45

„Вече май наближавам 35,

а все още минавам за един млад поет.

……

Едно старо момиче почва в мен да личи,

със опънати нерви, с уморени очи“.

Недялко Йорданов

Имате ли огледало? А колко често се оглеждате от горе до долу? Аз рядко. Но скоро го направих. От пръстите на краката докъм гърдите положението е добре. Преди 2 години се вдигнах от стола в хоум офиса и влязох във фитнеса, защото се чувствах като балон. Сега положението е по-добре, почти съм готова да си купя половинки бански, но… има време. Нагоре – гравитацията си върши работата, а пътеките по деколтето ми стигат до сърцето. А най-горе – видях лице, което ясно ми казва, че може да и влизам в горните номера на детската серия, но очите, очите, и устните, устните, принадлежат на едно „старо момиче“. Белите коси правят просеки в боядисаните кичури и не ги броя, но те ме бройкат.

Лошата новина е, че скоро ставам на 45 и дори и да не ми личи (благодаря за комплимента), усещам, че времето ми се изплъзва. Изплъзва се за още деца, изплъзва се за „още от всичко“, изтича, защото, по дяволите, имам нужда от сън, не мога да стоя до късно, ако искам сутринта да не съм старо, раздразнително момиче.

Добрата новина е, че съм „старо момиче“ на 45, а не на 35, както явно е бил стандартът преди 30-на години. Гледах скоро снимки от времето, когато майка ми е била на 35-40 г. Е, аз изглеждам по подобен начин 10 г. по-късно. Технологии, кремове, нов свят… Нека да отбележа, че майка ми е красива жена, така че има още хляб в мен.

Не е хубаво да си старо момиче.

То си личи по бройката импулсивни покупки като минималистични къси панталони, обувки с платформи и отчаяно модерна прическа, която не можеш да поддържаш, но толкова ти се иска… Умните момичета се фръцкат с тях пред огледалото или на ретро парти еднократно и после срамежливо продават дрехите в интернет, оставят косата да порасне.

Хубаво е да си старо момиче.

Още се влюбваш, ревнуваш, плачеш на предсказуемите романтики в събота следобед, но знаеш, че любовта трае и 3 години, и 13, и 23, и не умираш след нея. Сексът е за удоволствие, не се доказваш, и ходиш на кола маска и маникюр главно за себе си. И си мечтаеш да остаряваш като… Мишел Пфайфър или Джей Ло, въпреки че не вярваш 100% на приказките им за любов, чиста храна и сън в рецептата за красота.

Страшно е да си старо момиче.

Стават ти дънките отпреди 5-10 години, но вече никой не ходи с половината дупе навън. И кръстът те боли. И няма крем, който да заличи ей тия фини бръчки край устните или белега на корема от секцио, защото то, случилото се, добро и лошо, е в теб, в душичката ти. И, да, и той, в моя случай Роби Уилямс, и той вече е чичка и не се целува страстно по концертите със случайни мацки, а пее в реклама за котешка храна. И сигурно е мрънкало вкъщи. Би било страшно, ако това – болката, че няма да се повтори станалото, я нямаше, защото тогава къде си била, ей, момиче?

Прекрасно е да си на 45.

Можеш да си купиш онзи скъп крем, който сваля 10 години за 3 седмици, видиш ли… и да му вярваш.  Знаеш, че мъжът до теб/или липсващият е по твой избор, и както ти, така и той си има минало. Край с убийствената илюзия за вечната любов! Любовта е проклета, тъжна, силна, сладка, оргазмена, и ти заспиваш с него/сама, в примирие с нея. Защото тя е с теб. О, забравих, на 45 вече не е нужно да ти казват „обичам те“, за да го вярваш, ако ти го показват, знаеш, че е така.

Убийствено е да си на 45.

Реве ти се, когато си уморена. Усмихваш се насила понякога, особено на шегите за възрастта на по-младите ти колеги. Започваш да не спиш добре нощем, понякога странно се потиш на нови места. Заслушваш се в реклами за менопауза, чудиш се защо ти закъснява и някак си се подготвяш да не е само заради онази нощ. Мислиш за себе си като родител не само на децата си, но и на родителите си. Остаряват, понякога имат нужда от повече помощ. Дали следващата Коледа аз да не ги поканя вкъщи, за да си почиват? Тик-так, тик-так, времето се изплъзва, а ти си докъде? Искаш да полудуваш, но и да си легнеш навреме, нали?

Не е за изпускане да си на 45.

Вече не те смущава факта, че чистиш на музиката на 90-те и ранните 2000, а преди с тях приключваше бара в 3 сутринта. Надуваш си музиката, а синът или дъщеря ти ти се чудят откъде тези странни движения. Важното е да танцуваш. И да си позволиш лудости, които здравословно да те държат с глава над облаците, защото иначе ще потънеш в блатото между „остарявам бавно“ и невъзможните стандарти за красота и сила на холивудските вещици на 50+. „То така и баба знае“ – тихичко си казваш, но ядеш чипс от кейл и тренираш. Очите ти може би стареят, но имаш трето око за лъжите, както и за точните разпродажби. Можеш и смело да казваш „не“, а за това се иска смелост да бъдеш себе си. И все по-малко се страхуваш да бъдеш себе си и да поставяш себе си на първо място.

Скоро ставам на 45.

Реве ми се, защото отвътре съм и скучна, раздразнителна леля, и 12-годишно хлапе, което скача до небето от ентусиазъм от всяка втора идея, която му е хрумнала. И това е влудяващо. Уморена съм, изпитвам вина като родител и като дъщеря, не мога да готвя добре, понякога изглеждам нелепо, но още съм гадже. „It`s not right, but it`s OK“, както пееше Уитни Хюстън. Мечтая да се вдигна един уикенд и да отида с приятелка на концерт на Пинк във Виена. И ще го направя, но не днес.

Още съм на 44. Редовно разчиствам гардероба си, мислите си от спомени, пориви да бъда нещо, което вече не мога да бъда. Избягвам да се взирам в огледалото и твърдо съм решена да приема, че щом мъжът ми ме смята за секси, значи още ме бива. Опитвам се да не страдам по пропуснатите възможности. Да празнувам повече своите успехи. Каквото било, било. Имам още време да променя това, което искам, но няма да гоня вятъра. Ще вярвам като момиче и ще остарявам като майка си, като Мишел Пфайфър, защото те знаят как да живеят и не се страхуват. А от старите момичета се страхуват, и от тях се вдъхновяват.