– Добро утро, миличък! Никакъв отговор. – Пиленце, защо не ме целунеш? Никакъв отговор. – Не се обръщай на другата страна! Знам, че си буден. Какво има? – Какво да има?! Като ме попиташ така, и нищо да няма, веднага ми се разваля настроението. Остави ме!
Дали Мадона позволява да й се сопват така? Хайде, ти не си Мадона, но е ужасно мъжът ти да се държи по този начин. Откъде-накъде? Бясно, но тихо отиваш в банята. Слагаш паста върху четката за зъби и премисляш ситуацията. Той, сънлив и кисел, не може да се държи винаги като идеален любовник. Все пак това не е първата ви любовна нощ, от години сте заедно. Разнежваш се при спомена за първата ви нощ. Беше… неописуемо хубаво. И е. Сега
ще се върнеш при него и ще бъдеш много кротка, нежна.
Той ще те погали през нощницата, ще се извини, че е бил разсеян и малко груб, ще те целуне и ще отидете на работа щастливи. Вечерта ще се върнете по-рано, за да сте заедно по-дълго време. Напоследък се засичате само, колкото да изгледате заедно шоуто на Слави преди лягане. Довечера – никакъв Слави. Ще пропуснете и нощницата. Обнадеждена се връщаш при него и мило казваш, че ще направиш кафе.
Стрелваш го с поглед. Тъпо. Той е облечен за излизане и не те поглежда. Мълчи отнесено. Ти обаче си готова на още един, решителен опит. Отиваш към него, искаш да го прегърнеш, а той извръща глава и делово се понася към вратата. „Чао!“ „Чао!“ После се захлупваш в рев.
Подпухнала, закъсняваш за работа.
Цял ден нервничиш, той не се обажда, ти му звъниш, няма го /съвещание ли?/, ти се връщаш, пазаруваш, готвиш, ядеш, измиваш чиниите, лягаш си. Не можеш да заспиш, търсиш го по джи-ес-ема, но той го е оставил вкъщи, ти заспиваш, събуждаш се посред нощ, той се е прибрал, спи. – Добро утро, миличък!
Стига, дотук. Този сценарий е ужасен. Най-вероятно сега си бясна и унила. А всичко това можеше да не се случи, ако…
Има две вероятности – или просто този ден той не е в настроение (което е неприятно, но не застрашава сериозно връзката ви), или в живота му има нещо по-важно от теб – служебни притеснения, проблеми, които не желае да сподели, защото мисли, че не можеш да му помогнеш, и, разбира се, това „друго нещо“ може да бъде друга жена. Каквато и да е причината, ти допускаш грешка след грешка.
1. Държиш се прекалено любвеобилно, до пръсване.
До втръсване. А прекалената любов отегчава – кой може да изяде тава с баклавички, без да му прилошее? Е, да, когато човек е влюбен, не брои целувките, но в безмерни количества те дразнят. Никой не е очертал ясни граници в обичта, но все пак може да се използва следната мярка: „Свободата е дотам, докъдето си протягаш ръката да не пречиш на другите“. Защото какво е любовта, ако не свобода?
2. Обгрижваш го, претендираш за внимание,
а очевидно не му е до теб. Не е нужно да си професор по психология, за да усетиш кога най- близкият ти човек има нужда от малко самота. Остави го да диша, да се справя сам с киселите си настроения. Отдръпни се и ти – без излишни демонстрации и цупене, остани малко насаме със себе си. Полезно е. Каквато и да е причината за неговото внезапно охладняване ви трябва време да се отърсите от спомена за тази мрачна сутрин.
3. И премълчаваш пред него какво си мислиш и бъркаш.
След времето за размисъл и двамата имате нужда от откровеност. Не замазвай притесненията си с фалшиви усмивки. Сподели прямо какво те мъчи (думата „прямо“ да не се бърка с „грубо“ и „троснато“). Така най-лесно ще разбереш дали те лъже, дали нещо премълчава, или просто е имал лош сън. Може би той въобще не подозира какви апокалиптични картини си си представяла. Ако след един честен разговор не разбереш какво се случва в душата на твоя любим човек, по добре не питай повече.
0 Коментара