Нямам сили да бъда другата жена. Не искам да съм втора. Ако това се случи, ще изпадна в истерия. Знам, че ще крещя, ще викам, ще сипя обиди, ще съм зла, позеленяла от бяс вещица. За няколко минути ще ми мине. Котилото от злоба ще се е превърнало в куха ламаринена кутия и само понякога ще издрънчава. Ядът като мръсна вода ще се е излял от мен. Ще спра да викам, ще се успокоя и ще съм наясно със себе си.
Хладната пресметливост ще вземе връх над емоциите. Ще си забраня да си спомням за чудесните мигове с него и да изпадам в разкапано умиление. Това няма да ме докара доникъде. Не искам да ми се сбръчква душицата от мъка.
Колкото по-малко мисля за ситуацията, в която се намирам, толкова по-добре. Ще се правя на весела с другите. Нищо, че ме гледат съжалително и очакват всеки момент да ревна.
Няма да обмислям пътища за връщане назад.
Поне на първо време. Това само ще ме обърка и ще ме изтощи, ще ме връща към моето женско поражение. По-добре да си го спестя и да вървя напред. Ще намеря мъжа, за когото да бъда номер едно. Не че ще го търся на гола поляна. Всяка жена може да изрови нещо от дълбокия резерв. Трябва да се чувствам номер едно – това е.
Когато се взема в ръце, когато крепостта отвътре вече е бетон, може да се върна към Него и към Нея. С безразличие.
П.Г.
0 Коментара