Този текст на Letiashtata Kozzila Erato се появи в блога й http://kozzila.com/ като отговор на статията на Елена Кодинова в „Жената днес“. И понеже темата е гореща, а гледната точка – интересна, си позволихме да го препечатаме.
В статия, написана от Елена Кодинова ( добре и аргументирано написана) ставаме свидетели на сериозна защита на общофеминистичните ценности от яростната атака, на която те са подложени от всеизвестната трилогия “50 нюанса сиво”. Според госпожа Кодинова жената в книгата се представя като посредствена, малоумна глупачка, а мъжът – като милиардер, който я подчинява и харесва подбитите й, невзрачни обувки, защото е далеч по-успял и умен от нея. Авторката изследва един социален феномен и вади страховити изводи за внушение, че жената е върната в средновековието за едните пари и едното “бия я по главата, защото с гъза се разбирам, ама с главата – не”.
Уви, нещата не само не са драматични. Те, изобщо, като цяло, са положителни. Подобно на Биг мак-а, книгата има огромен успех сред необразованите и незадоволени жени и освен това,
създаде нова ниша в любовния роман. Но нищо повече, съжалявам
Или с други думи, няма никакво отношение към социалния статус на жената в реалния живот.
В критическата статия се разяснява, че е възмутително мъжът да е милиардер, а не научен сътрудник.
Аз, като прочела няколко любовни романа, веднага мога да кажа, че идеализираният, съвременен негов образ, който поради богатството си не създава напрежение в повествованието, когато се размислим какво ще ядат героите, докато се любят безспир и как ще стигнат до Амазонка, понечи ли той да я заведе там на почивка. Напротив – създава релакс в ума на затормозената от битовизми жена. Досущ телепортацията и Джена – като няма как да стигнеш до някъде, се телепортираш, за по-удобно. Когато си домакиня на 40 със средно образование и е съвсем възможно да спестяваш за образование на дъщерите си, но унило, в самотните вечери, опитвайки се да забравиш реалността, непременно желаеш героят, който ще те развлича, да не ти създава битови проблеми и да не ражда противоречия – точно както Брус Уилис не създава проблеми на мъжете с филмите си. Там той също не е научен сътрудник.
Един милиардер веднага разрешава всички досадни проблеми и читателката може да се концентрира върху романтичния аспект на историята.
Героят също така не може да е едноок, например, защото всяка майка и домакиня би се разтревожила, би се сетила за племенника си, който има очни проблеми и това вече не е почивка, а драма – тоест, ДРУГ ЖАНР.
Защо жената в романа била невзрачна, зле облечена, зле еволюирала в социума, навместо CEO на Адидас? Ами защото това е таргетът на книгата, която търси не друго, а забавление, и улеснява припознаването с героинята. Защо във филмите с Джейсън Стетъм актрисите са красиви и на токчета, а не са тантурести, леко кривогледи и специалистки по арабистика и история на Близкия изток? Защото на мъжете това им е скучно. На тези, които гледат филми с Джейсън Стетъм точно в рамките на тези два часа.
Разбирам възмущението, че един любовен роман, написан за да се чете на плажа, не изобилства от професори по ядрена физика с коремчета, нито от смели и силни жени, направили първи крачки на Марс/ Южния полюс/ в спасяването на коренното населения на Нова Зеландия, но това е евтино забавление, което не може и не трябва да бъде разглеждано като влияещо на интелектуалния и финансов елит сред жените и мъжете, нито дори като социален феномен извън популярността си.
Защо, обаче, взе че стана толкова популярна тази книга? Тук също имам своя, локална версия.
Заради скучния живот. Заради скучния секс. Заради скучния съпруг,
който вероятно е научен сътрудник с коремче. И не, че не е хубаво да кажем на жените “Хей, жени, като ви е скучно, запишете висше образование, намерете си садо-мазо клуб, където истински ще ви набият, бъдете независими – тръгнете на курс по авио-моделиране.” Хубаво е. Но когато имаш деца, когато си касиерка в банка (все някой трябва да е, Ерика Джонг, инак сме свършени), когато си нехубавка, нямаш кръгозор, денят ти е натоварен с чинии и готвене, всичко това става адски трудно. Дори да си казала на научния сътрудник да измие той, ако обича, защото времената са се променили, ало!!!
Животът на мъжете и жените, които съставляват по-необразованата част от обществото, реалният им живот е скучен. И труден. Домът, децата и проблемите изпиват много от силите, а едновременно с това капацитетът за доставяне на забавление е малък. Въпреки това, доста от тези жени са направили много повече за обществото, раждайки деца, на които са дали шанс да се развиват. И голяма работа, че вечер им се чете за милиардер, който ги обсипва с диаманти и леко ги пляска за разнообразие. Мисълта за това е приятна, просто защото вече 15 години Нора Робъртс така и не се сети да напише такова нещо, а сега него го има и този жанр, който така или иначе съществува, има още един аспект. Не че на четящите Вирджиния Улф това ще наклони ръба на полата дори за 15 минути.
Та, тези жени имат право на забавление. И не е честно и не е коректно “Терминатор” да е класика, макар посланието му да е като на обелка от картоф, а играта на Арнолд Шварценегер – като на картоф, а жените да нямат право да се държат глупаво. Най-малкото не е феминистично. Равнопоставеността на половете трябва да е универсална, а не само в лабораториите на Харвард.
И в заключение, разбирам повсеместното интелектуално презрение, но някъде дълбоко в нас, съвсем тайно и тихо, ние трябва да признаем, че милиардерите не са чак толкова лошо нещо.
0 Коментара