…Ти си извънземно красива! Слънцето грее като за две слънца, защото ти му даваш от енергията си. Звездите се оглеждат в очите ти. Ти си моята жена завинаги! Обичам те! Само моя си. И аз съм твой…
Една моя приятелка се върна от почивката си в Доминиканската република, отворихме от любимото ни вино и тя си развърза езика. Погледът й – някак отнесен, като на всяка прясно разглобена от секс жена. Движенията й забавени. Рее се в пространството и си забравя мисълта. Единственото, което чегърта в стаята като запецнал грамофон, са захаросаните думи по-горе. От лепкави слова коленетете ми винаги почват да се търкат едно от друго
и ми става топло из недрата
Няма как, ще я изслушам. Нищо чудно и да й завидя. Някакъв кръшен туземец й ги бил приказвал такива по плажовете на слънчевия гъз на географията. Толкова жега, че чак на мен ми пламнаха бузите от разговора. Разговор ли казах? Мо-но-лог! Не млъкна тази жена. За има-няма и две седмици я изпуснахме от очи и направо си я изпуснахме. Изхлузи се в обятията на мъжа с най-големите обещания. То не че всеки мъж не обещава, ама точно пък на такива плажни клетви не се връзва вече никоя.
Малко предистория. Тази мадама винаги си е падала по шоколадови левенти. Все тая от кой край на земното кълбо са, стига да са тъмнокожи и жилави, мускулите им да го докарват на релеф и зъбите им да са седефени. Колкото по-тъмносиня кожа и колкото по-дзурлести джуки, толкова по-добре – изящен контраст между черно и бяло на лунна светлина, но и засмукване като с вендуза.
Не ми бърчете вежди сега, знам, не ви е ежедневие. Но тя е германка. Живяла, вряла и кипяла в големия мулти-култи град, нищо не й е чуждо, отворени са й и душата, и мисълта, и пазвата, и спалнята. За всичко. За абсолютно всичко. И колкото по-екзотично, толкова по-добре дошло. На русите глави отдавна е обявила война и само далечното й е интересно. Ето защо, мине-не мине, тя гледа поне веднъж в годината да отпраши нанякъде, където безгрижието и безвремието са забравили да сгънат цирка. Веднъж стъпалата й да прорежат плажната ивица, а ноктите на краката й да се напълнят с пясък, и тутакси се отдава на безхаберие. Защото точно там, където лазурните вълни са наистина лазурни и където жълтият пясък наистина е жълт, точно там
вилнее лепкавата похот, за която певци песни пеят,
писателки в книги дразнят, а мълвата хитро обещава чудеса.
Ключовата дума е секстуризъм. Когато говорим за това, клишето ни поднася едни дебели мазни чичаци, пускащи лиги из сокаците на Банкок, Пукет, Варадеро или Сандански. Оглеждат се за млада, евтина и достъпна плът от женски, мъжки или среден род. Преглъщат потно. Плащат. Чук и бег.
Докато женският секстуризъм е като рецепта за кока-кола. За него се говори само под сурдинка и с недомлъвки. А не е да го няма. Щеше ми се да пиша за секстуризма на българката, но ми светна, че май има много повече да се каже за германката. Най-добре да ги сравним двете, та да няма сърдити. С две думи, българката е жена с корени и отговорности, всеотдайна и любяща. Германката пък е отракана, а на еманципацията й отдавна й е дошъл мензисът. Виж, еманципацията на българката тепърва отделя устни от зърната на социалистическата си майка и още не е стабилно проходила.
Вие да познавате някоя нашенска лелка, бабка, стринка, вуйна, свекърва или тъща, демек жена на средна възраст до пенсия, дето ей-така спонтанно да си грабне чукалата и да се емне по плажовете на Варадеро
да троши заплата или пенсия по някой напращял местен бабаит, а?!
Аз такава българска баба, леля или от сорта не познавам. Ми то срамота да прави срамотии, нали! Нашенката умира да се раздава битово. Горда е през отпуската да затвори на туршия, де що има бамя, камба или керевиз, после да отметне компотите според сезона. Сетне иде ред на сладкото, шипковия мармалад и петнайсетте вида лютеница. Ако остане време, може да смени тапетите в хола, щото като нищо ще дойдат я сватове, я конкуренцията от петия етаж да си сравняват туршиите и компотите. Възможно е българката дори сама да уреди остъкляване на балкона, изолация на жилището или просто да й хрумне да смени дюшемета, черчевета или дъщеря си за децата. Разгеле, може и през някой лекар да мине по направление, но може и да не мине. Щото важното е мазето да е пълно, в случай че зимата пак ни изненада.
Лошата новина е, че и по-младите българки не показват никакви данни на разчупване, камо ли разкрепостяване. Туризмът им се ограничава до това къде ще ги пусне милото. Няма чао, излизам. Има пускаш ли ме, мило, господарю на живота, сърцето и клитора ми. Ако не ме пускаш, ок, ама, разбира се, че трябва някой да ти прави салатата вечер и да ти търси чорапите сутрин.
Ако пък нямат мило, по-младичките българки най-много да се разтъпчат с приятелки до някое СПА, където да си премерят на коя са й се позабавили най-много бръчките и коя кого би катурнала, ако друга някоя не се окаже по-нахална. И дотам. Айде, да не се разсърдят, може и за някоя и друга книга да си поговорят, или филм, като например оня за нюансите или за яденето, молбите и любовта – вечните теми, демек …
Какво прави германката през това време? Ако е по-млада, просто тръгва нанякъде, където да може да
пие, яде и всичко там, дето се прави на корем или по гръб
Ако може, нека да е евтино, понеже германката е закърмена в спестовност и пресметливост. Разхищения прави само ако й е безплатно или ол инклузив. Та младата германка тръгва към, примерно, българското Черноморие, където се освинва като за последно, без да й пука къде повръща и чия сперма й топли кръста. Радостна, щастлива и без скрупули си се радва на отпуската, а после се връща и хамалува още по-усърдно, за да може да спести за следващата. След години й поизсъхва кожата, както, впрочем, на всяка друга жена, но това не е причина да се откаже от
желанието си за гуляй и безстопанствен секс
Оглежда се за пътуване до някоя екзотична дестинация, грабва каквото там намери в гардероба и заминава. Важното е да има бял панталон, гащи, разцепващи задника й, мляко за тяло и ощавен венерин хълм. Другото си го набавя на място според номенклатурата.
Когато вече съвсем мине в около – и баш пенсионна възраст, към белия панталон германката прибавя задължителен ръб и втори панталон – за предпочитане жълт. Рамките на очилата стават златни, в устата затракват кастанетки, жилите на ръцете изпъкват, а очите дваж по-ярко. Банковата сметка вече е солидна, меракът и той. Като с дрогата. Където е имало първи път, няма да е последен. Германската баба е била амазонка още от времето, когато е била германско бебе. Така че е добре дошла под палмите в обятията на издръжливите и похотливите.
Секстуризмът за германката е като Дядо Коледа за децата –
хем го има, хем е невидим, но пък винаги е свързан с алъш-вериш, много подаръци, суматоха и радостни искри в очите. От едната страна са загорелите за внимание, топлота, мъжка ласка и комплименти женоря. От другата са изворите на удоволствие – наричани още Sanky-Panky, Toyboy, Love-Boy, а у наше село – гларуси. Всичките те дебнат жертвоготовно от ъгъла на всеки плаж, където може да се появи някоя Sugar-Mama, или просто загоряла да си доказва как блага дума железни крака отваря. Независимо жената на каква възраст е, с какъв социален статус, красива ли е, може ли да си запаше циците в гащите и дали изобщо е дарена с цици, има ли мозък или главата й дрънчи на кухо, всеки дава, каквото има, иска и може да даде. И взема, каквото му е нужно, за да е щастлив. От мъжете, които биват употребявани от секстуристките, се очакват красиви думи, красив секс и красиво изкарване на почивката.
От секстуристките се чака щедрост.
Често най-големият подарък, който може да направи жената на секстрип, е билет за лелеяния Запад, придружен с виза за женитба. Затова и местните сексуални атлети са готови на всичко, за да спечелят туристката. Валят комплименти, обещания за прекрасно бъдеще, сипят се порои от топлота, къдри се щастие, предимно измамно, но това да си остане между нас. Някои са по-безочливи и направо водят туристката при родата си, запознават я с бъдещата свекърва или зълва, въвеждат я в семейните традиции. И всичко това се прави за по-голяма достоверност на афиширания мерак. Тоест, да изглежда сериозна работа, да намирисва на светло съвместно бъдеще и вечна любов.
Докато приказката един ден не свърши.
Както свърши за моята приятелка. Опари се тя с един такъв. Гледаше я с премрежен поглед, а тя не можеше да повярва на чутовния си късмет и чутовната сила на любовта от пръв поглед. После обаче се събуди и го разкара. Провери го няколко пъти и го шкартира за неблагонадеждност. Но лошият й опит не я отказа пак всяка година да стяга куфарите, белия панталон и мерака и да отпрашва към другия край на света. И там да гледа филма, който е гледала вече много пъти. За слънцето, което грее два пъти по-силно, защото тя му дава от енергията си. И за звездите, които не спират да се оглеждат в очите й на лунна светлина.
0 Коментара