През март 2004-а рубриката „Секс в първо лице“ стартира в списанието ние този„нецензуриран“ текст на Михаела Петрова. Той е първият и в дебютната й книга „Секс, любов и други глаголи“ (изд. „Изток-Запад“). Връщаме ви към него, но помолихме Михаела да го осъвремени, за да видим какво е станало междувременно с героините й.
Първа версия
Споделих с моя приятелка, че сега, когато жените започнаха да наричат срещите си по женски Sex and the City (в пика на сериала в България), а аз започвам да водя рубрика за секс в „Жената днес“, тя може да е спокойна, че ще остане в историята на сексуалната революция Made in BG.
Тя вече има дъщеря, която излиза от тийнейджърството, и ме погледна невярващо: „Ти луда ли си да пишеш за нас? Сега децата се чукат като луди. Нашето нищо не беше.“ Не, не си бях загубила ума. Имах представа от партитата в столичните клубове, разговарях с доста„деца“ и по интернет. Бях наясно, че „нашето нищо не беше“. Но в същото време знам, че имахме своите по-спокойни години, през които да съзреем психически и емоционално. Защото сексуалните усещания до 29-годишна възраст изобщо не могат да се сравняват с еротичното удоволствие на 30-те, нито с екстаза на 40-те, камо ли с феномена на 50-те. И не на последно място, защото знам колко трансформираща може да е вездесъщата сила на табутата (които нашето„преходно“ поколение наистина имаше).
Приятелката ми остана непреклонна с аргумента:„Мила моя, всичко, което правехме някога, беше, за да задържим по-дълго до нас онези нещастни курвари. И знаеш, че когато ги гонех и ги чуках до смърт, го правех, за да ги накажа. За да ме помнят завинаги. Това са глупости. Този, който остава до теб, не го прави заради страхотния секс. Нямам причини да го наказвам.“
Това, че някой не остава до теб заради страхотния секс, е чудесно, но не мога да разбера защо съзнанието, че си намерила „доброто момче“ трябва автоматично да изключи твоето собствено удоволствие от играта, от мечтите, от откриването на нови нюанси на женственото, на порочното, на божественото, на кокетството, на надмощието, на покорството, на изненадите в сладострастието… именно с човека, с когото си избрала да споделяш и битието си на съпруга.
Втората причина да се автоцензурираме според този текст беше, че колкото и мъжете да си падат по лошите момичета, у дома искат порядъчна жена. Илюстрира я друга приятелка, женена за столичен бохем: „Когато го атакувам първа или искам да го правим на различно място от леглото, той се стряска и ми казва, че не му било приятно да се държа като курва.“ Тя е юрист. По- лесно й е да осъди полицай за убийство, отколкото да убеди любимия, че иска да обуе чорапи с жартиери и да правят секс на кухненската маса.
– Ти си чисто създание – казва ми той и с това нещата приключват.
Чиста душа – мръсен секс
В книгата си „Суперсекс“ елитната Мадам Ксавиера Холандер казва, че фалшивата невинност е голяма грешка. Че жените често се страхуват да покажат сексуалния си опит, за да не би мъжът им да реши, че са хойкали твърде много. Това наистина се случвало поне веднъж на всеки сто случая. В останалите 99 мъжът би литнал на седмото небе от радост.
Ех, Ксавиера, лесно ти е да разсъждаваш от твоята камбанария. Не знаеш какво дяволско изкушение е да отстояваш титлата „чисто създание“…
И все пак май е време да спрем да мислим в опозицията „чиста душа – мръсен секс“. Това е било fashion по време на инквизицията, но сега е времето на еклектиката. Кога, ако не сега, имаме правото на модерността да смесим понятията секс и душа в по-жизнерадостна комбинация. И бездруго няма нищо по-древно под слънцето.
3 години по-късно
Адвокатката откри причината да търсят в нея девствена чистота. Попаднала случайно в компания, в която неин стар клиент започнал да поръчва от най-скъпите проститутки за себе си и за приятелите си – на килограм. Изредил над десетина имена. Едното име й се сторило особено – също като това на бившата на настоящия й съпруг. Тя не познавала жената лично, но хиляди пъти била гледала една снимка, която съпругът й пазел в рамка. Не го заговаряла на тази тема, правела се, че това усмихнато момиче в предизвикателна поза не съществува. Но разбира се, от време на време я гледала, без да я пипа – да не остави отпечатък върху трупащия се отгоре прах. Чудела се какво ли толкова е направила тази жена, за да бъде така дълбоко наранен нейният свободомислещ и интелигентен мъж. Станело ли дума за жената от снимката в невзрачния ъгъл на кабинета, този спокоен и ведър човек в миг се разярявал като куче, на което са отмъкнали кокала от устата, и крясвал: „Стига! Няма нужда да знаеш.“
А после се държал с жена си, сякаш е някаква подробност от пейзажа… И тя престанала да пита.
Затова сега, като чула името табу, решила да дочака доставката от плът за среднощния разгул. Казала, че е любопитна да види момичетата. Мъжете дори я поканили да се присъедини в оргията. Отказала почерпката, но изчакала.
И, да. Голямата любов на нейния „бохем“ внезапно се оказала проститутка. Знаела, че бившата му жена се занимава с недвижими имоти. И това било вярно – имала си жената професия за пред хората и данъчните. Юристката отдавна не се впечатлявала от двойствен живот, двойно счетоводство и двоен стандарт. Но сега нещата били лични. Твърде лични. Иконата от невзрачния ъгъл на кабинета тази вечер щяла да се чука с петима пияни и нашмъркани с кокаин мъже. И нея би оправила дори.
И, да. По-хубава била, отколкото на снимката. Не точно красива, но някак магнетична. За момент, за един много кратък момент й се приискало да не беше отказвала, да се беше оставила в ръцете на демона от сънищата си. Но гневът, който я залял, бил далеч по-мощен. Май повече искала да почне да я бие. С очите на гнева я видяла втори път и съвсем не виждала в нея вечната прелъстителка. Напротив, зърнала просто, елементарно и дребнаво по евтин начин момиче. Тръгнала си и вървяла пеш през целия град, като оставила сълзите да се леят. Било среднощ, но нищо не било по-страшно от раната в душата й. Защо тези жени остават в сърцата на мъжете като неизлечима болест, с която трябва винаги да се съобразяваш? Защо после мъжете си избират всеотдайни жени и единственото, което правят с тях, е да си отмъщават за зарязалите ги курви?
Била обидена и сломена
Когато връзката й с този мъж започнала, изпитвала самодоволството, че е ударила шестица от тотото. Но от време на време ставал гаден и се затварял в себе си с дни. Държал се, сякаш е попаднала в живота му по невнимание. Тя знаела, че в тези моменти жената от снимката в невзрачния ъгъл на кабинета се настанявала в него и го обсебвала.
И ето я сега, получила откровение за неговата тайна, вървяла в мрака и плачела. Озовала се в баналната ситуация на негова… негова какво? Майка. Толкова е елементарно, че чак да повърнеш. Мама, която да утеши момчето. Да бъде консервативна, за да е сигурен, че няма да хукне да му изневерява с по-платежоспособни или просто с по-разгулни. Не, не и не.
Прибрала се. Съпругът й я чакал, притеснен от закъснението. Тя му разказала за вечерта, за пияните и нашмъркани мъже, за курвите, които повикали. Не казала истината за жената икона от ъгъла на кабинета. Казала само, че й е станало мъчно за всички тези хора. А й било мъчно за себе си и за него. И пак се разплакала. Съпругът й я прегърнал: „Недей, ти нямаш право да плачеш за това.“ И в неговата прегръдка тя почувствала онова, което няма нищо общо
нито с майката, нито с проститутката
Онова, което е по-силно от всякаква обида. Дори си помислила, че ако беше оставила демона от сънищата си да спи, сега със съпруга си щяха да бъдат по-близки от всички на света. Заради общата тайна – на обожанието и отвращението от порока.
И нищо, че не се е случило подобно нещо в реалността – цяла нощ проститутката била пред очите й. В полусън се оставила да бъде обладавана от жената, споделяла същото това легло заедно с това на хиляди други мъже и жени.
Усещала миризмата й даже, и мокрото на целувките, и разпиляната й коса по бедрата си. На сутринта вече имала своята тайна. Не й се плачело, напротив, очите й се смеели и нямала абсолютно никаква топка в стомаха.
Когато поели към различните си пътища на бизнес делника, за довиждане шляпнала мъжа си по задника. Той се учудил, но приятно. После почистила праха от снимката на жената икона в невзрачния ъгъл на кабинета. Тя вече не била табу за нея. Била нейна тайна също.
Последната ми информация е, че преживяват ренесанс във връзката си. Тя твърди, че и в секса всичко било наред.
Колкото до другата приятелка от първата история, тя също не е останала на мъртвата точка от разговора отпреди 3 г. Който някога е обичал секса, няма да го зачеркне от живота си, каквито и добри момчета да му дойдат до главата. Тя преоткри удоволствието си след една студена зима, в която се беше посветила на здравословния начин на живот с много сауни, масажи, йога. Нещо се отприщи у нея и подхвана мъжа си по другия начин – не за отмъщение, а за удоволствие. Нежно и меко, с еротични масажи, водни и топлинни процедури. Дори веднъж ми каза:„3наеш ли, аз май едва сега открих какво е сексът?’ Хайде, бе! Можело значи.
0 Коментара