Аз не съм имала колебания относно половата си принадлежност. Преди 31 години възможностите бяха сведени до две: хора с пенис – мъже, хора с вагина – жени. Не съм преживявала категоричното дефиниране на своя пол като нечестност, но и не помня това да се е отразявало на детския ми избор на стил на живот. Еднакъв интерес имах както към розова кукла Барби, така и към дисекция на червей и не помня някой да ме е ограничавал в предпочитанията ми.
Когато трябваше да определя сексуалната си ориентация, всичко беше безкомпромисно и категорично – аз бях хетеросексуално момиче, което се влюбваше в хетеросексуални момчета и първите ни романтични пориви протичаха в рамките на актуалните за времето и разбиранията норми.
На относително малка възраст аз имах две сигурни основи на идентичността си – хетеросексуална жена.
Това днес е много по-голямо предизвикателство, отколкото може би си представяте. За много хора определението „мъж“ или „жена“ не звучи адекватно на начина, по който се чувстват и това не бива да ви учудва или скандализира. Социалните роли, приписвани на мъжа и жената, отдавна са недостатъчни, за да обемат сложната динамика на начина, по който функционираме и обществата, в които се групираме. Затова и
Фейсбук вече предлага над 71 опции за полово самоопределяне.
И ако това ви се струва прекалено, прибавете типовете сексуална ориентация и след това се опитайте да заявите ясно и отчетливо вашата принадлежност.
В английския език, на който тази тема е най-широко изучавана, съществуват понятията „секс“ (телесен пол), „джендър“ (всичко, което не е телесен пол, като психичен пол или социални роли) и „сексуалност“ (това какво харесваме). „Сексът“ (полът) се отнася до биологичните, физиологични и физически измерения – наличието на определени полови органи, хромозоми, хормони. Те съотнасят хората в двете основни групи от моето детство – мъже и жени. Наличието на междинно оформени биологични полови белези и от двата пола прави човека интерсекс (междуполов) – различни състояния, които в миналото медицината е наричала „хермафродитизъм“.
Биологичните полови признаци не винаги съответстват на джендър принадлежността. Джендър описва социо-културното измерение на половата принадлежност – женското начало, свързвано с розовия цвят, топлата съзидателност, куклите и кухнята, и мъжкото начало, представляващо грубата, деструктивна сила, сините панталони, камиончетата и футболните топки – въобще нещата, които културата ни е разделила, категоризирала и канонизирала като
„типично женски“ и „типично мъжки“,
и които често не носят този статус в коренно различни култури.
За транссексуалност говорим тогава, когато човек не се чувства в „правилното тяло“ и изпитва тежка потиснатост и психологическо страдание от това. Трансдженър пък ще е човек, който предпочита джендър идентичността на другия пол, но не възразява срещу биологичната си полова принадлежност.
Това разнообразие налага и появата на понятието „циссекуалност/цисджендър“. Това са хората, които като мен приемат биологичния си пол и се отъждествяват с него. Цис-сексуалността извежда мъжа и жената от класическото разбиране за понятието в отделна, самостоятелна група и ги прави част от съществуващото разнообразие.
Не бъркайте обаче цис със стереотипа за жена.
Всяка цис жена е различна от другите цис жени. Да ги съпоставим например на основата на критерия за красота и апликациите му – има цис жени, които се гримират, и такива, които не се гримират. От една страна, гримът днес е приеман за типично женски, а от друга страна, не е задължителен. Половата нормативност изкуствено налага „нормални“ изяви на пола, но те всъщност далеч не са така твърди и непоклатими. В последните години модната индустрия все по-често акцентира върху модели на неконвенционална красота, включително андрогинни модели като Рейн Дав, Елиът Сейлърс, Ерика Линдер и т.н.
Модата има история в налагането на представи на полово-приемлива визия. Високите токчета се появяват най-напред в мъжкия костюм като белег за мъжественост. В женския дрескод те влизат така, както раменните подплънки в женската мода от края на 80-те и началото на 90-те – за да присвоят жените легитимност от типично мъжки черти.
Комбинацията полова и джендър принадлежност може да предвиди (но не винаги) сексуалността (нейната наличност и интензитет) и сексуалните предпочитания.
Хетеросексуалността не е норма – тя е просто по-често срещана.
Това казва проф. Нийл Бъртън, който преподава психиатрия и философия в Оксфорд. Днес сме успели едва да надникнем в безкрайния спектър на сексуалността и да го прерисуваме с молив върху две основни оси: бинарна и не-бинарна, приблизително ето така:
Бинарна сексуална ориентация, която включва асексуалност, бисексуалност, хетеросексуалност и хомосексуалност. Това означава, че в сексуалната динамика в двойка може да има липса на сексуално привличане (асексуалност), сексуално привличане между двама еднополови човека (хомосексуални), сексуално привличане между двама разнополови човека (хетеросексуални) и привличане на един човек и към двата пола, т.е. той или тя може да изпита роматично/сексуално привличане и да оформи двойка и с мъж, и с жена.
Не-бинарна сексуална ориентация описва качествено обекта на сексуално привличане – привличане към мъжественост (андрофилия) или женственост (гинофилия) независимо от половата принадлежност на обекта на желание. Липса на сексуално привличане, но с вариации на компромис – сива-асексуалност. Привличане към хора, които не спадат към стереотипната сексуалност – нехетеросексуални. Привличане към всички и всичко – пансексуалност. Привличане към много партньори накуп – полисексуалност. „Куиър“ е термин, който обединява хора, които не са цисджендър и не са хетеросексуални.
Колкото и да не ви се вярва,
политиката контролира секса, който правите, и пола, който сте или си мислите че сте, или трябва да бъдете
Преди да си представите някой от политическите първенци с жартиери и възпитателна пръчка в ръка, се замислете за знанието, което имате за своята сексуалност и откъде идва то. Някога в някои страни имаше (само) „Мъжът и жената интимно“. В други нямаше нищо налично или достъпно. Днес в някои страни продават лубрикант до дъвките на касата в супермаркета. В други продължава да няма нищо. И въпреки че „Мъжът и жената интимно“ е по-скромна в информацията, която предлага, тя все пак отбелязва, че „Опитът, който можахме да натрупаме по време на дългогодишната практика в брачната консултация, показва, че познанията в тази област позволяват по-добре да се намери пътят към една щастлива взаимност, докато незнанието често го прегражда“.
С благословията на „Мъжът и жената интимно“ можем да си позволим да бъдем сексуално любопитни и образовани. Аз знам, че съм хетеросексуална джендър-прилежаща цис-жена. Други не са се появили с този гарантиран комфорт и социално одобрения наръчник за полова идентичност и сексуално поведение.
Нови семейни формати
Проф. Андрю Соломон е преподавател по клинична психология към университета в Колумбия, президент на американския център на поети, есеисти и новелисти (PEN), световно публикуван писател, автор за Ню Йорк Таймс и адвокат за психично здраве. Проф. Соломон е хомосексуален и женен за дългогодишния си партньор, английския журналист Джон Хабич, с когото имат син от сурогатна майка. Проф. Соломон е биологичен баща на детето на своя приятелка, а партньорът му Джон е биологичен баща на двете деца на тяхна приятелска двойка хомосексуални жени. Сам проф. Соломон казва за семейството си: „Ние сме петима възрастни, които се грижат за четири деца и аз никога не съм бил по-спокоен и щастлив“.
Да промениш пола си на 53
Проф. Диърдре Макклоски е американски икономист и общественик, световен авторитет с 18 публикувани книги и над 400 академични труда зад гърба си. Носител е на множество академични отличия в областта на икономиката, историята, комуникацията и философията. Възпитаничка е на Харвардския университет, а днес има дългогодишна академична практика в Чикагския университет, Айовския университет, Ротердамския Еразмов университет и Илинойския университет. Тя е родена през 1942 г. в Ан Арбър, щата Мичиган, като Доналд Макклоски. През 1995 г., на 53-годишна възраст, женен и с две деца, проф. Макклоски променя пола си и приема името Диърдре. До днес и двете й деца не разговарят с нея.
Детето ще избере своя пол
Канадска двойка, която живее в Англия, отказа да регистрира пола на детето си, следвайки убеждението, че външните полови белези не гарантират половата принадлежност на децата. Те искат детето им само да реши какъв пол е и очакват това да се случи между третата и четвъртата година. До тогава, без полова принадлежност, не може да му бъде издаден родилен сертифакт при сегашните закони. Детето с голямо решение пред себе си, е наричано Сирил, а към него се обръщат с „те“, тъй като все още не е известно дали е „той“ или „тя“ въпреки недвусмислените биологични полови белези. Интимните части на детето са точно това – интимни части. Какви са и имат ли те общо с усещането на детето за половата му принадлежност, е общият смисъл на аргументите на родителите на Сирил.
Обръщението „Дами и господа“ е демоде
В лондонското метро все още напомнят да внимавате за разстоянието между перона и мотрисата, но обръщението вече не е „Дами и господа“, а „всички“, в опит да се направи средата по-полово-неутрална. Марк Евър, който е директор на комуникацията с клиенти към тамошния Градски транспорт, казва, че след като обстойно са прегледали сегашните записи за всички превозни средства в столицата, са преценили, че трябва да положат повече усилия да направят така, че всички да се чувстват добре дошли. Мистър Евър казва, че това ще е отражение на разнообразието и приемствеността в космополитния град. А в Лондон има от всички по много.
Междувременно, на запад от София
Съседна Сърбия избра не само първия министър-председател жена, а открито хомосексуален министър-председател. Въпреки че самата Ана Бърнабич казва: „Категорично против съм някой да получава даден пост само защото принадлежи към определено малцинство. Но ако човекът е компетентен, той не бива да бъде дискриминиран заради своята ориентация или мнение“. Факт е, че сексуалната й ориентация беше по-обсъждана от компетенцията й.
Еднополови сватби в Германия
Германският парламент междувременно разреши еднополовите бракове. Хомосексуалните двойки вече имат пълни брачни права, включително да осиновяват деца. Това нарежда страната на 14-о място по ред на европейските държави, в която бракът е възможен във всички полови комбинации.
Що е то екосексуалност?
Освен описаните от научаната литература видове сексуалност, има и паралелни, „дизайнерски“ течения, като например екосексуалността на Ани Спринкъл. 63-годишната порнозвезда е първата представителка на индустрията, която защитава докторантура. Ани Спринкъл вярва, че всичко е секс. Според екосексуалните земята е наша любовница, а не майка и трябва да й се отдадем. Макар и повече форма на абстрактно изкуство, екосексуалността на Ани не дели хората на 71 вида. Имах разговор с нея по повод на София прайд тази година: „Ние, екосексуалните, мислим за себе си като за част от една екосистема. Ние сме част от Земята, не сме отделни от нея. Тя е пълна с разнообразие навсякъде, както и сексът е навсякъде около нас. Има всякакви видове животни, които имат еротично заиграване със собствения си пол. Това не е необичайно. Всички ние живеем в тази еко-система и най-добре е да се разбираме и да се опитаме да съществуваме с ритъма на земята“.
Спорът за капака на тоалетната чиния
Тоалетната явно е място, което създава междуполово напрежение. Спорът за капака на тоалетната се разраства до проблем със Закона на ползване на обществените тоалетни в САЩ, който се вихри през последната година след шумна намеса на администрацията на Тръмп. Според този закон всеки трябва да ползва полово обособената тоалетна, която отговаря на пола, отразен в родилния му акт или документ за идентичност. Житейската логика, на която се позовава този закон, е сигурността на цис хората. Критиците на закона обаче казват, че забраната на трансджендър и транссексуални хора да ползват обществените тоалетни не гарантира ничия сигурност и ако изобщо сигурността е намесена, то тя е в ущърб на не-цис ползвателите на тоалетна.
0 Коментара