Да казваш винаги и само истината е присъщо на скаутите и на този особено разпространен вид жени, които мъжете свързват с жълта птица с неразвит мозък.
Така ме учиха като бях малка – да не лъжа. Което за майка ми означаваше, че винаги трябва всичко да й казвам и то точно както се е случило. Ако нещичко спестя, просто пропусна да го спомена (например, забравя да я зарадвам, че имам тройка по математика), за нея това означаваше откровена лъжа, а не детска проява на склерозата или разумен опит да се избегне незаслужено по моите стандарти наказание.
Но колкото и майка ми да ме убеждаваше, че е благородно да казвам само и единствено истината, и че накрая ще бъда възнаградена за честността си, опитът ме научи, че с истината по-често си патя. Всъщност, като се замисля, съдбата никога не ме е възнаграждавала за моята откровеност към близките. Истината обикновено носи болка на околните, а оттам и на мен. Последната ми
наивна грешка да проява пълна искреност
беше с първия ми приятел. Аз също бяха първата и, както тогава твърдеше на всеослушание с трогателен ентусиазъм, единствена любов. Та единствената му любов взе, че отиде на лагер и там си позволи да целуне друго момче. Знаете как е: море, луна, блус на плаца…Нищо повече не се случи и всъщност приятелят ми никога нямаше да разбере, ако аз сам сама, без някой да ме бие през устата, сглупих и му разказах всичко до последния тъжен поглед при тръгването на влака. Бях се разчувствала от дългата раздяла и реших, че е адски романтично да му разкажа за беглата си забежка, той благосклонно да ми прости, да ме прегърне и любовта ни да се скрепи още повече.
Грънци на търкалета!
Такова цупене настана, сякаш Титаник беше потънал отново. За една единствена съвсем невинна целувчица. Животът ми се стъжни и накрая момчето съвсем честно ми каза, че май е било по- добре въобще да не е знаел за лагерните ми лудории.
Бях изумена. Та нали част от клетвата ни за вярност беше да си споделяме всичко. ВСИЧКО. Преди да се разделим дълго мислих и установих, че нищо нямаше да се случи, ако му бях спестила подробности от лятото. Щеше да има мир и спокойствие. Може би съвесттами щеше да се побунтува. Но само известно време. За сметка на това щях още да бъда с моя приятел. Той никога нямаше да разбере какво се е случило край лагерния огън и щеше да бъде щастлив в неведението си, дълбоко уверен в моята лоялност.
Оттогава
забравих пряката връзка между морала и истината.
Не откривах такава. Никак не ми се струваше етично да изстреса правдата в очите на някой заблуден вярващ и да го нараня. Какво толкова хубаво има в това да наричаме бялото „бяло“ и черното „черно“. След като хората са измислили нюансите. Например – сивкаво.
Разбира се, монетата има и обратна страна. Моя приятелска двойка стигна до развод, защото си беше спестила истината. Той бръкнал в общата им банкова сметка и вложил парите в рискован бизнес. Не й казал, понеже знаел как ще реагира – ще се нацупи, ще му забрани, ще вдигне гюрултия. И шансът за бърза печалба ще умре на бърза ръка. Случвало му се няколко пъти. Решил, че ако замълчи и после възстанови парите, като добави отгоре някой и друг лев, всички ще са доволни. Да, но тя разбрала. Някак си. Нали знаете, че винаги се намират „доброжелатели“, готови
да ви светнат за истината, когато не ви се ще да я научите.
Разсърдила се, разкрещяла се, както си му е редът. За малко да се разведат.
Може би, само предполагам, ей така за спорта, че ако той й беше разказал за плюсове и минусите на операцията предварително, ако я беше помолил за съвет, ако честно беше споделил плановете си с нея, както прави добрият съпруг, тя щеше да го разбере и заедно да преценят какво да вършат. Но това е само теория. Тази жена не заслужава истината. Не може да я оцени. Познавам я и затова го казвам.
Какъв е изводът? Няма извод. Понякога е хубаво да бъдеш честен, друг път – не. Понякога, ако решиш да си откровен, си патиш само ти, друг път си патят другите. Но най-често контрата я отнася баш праведникът, който бърка реалния живот с църковната изповед.
Имам едни умни и нахакани приятелки, които редовно ме съветват да бъда пестелива откъм откровения пред мъжа си. Така
бракът ни щял да продължи вечно и той нямало да бъде разочарован.
Опитват се да ми приложат собствената си рецепта. По този начин, със спестената истина, някои от тях въртят на малкия си пръст по двама-трима мъже, без нито един от тях нещо да заподозре. „Палтото от визон? Беше на разпродажба, скъпи. Знаеш ли колко изгодно го взех?! В работата ни раздадоха премии.“ А той, горкичкият, отказва да заподозре, че през най-лютата зима никой луд търговец не прави намаления на кожени палта. И вероятно се чувства щастлив в уютния си лъжлив свят. Така му е по-леко.
Обещавам, довечера след първата чаша вино да кажа на моето домашно съкровище, че миналата седмица флиртувах по интернет с един отнесен тип от Гватемала. Не, по-скоро обещавам да си помисля сериозно дали да му го кажа. Всъщност, последно обещание, повече няма да ползвам служебния компютър за разбиване на латиносърца.
0 Коментара