Да започнем с фактите.
Полша е една от двете страни в Европа, където абортите са забранени. Прекъсване на бременността се допуска само в три случая:
1. При сериозна деформация на зародиша
2. При пряка опасност за живота на майката
3. Когато бременността е в резултат на изнасилване. Популярното име на този закон в Полша е „Компромисът“.
Комбинацията от настоящото законодателство и силно религиозното общество (изучаването на религия в училище е задължително) води до много нисък брой на извършени легални аборти и огромно количество криминални аборти, както и до специфичен вид „абортен туризъм“ в Германия и Чехия.
През 2016 година в правителството бяха внесени два граждански проекта.
Единият се наричаше
„Да спасим жените“
и предлагаше въвеждане на сексуално обучение в училищната програма, комплексна медицинска грижа по време на бременност, както и възможност за прекъсване на бременността до 12-та седмица. Този проектозакон бе отхвърлен на първо четене.
Вторият, изготвен от религиозно-юридическата фондация „Ордо Юрис“, предлага пълна забрана на прекъсването на бременността без никакви изключения.
Проектозаконът предвижда до
5 години затвор за умишлено и до 3 години за неумишлено прекъсване на брeменността
във всеки неин етап. Този проектозакон бе приет от парламента за по нататъшна работа.
Какво означава това за нас, полските жени?
Изнасилена тийнейджърка ще е задължена да износи плода девет месеца и да роди детето. Ако прекъсне бременността, я очаква затвор. Максималната присъда, която може да получи изнасилвачът, ако го хванат, е 12 години, но 33% от присъдите за изнасилване в Полша са условни.
Според един политик момичето ще обикне това дете, щом почувства сърцето му да бие. Идилично? Не мисля.
Никой лекар няма да помогне на жените с извънматочна бременност, защото ще рискува да влезе в затвора.
Ще кървят безмълвно.
Няма да се допускат амниопункции – рискът за спонтанен аборт при тях е около 1%. Няма да се провеждат вътреутробни операции, даже медицината да познава лечение. За операции на бременните трябва да забравим изцяло.
Ако направите спонтанен аборт, прокуратурата ще може да почука на вратата ви и да поиска обяснение, подозирайки неумишлено нарушение на закона. Може би сте носили твърде тежка кутия или сте работили прекалено дълго? Е, чакат ви 3 години затвор. Дано да има кой да ви гледа по-голямото дете вкъщи, докато си излежавате присъдата.
Бременна сте и знаете, че зародишът е необратимо увреден и няма шанс да живее след раждането? Ще трябва да доизносите плода и да го родите
само за да видите как бебето ви умира.
Геройство щяло да бъде, достойно щяло да бъде.
Законът е немислимо варварски за жените. Но за да разберете защо на 3 октомври 2016 година, полските жени обявиха национална ефективна стачка, трябва да знаете, че това не е самостоятелен акт, а част от цялостна политика.
Откакто правителството на „Право и справедливост“ дойде на власт, бе спряно финансирането за ин витро процедури и нов проектозакон предвижда ограничаването му.
Правителството ще дискутира и
забраната на хормоналната контрацепция –
както превантивната, така и т.н. „на следващия ден“. Добавете към това политици, които казват, че коремите на жените принадлежат на държавата, и лесно ще разберете защо сме бесни.
Националната телевизия е зависима от правителството и или не показва протестите, или ги представя като разходки на луди феминистки. Частните телевизии не са много по-ориентирани – една от тях вчера (2. 10 – бел. ред) организира дебат за правата на жените. В студиото имаше седем мъже и нито една жена.
Много от полските жени чувстват, че нямат избор, а останалите им права ще изчезнат всеки момент.
Политиците и медиите дискутират жените, но без тях.
„Бесни сме! – викаха хиляди облечени в черно жени по улиците на Полша и добавиха: – Мъртви няма да родим деца.“
Днес ще викаме цял ден с надеждата да ни чуят и да усетят липсата ни на работните места. Надяваме се да постигнем това, което постигнаха исландките с тяхната национална стачка на жените през 1975 година, която послужи за вдъхновение.
Идеята се появи преди няколко седмици във виртуалното пространство, но набра сила, когато я предложи публично актрисата Кристина Янда, тази от култовия филм „Човек от желязо“.
Както казва Мая Анджелу:
„Всеки път, когато една жена се бори за себе си, даже без да го знае, без да претендира, се бори за всички жени.“
Ако искате да подкрепите правото ни на избор и медицинска грижа, викайте с нас поне виртуално. Черно-бяла снимка с хаштаг #czarnyprotest #blackprotest и на фейсбук страницата на ивента. https://www.facebook.com/events/1659773451018196/
Автор на този текст е Янина Пекаж. Тя подкрепя изцяло каузата на жените в Полша, както и борбата на жените за правата им по целия свят. Текстът й е предоставен за публикуване на Вита Морена.
Източник: vitamorena.com
0 Коментара