Хората казват, че животът е странно нещо. Един от малкото постулати, за които се съгласявам с тях. Ето така, аз например, изведнъж се оказвам в необичайна ситуация: безработна, разговаряща с един познат, на когото изведнъж му хрумва, че е добра идея да ме наеме за камериерка.
Бидейки отворена до дъното на костите си, инстинктивно реагирам с „Много ясно“, „Чистене ми дай на мене“, „Защо не“, „От пари не бягам“ и други топовни фрази. Едва няколко часа след това се замислям…
Разбира се, в главата си всеки има един досаден свръх Аз, който често го спира или го кара да върши разни неща. Моят е доста изобретателен. През живота си съм се опитвала да бъда дейна в много насоки, но признавам, осребряването на подобен вид труд не е било сред тях. Едно е да си лафиш с някого и да се смееш, съвсем друго е случването.
Съответно в уречения ден нещо ме стиска за гърлото. Въпреки разумните доводи, експериментаторските въжделения и „just for fun“ убежденията, които си самовнушавам, явно
годините отглеждане на собствено его си казват своето
Чудя се дали просто да не звънна и да кажа, че това е абсурдно, дори за мен. После се сещам, че подобна постъпка ще ме направи „страхливец, който говори и се отмята“, а тази формула е още по-пагубна за самочувствието ми.
Решено е значи. Вървейки към своеобразното си чистилище, маркирам няколко въпроса, на които в края на деня трябва да имам отговор:
- Защо, когато чистиш у вас, си добра домакиня, ако го вършиш за гаджето си, това те прави порядъчна жена и идеал, а в случай, че е за пари, е унизително?
- Колко мои приятелки и жени като цяло ще се почувстват предадени след този текст?
- Как ще се почувствам аз?
- По какъв начин реагира обществото?
На последното питане бързо намирам ответ. По пътя срещам една позната, с която си разменяме няколко стандартни реплики. При нейното „Накъде така?“, аз ентусиазирано отмятам бретон и казвам „Отивам да го играя камериерка в един пич“. „О, нова любов“ – подсмихва се тя палаво. „Ами, не. Просто аз ще изчистя, а той ще ми плати“. Отсрещната страна ме поглежда така,
сякаш току-що съм казала, че започвам кариера в порно индустрията
или още по-мръснишко: гласувала съм за „Атака“ на предните избори. Решавам да й спестя сконфузната ситуация, затова с ведро „хей хо“ напускам сцената.
Пристигам на уговореното място. Импровизираният ми работодател не е някой, с когото сме си делили джобовете джанки като малки. Но дискусиите с него минават веселяшки, не ме карат да искам да си забия вилица в окото, съответно е окей. Приканва ме да запаля цигара, сменяме няколко приказки и опитите ми да навляза в ново поприще стартират не чак толкова неловко.
Решавам да започна с банята. За някои хора това е най-интимната част от един дом. По наблюденията ми върху съквартиранти и хомо сапиенс: най-недолюбваното място за чистене. Аз нямам проблем с баните. Предвид в какви човешки гадости съм се ровила, когато съм чистила плажове доброволно, сервизни помещения не ме плашат. Но в случая това е удобен претекст да се затворя сама.
Първите пет минути съм в ступор. Една част от мен стои пред огледалото и каканиже: „Юлия, какво вършиш наистина?“. Друга се обажда на фалцет „Няма да се справиш“. Трета, най-силно чуваща се, казва: „Престани да се лигавиш, отвори препарата и измий мивката, както си го правила милиарди пъти досега“. Слушам последната.
След известно количество време миризмата на препарат и пръските вода започват да действат. Спокойна съм, навлизам в позната територия. Върша точно това, което правя, чистейки из нас – мисля за други неща.
Давам си сметка, че
никога не е било драматично лазенето, търкането, навирането по ниши
Изпитвам безпокойство единствено, когато ме наблюдават по време на процеса. Предполагам е базов импулс, белязан от това, че на по-ниско си по-уязвим. Интересно ми е защо не се обажда, когато играя Туистър…
Слава на Джа, прехвърляйки се към някакви плотове, чувам, че пичът-работодател поддържа разговор. Всъщност нищим именно „Комплекса на Пепеляшка“, както го нарича той. Идеята на моя познат е следната: повечето жени се чувстват обидени, ако не са на някаква управленска, артистична или като цяло лъскава позиция и причината за това се корени до голяма степен в 21 век, набиването на „щастливи финали“, намирането и лова на „Принца-мечта“ и знам ли аз още какво друго.
Защо е толкова срамно да чистиш за пари? Като се замисля, дори в най-принцеските си периоди във връзка къщната хигиена не ми е мърдала. Дотук с митовете за „След каляската ще си гледаш само маникюра“. И никога не съм се усещала наведена от това.
От друга страна, бачкала съм като секретарка, продавачка и съм била щастлива. Колективът е бил готин, вършила съм задълженията си с ентусиазъм и изобщо, ама изобщо, не завиждах на колежки от университета, които бяха
минали на валериан след четвъртия трудов месец
Предполагам никога не съм била кариеристка и нервите са ми значително по-свидни от всякакви автобиографии и корпоративни килии.
Разбира се, в повечето случаи хората те гледат странно и с неизказаното „умно момиче си, а пък СЕГА ТОВА!“. На хората бих им казала да си гледат работата – преносно и буквално.
Друг социален феномен са именно обществените догми. Да си чистачка някак не е cool. Да ти крещят шефове в „просперираща фирма“ обаче става.
Да ти харесва BDSM-а не е морално, регулираното доминиране е унизително. Но някой да си побийва жената чат-пат, е признак на стабилно семейство, съхраняващо традиционните ценности. Живеем в странни двойни стандарти, честна дума.
Сега да разгледаме и реакцията от колеги по две-Х-хромозоми. Някои от жените, на които споменах за социалния си експеримент, открито ми заявиха, че това би бил един текст, връщащ ни към каменната ера. Други замълчаха. Трети се измъкнаха с „няма срамна работа“ и побързаха да сменим темата.
Принципно уважавам мнението на всички тях и до голяма степен съм съгласна. Самата аз съм се постарала да завърша магистратура, изисквам уважение от мъжете и със сигурност не толерирам модела „боса и бременна до печката“.
Но все пак, често си мисля, че е хубаво от време на време да си правим „реалност тест” и да не се взимаме чак толкова насериозно. Уважавам феминизма като борба за равни права и възможности, но криво разбраната еманципация вече скапа достатъчно неща, дайте да я озаптим леко.
Впрочем един познат посещаваше курсовете за самоусъвършенстване на Норбеков. В единия от дните ги събрали и ги накарали да просят, да раздават дамски превръзки, да са улични музиканти – изобщо да направят огромния
парашутен скок от самочувствието си до реалния живот
Приемам новата си роля на камериерка именно по този начин. С тази разлика, че моят познат плащаше за курсовете, а сега аз ще взема пари.
Споменавайки плащане, нека се завърнем към действителността.
Наистина бях зверски любопитна дали подобно упражнение ще ми понесе. Истината е, че почти през цялото време с „работодателя“ ми обсъждаме актуални събития, смеем се за глупости и в един момент напълно забравям, че търкам чужда фурна.
Равносметката в края по десетобалната система е следната:
- Странно усещане – 3
- Спонтанните ми хрумвания – 6
- Чувство за унижение – 0
Финализирам с прахосмукачка и се затварям в банята, за да се преоблека. Сега е време да се върна към преобладаващото си Аз. Онова в лятна рокля, с червило, което обича да сяда само по заведения и избягва да отразява много неща. Това алтер Его, което с парите ще си купи нещо хубаво. Например сладолед.
0 Коментара