.jpg)
Около Великден срещнах клиентка от популярната през последните три години серия „искам да си намеря мъж”. Искам да уточня, че тази „серия” беше най-мъчителната в практиката ми на психотерапевт през последните години, но за сметка на това нарастваща лавинообразно… Мъчителна е, защото на фона на глобалното затопляне и глада на планетата
тези клиентки са с високи доходи, престижни професии,
хубави коли, още по-хубави дрехи и безупречен вид за реклама на козметичен салон. Те имат специфичното присъствие на 3 в 1 (неудовлетвореност от качеството на мъжете, досада от загубеното време в търсенето им и ужас от факта, че зависят от тях в дневния ред на репродукцията).
Динамичното интервю, в което ние, психолозите, се славим, че водим хората към решение, при тези дами цикли яко в омагьосан кръг. Всеки опит за преоценка на досегашното поведение към другия пол търпи крах, защото дамите и кандидатите се оказват несравними като компютри и компоти. Ако, недай боже, се опитам да иронизирам ситуацията с предположение, че няма как да срещнат силен мъж, защото така силно контролират ситуацията, че силният мъж ги бърка с надзирателки, то следва страшна тирада в стил „Параграф 22”:
„Ако един мъж е достатъчно силен, то аз няма да мога да контролирам ситуацията!
Проблемът е, че аз съм по-силна от почти всички мъже, което означава, че са мухльовци.” Ако обаче намерим в личната история на клиентката индивид, който не се е съобразил с величието на дамата, последният минава в графа простаци.
На това място всеки психоаналитик ще ми каже: „Ха-ха, нека ти! Като работиш поведенчески, а не търсиш изтласканите, сублимирани, трансформирани…” На което аз тъжно мога само да допълня, че тези клиенти неслучайно не ходят при психоаналитици, понеже нямат няколко години за по-горното търсене, а
искат резултат веднага, защото си плащат!
Да допълня също, че имат по няколко хороскопа от всички популярни астролози, както и талисмани, магии и „изследвания” от екстрасенси и гледачки. В тая палитра от стратегии за справяне аз попадам не поради уникалните си лични качества, а само защото са ме почувствали близка по съдба в някоя самотна дълга нощ, докато съм била на екрана на нощното сексуално предаване на Диана Любенова. Второто им посещение също не е заслуга за блестящ професионализъм от моя страна, а на мъжете, които излизат от кабинета ми преди тях, и на тези, които влизат след тях. Те по външни признаци се доближават до решението на „искам да си намеря мъж”. Така и започна моята епопея с такива клиентки преди няколко години, за да се стигне до срещата по Великден.
Не си мислете, че съм срещнала усмихната и доволна млада жена, която се е омъжила щастливо и е бременна в третия месец.
Тия чудеса обикновено не са заслуга на терапевтите, а и са чудеса до време.
Просто жената ме настигна по улицата, спря ме и със спокойна усмивка ми благодари за помощта?! Първата ми идея беше, че това сигурно е майка на дете, защото там терапията наистина още може да прави чудеса. Тъй като не помня лица и имена, а само случки, започнах да се усмихвам „подходящо” и да се напъвам да си спомня нещо. По лицето й премина леко недоволство от неадекватността ми, но тя го преодоля за секунди и с безгрижността на щастлива жена ми каза: „Е, сигурно не си спомняте, но вашият закон за разсредоточеното внимание наистина ми свърши неочаквана работа. Честно казано, нито външно, нито като дрес-код той е по моите критерии, но не ми пука! Ей това е най-странното. Все едно
знае всичките ми копчета за управление!”
Тъй като, както обикновено, спринтирах от точка А до точка В, просто казах учтивото: „Толкова се радвам, че сте добре!”, и продължих. Оттогава до момента срещнах още няколко дами от серията „искам да си намеря мъж”, които бяха или поне си мислеха, че са го намерили. Естествено го отдавам на сезона и никога не бих си помислила, че имам кой знае каква заслуга точно в тия случаи, но всички те коментираха, че било заради „разсредоточеното внимание”, което опитали. Тук е време да уточня, че никога не съм доказвала, формулирала или откривала топлата вода под форма на такъв „закон” за разсредоточеното внимание. По-скоро клиентките са си го харесали като тайна формулировка. Нещо като бабичките, дето се питат „С него ли си?” и имат предвид Д-р Ливайн. Та по линия на тая градска легенда пиша и този материал. Просто не мога да отказвам нищо на Мира Баджева и тъй като това е списание, ще подходя практично и популярно, за да имат и читателките евентуална файда.
Ако искате да разберете дали „законът” за разсредоточеното внимание се отнася за вас, попълнете следния въпросник:
1. Вие сте интелигентна, привлекателна и сравнително успяла.
2. Вие не сте имала сериозен приятел от поне 2 години.
3. Вие искате достоен партньор.
4. Около вас има мъже, но не са ваш тип или са обвързани.
5. Вие знаете какво търсите.
6. Вие отлично знаете какво не търсите.
7. Вие можете да говорите с часове по този проблем с приятелки.
8. Вие четете редовно съветите по тази тема в списанията.
9. Вие сте убедена, че проблемът е в мъжете като цяло.
10. Вие не заслужавате това несправедливо положение.
11. Толкова недостойни според вас жени имат свестни мъже.
Мога да напиша поне още 20 твърдения, но и тези стигат, а и площите в списанието са скъпи, за да ги пълня с това… Ако преобладаващите отговори са „по-скоро да”, вие имате нужда от „закона” за разсредоточеното внимание!
Той „гласи”: „Колкото по-концентрирано е вниманието ни за забелязване на търсения любовен обект, толкова по-малка е вероятността да го открием. Разсредоточеното внимание предотвратява детайлната фиксация на обектите и качва вероятността за класифициране на някой от тях като подходящ.”
(Държа да подчертая, че този „закон” не важи за мъжете!) Зная, че казаното по-горе звучи парадоксално, но както казах, това не е откриване на топлата вода. Познато ли ви звучат „любовта е сляпа” или пък „кьорава неделя”? В същото време много хора се чудят защо не ги застига тая „кьорава неделя”…
Концентрираното внимание ни позволява да откриваме детайлите. В епохата на информацията това е изключително важно, за да се ориентираме бързо в заливащите ни информационни потоци. Толкова по-верни решения вземаме, колкото по-голям обем информация успеем да преработим за единица време. Това култивираме в себе си, в децата си, във все по-рационалната организация на живота си. Защо обаче то пречи на избора ни на партньори? Защо по-малко образованите и организирани жени се справят по-добре с тази задача? Ами защото
оставят мъжа да я свърши като активност,
а те да вземат решението интуитивно, а не аналитично.
Ако все още се чудите защо с концентрирано внимание вземаме добри решения в работата, а пък в любовта това не става, ще трябва да се върнем към фило- и онтогенезата. Индивидът оцелява на парче в жизнения си път, но видът оцелява благодарение на преноса на тези натрупани индивидуални знания поколения наред – чрез гените. В този смисъл носим в себе си огромни байтове информация, която не осъзнаваме, но тя си „работи” и „взема решения” на ниво вид. По тая причина един куп жени и мъже често се питат: „Как съм могла/могъл да се събера с тоя/тая и да имам дете от него/нея?” Ами то не сте се събрали вие, а гените ви са взели това решение като най-подходящо в тоя момент. Ето защо с разсредоточено внимание можем да „пуснем на свобода” интуитивния избор. Защо гениите правят с лекота и като в транс най-великите си открития и произведения? Защо източните култури медитират?
След тия премъдри разсъждения нека се върнем към практическата психология.
Ако отворите всеки учебник по когнитивна психология, ще видите, че вниманието се описва с 3 качества: концентрация, превключване и разпределение. Е, нека ме линчуват, но аз си позволих да го сложа и в състояние на разсредоточаване ( но не се оправдавайте с тая необходимост, ако решите да се друсате). И то не като някакво нефелно, междинно, а като търсено състояние. На прост език това ще каже, че като излезете по кафенета, магазини, клубове и други занимания в стил „Сексът и градът”, не се дръжте като ято патки, които са концентрирани да не пропуснат някой червей (мъж), превключват от всяка дейност (пиене на кафе, купуване на парцалки) към основната – оценки на мъже – и всичко това разпределено на 2, 4, 5 …патки.
Какво значи
да си разсредоточен по отношение на „любовната цел”?
Да пиеш кафе и да изпитваш удоволствие точно от пиенето на кафе и от близостта с другите човешки същества, а не да се въртиш като пумпал при влизащ мъж; да си купуваш парцалки и да гледаш себе си в огледалото, а не „дебелата” приятелка на готиното момче с торбите, дето го е прекарала, кучката недна…. Защо имаш по-големи шансове? Защото няма да си невротична, злобна и критична градска фльорца. Защото ще си човек, който може да изпитва удоволствие, а мъжете искат жена, която може да се радва на живота и може да сподели радостта си с тях! Вярвайте ми, знам го от ония мъже, дето излизат от кабинета ми и жените ги зяпат с възторг, а после ме питат: „Абе, тоя готин пич за какво пък е дошъл при тебе?!” Е, добре, ще си кажа. Най-често за фирмено консултиране, защото те пък си мислят, че проблемите се решават с още и още пари. А това пък сещате ли се откъде им е дошло? Ще кажа и това. Най-често е резултат от грешното мерене.
Вместо да си мерят каквото трябва помежду си, те често трябва да се мерят по доходи с кандидатките,
които реват, че са силният пол… Но това си е друга тема.
Когато успея да стигна дотук със „закона” за разсредоточеното внимание, жените от групата „искам да си намеря мъж” вече са станали по-спокойни и не излъчват тревожност. Те започват да забелязват колко прекрасен може да е животът, когато не го гледат като бойно поле или като маратон по посока на биологичния часовник. Оказва се, че са започнали да отделят време и за недотам „целесъобразни” занимания и неусетно са станали обикновени момичета, които се смущават от мъжа, който им се усмихва от другия край на кафенето.
0 Коментара