Бисексуална? Иска ти се, бейби

– Напоследък често сънувам, че правя любов с жени. С всяка от вас съм спала – каза една приятелка по време на женските ни бъбрения над поредната порция миди с черупки.

– Чак сега ли ме пожела? – контрира я обидено друга. – Аз съм спала с теб още преди години.

Знам, че сега е модерно, както би казала баба ми. Знам, че „по наше време“ не беше така – както констатира моя позната, психотерапевт (визира се времето на 20-те ни години – между 1983 и 1998). Знам и че жените, които познавам, са допускали тази представа само във фантазиите си. Знам още, че в повечето случаи това ги плаши, макар и да ги подсмихва като тайна, споделена със себе си. Разрових се в кашоните на паметта, където наред със скъпи и кахърни спомени са прибрани и моментни проблясъци, надраскани сякаш набързо на лепящи листчета. Открих, че „по наше време“ не сме били болезнено съсредоточени единствено върху косматите мъжки гърди и още по-диворастящия пейзаж около пениса.Спомних си, че

сме се учили една друга на „целувката с език“,

за да не се изложим пред първото момче, с което ни се случи. Обменяхме опит как се слага тампон не само на думи, а на дело – „дай да ти покажа как“. Помня един грижливо укриван лист с циклостилна разпечатка на сто и кусур пози, претендиращи да бъдат “Кама сутра”. И че сигурно съм се смяла най-много в живота си онзи следобед, в който изпробвахме акробатичните асани една с друга (напълно облечени). Спомних си лудия купон, когато си правихме еротични снимки, за да се упражнява в снимане колежка, учеща фотография. И как всички протегнахме ръчички към първия силиконов бюст, мернал се наоколо, за да видим как е на пипане, и с кикот сравнявахме дупетата си, обути в първите прашки.

А когато искахме да разкараме някой пич, досаден като косъм в супа, казвахме, че сме лесбийки, и за доказателство се целувахме по устните и се прегръщахме през кръста.

Спаружваха се в миг. А когато тази идея започна да ги възбужда още повече, просто го прекратихме. Не се пуснахме по пързалката на проверката. Може би защото подобно на строгото разграничение Изток–Запад и добрия–лошия все още вярвахме и в черно-бялата сексуална характеристика.

Щом харесваш мъже, значи не си лесбийка,колкото и да си сравнявате бюстовете пред огледалото. И наивно се чудехме: „Е, добре, има и такива, които се влюбват в жени, но те какво си пъхат?“ Знаехме за вибраторите и целия арсенал вицове за монахини, краставици и колела без седалки. Но въпроснатапотребност от

символично заместване на фалоса говореше, че крайната цел е заместването на мъжа.

И лесбийките, за които се случваше да прочетем и да гледаме по филмите, бяха точно такива – нахакана, късо подстригана мъжкарана, която пие, бие се, псува и е хиперревнива, обикновено придружена от нежна, крехка, нуждаеща се от защита миловидна женичка. Дори Цветаева малко ни изнерви, когато научихме, че най-чувствените редове в писанията й са свързани с жени. Подобна пределно карикатурна и отново черно-бяла представа нямаше никакви шансове да стане еротично примамлива. А дядо Фройд наблягаше предимно на символите на пениса и женската завист към фалоса. И така, докато постепенно в цивилизационното ни звуково пространство зажужа репликата на Гор Видал: „Всеки е бисексуален.“ (Може и да не го е казал пръв, но е първият, който хвърли бомбата, така че в Холивуд да отекне.) Та Холивуд взе да експлоатира биполярната човешка същност, без да жали нито мъже, нито жени. Например мъжете в периода от „Кабаре“ до „Александър“ и жените от „Ах, този джаз“ и „Първичен инстинкт“ до „Часовете“ и „Глава в облаците“. Междувременно Мадона започна да се целува с жени където й падне.

Веднага взеха да й пригласят Кристина Агилера, Бритни Спиърс, Аланис Морисет, Лиза-Мари Пресли, Гери Халиуел, Дрю Баримор, Уинона Райдър… за Анджелина Джоли да не говорим. Жената с най-сексапилните устни се гордее с изказването си: „Харесвам мъжки момичета, женствени момчета, яки мъже и готини жени. Което е сериозен проблем, когато вървя по улицата. Аз правя любов с човека, в когото съм влюбена, независимо от пола.“ Най-парадоксалният случай е актрисата Мегън Мулали (от сериала „Уил и Грейс“), която се обявила за бисексуална по време на развода си, без никога да е правила любов с жена. Нещо повече – появи се термин за този

нов тип жени с мъжко сексуално его – bisexual straight woman.

Нарочно го оставям на английски, но в общи линии става дума за официална легитимация на правото ни да си падаме и по жени, да сънуваме еротични сънища с тях, да ги пускаме във фантазиите си, когато сексът с любимия започне да става протоколен, да се целуваме и да правим любов в смисъл на секс, ако чак пък толкова ни се прииска, но това да не означава „Ау, станахме лесбийки“. За бисексуалните хетеросексуални жени мъжете са приоритет, когато става дума за интимни връзки, а жените – деликатес за еротичната фантазия (казусът Зара – Мел от първия „Биг Брадър“ беше нещо като демо версия на понятието). Може би в крайна сметка баба ми ще се окаже права – модно е и толкоз.

Да, ама не е толкова просто. Според тантра цялата гама женски ласки са свързани с водния елемент на Луната, който подхранва женствеността и прочие. За да се влее в жената тази лунна сила, господарката била подготвяна за сакралния акт с мъжа си от нейните „сакхи“ (висок ранг прислужнички, които я разкрасявали, мажели тялото й с благовонни масла, грижели се за всичко, което сега наричаме „предигра“, за да бъде доведена до онази възбуда, при която така й се ще пенис, че не е истина). Подобни практики са били доволно популярни и по нашите земи по време на вакханалиите и северните празници на слънцето и земята. Не е модно, бабо, то така си беше. Просто си го забравила заради патриархата и нагаждането на християнските догми към него. Но ти прощаваме, защото за няколко хилядолетия е нормално да се забравят тези неща. Важното е друго – през тези нищо и никакви няколко хилядолетия жените са възпитавани да се приемат като съперници, съвсем не като сестри (в стил – ще ти дам аз една сестра на теб, чий го търсеше тя при първото ти либе. И после, хлип, хлип, яко кълнене и прокоби за предателката, за кучката недна – от таз по-лесна манипулация не знам. Направо е фасулско).

Какво се случи после? Много неща.

Първите либета са като някакъв смътен спомен от минал живот,

всяка от нас е била и вярна Пенелопа, и кучката недна Нямаше как, случи се неминуемото – отново започнахме да си споделяме, ама прекалено много (на мен ми идва даже в повече). Но все едно – искрените женски разговори за мъже могат да се превърнат във вълнуваща вербална любовна игра, която да стане наистина мнооого възбуждаща. Единствената спирачка в такъв момент може да бъде от серията мръсна коса, грозни нокти, дебел глезен, абе, да не пасва жената на личното ти понятие за „готина мацка“. Защото първото, което сме направили, преди да ни мине през ум да се сприятелим с нея, е да се вгледаме детайлно в общия й look. Женските списания, филмите и цялата fashion индустрия са основен провокатор на това детайлно вглеждане и с шут ни вкарват в капана на прекомерния интерес една към друга. Не съществува мъж, който само с един бърз поглед да прецени до най-дребния детайл колко струва произволно избрана пичка, както може да го направи критичният поглед на друга жена. Въпрос на инстинкти – да се сравнят собствените активи и пасиви с тези на потенциалната съперница. Оттам насетне, ако се окаже, че не ти е съперница, крачката към еротичното привличане може да бъде толкова малка, че дори да не е крачка (стига да не те посрещне по анцуг и вълнени калцуни. Тогава може да изпаднеш в ступор и да зазвъниш като обезумяла на всички мъже, на които си се назлъндисвала досега).

Но баба ми донякъде е права.

Бисексуалността не е просто „модна“, тя е фешън, тя е lifestyle аксесоар.

Задължителното условие да предприемеш подобна крачка е да го направиш с жена, която покрива норматива „Ебаси готината пичка. Мега яка е“. Собствената ни женственост се нуждае от това утвърждаване. Един вид: ако мога да привлека жена, която смятам за страхотна, значи аз самата съм ебаси готината пичка. Това не е точно комплекс, мисля, че в психологията го категоризират като „похотта на двойниците“. Просто в нас е закодирано да се сравняваме с жените и е нормално мъж да не успее да ни вдъхне подобна увереност за неустоима привлекателност. Някога, когато не познавахме понятието bisexual straight woman, давахме мило и драго да свалим гаджетата на готините мацки. Ей тъй, за себедоказване. Сега просто имаме възможност да прескочим нелогични връзки с мъже и да се поцелуваме директно с обекта на възхищение. Затова цялата работа наистина няма нищо общо с лесбийството. То не върши работа. Номерът е да те поиска жена, която не си пада изрично по жени. Тогава ставаш най-прекрасна на света.

Тоест

твърде далеч сме от аналога на някогашното сестринство.

Бисексуалността днес е неустоимо привлекателна като върховен акт на бизнес стратегията „опознай врага си… „. За финала на фразата „…за да го обикнеш“ ще трябва още еволюцийка. Сигурно и това ще се случи. Тя, модата, се връща.

P.S. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против да се поцелувам с мацка от типа на Анджелина Джоли, но подозирам, че това няма да я спре да отнесе като бръмбар сламка някой мъж, когото наричам „любим“. А това няма никак да ми е приятно. Няма какво да се лъжем.