин, 19 август 1957 г.: четири страници, посветени на Шанел „в костюм отпреди две години (следователно винаги модерен) и огърлица от перли за трийсет милиона франка“. Демонстрация на благоденствие в три удивителни снимки, верую на женската еманципация:
- Шанел (седемдесет и три годишна) върти ръце като вятърна мелница, за да покаже удобството на своето облекло.
- Шанел кляка, показвайки, че дължината до коляно позволява на жената да седне или да се наведе, без полата да се вдигне до брадичката.
- В профил, с юмруци, пъхнати под сакото, Шанел подражава на бюста на Джейн Мансфийлд, за да покаже колко гротескни са огромните холивудски гърди.
Коко Шанел е реклама на самата себе си и на освобождението. Фотографите я обожават и тя им отвръща със същото. Природата ѝ е дала тяло, което органически отхвърля труфилата, и в резултат ножиците на Коко от само себе си творят модернизъм. Дизайнерите от Баухаус мечтаят да изградят къща от стъкло, а тя създава за тялото втора кожа. Със завършена форма като на фотьойл „Бройер“, нейната малка и лесна за копиране униформа позволява на всяка жена да изглежда шик.
„Трябва да строим за човека така, че архитектурната конструкция да му дари радостта да бъде себе си, така че той да я почувства като свое продължение и допълнение“, пише Айлийн Грей.
Шанел осъществява същото намерение в областта на облеклото. В нейния анатомичен костюм жената открива щастието да бъде себе си, чувства го като свое продължение и допълнение. Шанел може да бъде разбрана единствено чрез модата, в нея се усеща туптенето на сърцето ѝ. Елитистка и комунистка, тя изобретява униформа с цистерцианска простота, която заличава разликата между класите. Март Дювал, една от нейните първи майсторки, я ушива от парчета фабричен трикотаж. В деня, когато научава, че майката на нейната асистентка Лилу Маркан шие костюми „Шанел“ за своите приятелки, Габриел изпада във възторг. „Нека дойде да види как работя аз! Ще може по-добре да ме копира.“ Хитруша! Костюмът, произведен в нейните ателиета, си остава неподражаем със своето съвършенство.
Въображението трудно може да обхване бъдеще за двама, а за хиляди е направо невъзможно. Своята мода Шанел изобретява през двайсетте години, от трийсетте насетне намалява темпото. Други очертават тенденцията. През 1956 г. тя разработва облеклото, от което се нуждае, за да реши проблема със своя собствен образ. Нейният костюм придава на старостта достойнство, също както сарито на възрастната индийка. „Елегантността и кокетството в старостта са форма на достойнство. Не бива една млада жена да бъде кокетка, толкова е грозно“, казва тя. Открай време Шанел твори само за себе си. „Като гледам една рокля, винаги мисля дали бих я носила. Ако отговорът е не, просто се отказвам“, обича да повтаря тя. И добавя, че не предлага на другите онова, което сама не би приела.
0 Коментара