Блажен е, който…

Блажени хората, които спят добре, защото техен е целият следващ ден до последната му свежа минута преди първата прозявка, която отново ще ги отвлече в сън.

Блажени, които обичат шума на големия град, тълпите, звънците. И събудени в четири през нощта от първия трамвай като от първи петли, с удоволствие се обръщат на другата страна с мисълта, о, имам още цели три часа да спя.

Блажени, които обичат да пътуват, колкото по-дълго, толкова по-добре, и винаги са все до прозореца на самолета, където небето се слива с океана, а хоризонтът леко се поизгърбва,

май наистина Земята е кръгла,

така ми стори и предишния път. Но блажени и които обичат да си стоят само на село най-вече в двора, и точно сега са си сипали нещо в чашка и са приседнали в полусянка.

Блажени и които обичат много децата и имат вече три или четири, ама знаеш ли, от три години нямаме бебе, децата поотраснаха, дали да не си направим още едно, да опитаме утре, а тази вечер може да порепетираме.

Блажени и които не си представят въобще да имат дете и искат да са свободни изцяло, винаги на колело, в кола или в лодка и ги имат.

Блажени, които обичат кучетата, защото те ще познаят предаността. Но и онези, които не искат животни и дори цветята им са в коридора пред вратата, защото не желаят нищо в тяхната къща да мени само формата или мястото си. Здравей, Мой Дом, върнах се, колко хубаво е, че ме чакаш както съм те оставил.

Блажени ония, които са с много приятели, защото са го поискали и ги имат. Но и онзи само с един, който е прекрасен, и не му трябват повече.

Блажен,

който е още малък и има очи за всичко,

мухата, май, е с две крила. Птицата – също. Дали има летящи с три! Но блажен и старият, запазил очи за цветовете, движенията, дори за миризмите, които усеща и с тях, и любопитен все още безмерно.

Блажен съвсем младият, който не се страхува от смъртта, който я е докоснал само в книгите, да, и дядо му почина, но той беше толкова стар, на шейсет или шейсет и две-три години.

Но блажен и онзи, истински старият, но отдавна в хармония със смъртта, и си мисли, че тя е най-умното изобретение на живота, защото иначе ще живеем вечно, времето няма да ни кара да го гоним, да бързаме, за да постигнем каквото желаем, а ще поляга с нас под някоя сянка и ще видим един ден как нашето слънце угасва, как се превръща в червено джудже, как се опитва да глътне Земята и най-после ще направим усилие да се качим на последния кораб за някъде и отново с неистова мъка

ще превърнем някоя космическа пустиня в място с дървета и сянка

Блажен, който вижда от прозорците си светещия прозорец на непозната хубава жена или на интересен мъж и може да си съчинява за тях различни истории. Но и онзи, който гледа от своя дом  бяла стена, но я приема като платно, което изписва красиво.

Блажен, който вече се е родил, но и онзи, който още не е, защото негово е бъдещето. Той само да почака още малко и ще нахлуе в него и ще започне да се изкачва по етажите му.

Толкова много поводи за блаженство. Постоянно. За всички, всеки ден, за седмица и по-нататък. Тогава откъде се появяват, как идват постоянно тези въпроси – къде, как, защо, не можеше ли да е съвсем друго! Откъде не веднъж чувството, че пътеката назад се е срутила, а вратата напред е залостена…

Блажен е, който е открил отговора, и оня, комуто са го подарили.

Но и онзи, който все още го търси. Не сядай на тази пейка. Отговорът  може да е зад ъгъла.

Няма да седна на тази пейка. Ще погледна първо зад ъгъла.