Да живееш с гей

Ф. дойде в нашия театър по разпределение – току-що завършил ВИТИЗ. Висок, млад, красив, интелигентен и адски запален по театъра и киното. Знеше толкова много за тях, сякаш живееше втори живот. Тази негова разпаленост си остана и досега, изцяло е отдаден на професията си. Талантът му се прояви още в първата постановка, в която игра.

Беше като принц. А аз – една позакъсняла Пепеляшка. Той ли ме избра (не нося малък номер обувки), аз ли го избрах – никой не може да каже. Почти веднага се хвърлихме в обятията си. Изпратих детето при майка си, напуснах мъжа си и заживяхме заедно. Беше наистина приказно – винаги двамата на репетиции и представления, а нощите ни пълни с безкрайни разговори и безкрайно любене. Влюбени един в друг и до безумие влюбени в работата си,

какво повече можеш да искаш от живота

Не след дълго се оженихме.

И аз тръгнах след него. Той разчистваше пътя. Беше млад и талантлив, навсякъде го искаха. Моето назначение някак се забави, не бях вече в първа младост, а само младите актриси ги търсеха като топъл хляб, но това не оказа влияние на живота ни. Бяхме щастливи заедно, вярвахме си и знаехме, че след време пак ще се намерим на сцената. Не си родихме дете, но отгледахме сина ми от първия ми брак, който и досега го приема като истински баща. Постепенно и на мен ми потръгна в работата и вече нямаше никакви причини за безпокойство.

Затова всичко, което последва, бе за мен като гръм от ясно небе. Ф. и по-рано пийваше, но нормално, като всеки човек – на гости, на тържест­во, на коктейл. Сега започна да не се прибира по цели нощи. На сутринта се връщаше вонящ на алкохол и цигари и веднага си лягаше, без да дава обясне­ния. Поразпитах и разбрах, че винаги са го виждали в мъжки компании, а чес­то и в компании на млади момчета. Тягостно ми беше, но го свързвах с ня­кои от професионалните му съмнения. Все му се струваше, че е забуксувал на едно място, търсеше нещо друго, не­що различно. Опитах се да му вдъхна увереност, но той избягваше разгово­рите.

Започнахме да живеем така, отчуждени,

докато една приятелка се изпусна. Дълго бе мълчала, пазейки ме, но сметнала, че е длъжна да ми каже: „Знаеш ли, говори се, че Ф. имал връзки с мъже.“ Направо изкрещях: „Не, не може да бъде!“ Дълго това „не“ крещеше в мен, заглушавайки всички други гласове. Не можех, а и не исках да повярвам. Та той беше най-добрият любовник в живота ми. Сексът с него беше фантастичен. Успокоявах се с мисълта, че хората винаги злословят за по-талантливите и по-издигнатите от тях, приписват им всякакви пороци и недостатъци, за да ги „свалят“ от себе си. Но отсъствията от къщи продължиха. Епизодите се повтаряха, еднакви до втръсване. Не издържах, попитах го вярно ли е това, което се говори за него. Ф. се държа грубо, нарече ме клюкарка, щом съм повярвала на злословията по негов адрес.

Но постепенно истината блесна. Осъзнах я от погледите на хората около мен, от недомлъвките им. Наложи се да свикна с това положение и да си го обясня. Започнах да се интересувам от сексуалните отклонения, да чета по тази тема. Търсех причините, отчитах последствията – за него, за мен, за сина ми. Безпокоях се най-много за детето си. Беше в тийнейджърска възраст и кой знае как щяха да се отразят ези слухове върху по-нататъшния му живот. Оплаквах себе си, жалех сина си, не можех да се примиря. Отново се опитах да говоря с Ф. Този път спокойно, без нападки, приятелски. Може би точно затова той ми се довери и си призна. Колкото и да ви се струва чудно, той първи се разплака, едва тогава се разплаках и аз. Беше вечер на откровенията. Той ми се довери как се надявал чрез мен да се спаси, да потисне влечението към собствения си пол. Осъзнах, че има неща, по-силни от волята, от чувствата за благоприличие и дълг.

Прегръщах го и го утешавах като майка.

Не зная дали му простих, но се опитах да го разбера. А това негово признание като че ли отприщи свободата му. Сега отсъстваше по цели седмици, докато аз лежах будна в леглото и се питах на кого всъщност изневерява той. Дали не бе изневерил на своята същност, опитвайки се да живее с мен като мъж с жена? Много пъти се питах дали една нормална изневяра би ме наранила толкова. Ако знаех например, че друга жена се е появила в живота му, щеше ли да ме боли толкова? Но аз го деля не с жени, а с мъже. Понякога се опитвах да си представя физически акта и се изпълвах с погнуса и твращение. После се обърнах към психологията, изчетох куп литература и това някак ме заземи.

Все пак Ф. беше деликатен. Никога не се обвърза с определено име, не си избра постоянен любовник и никога не се опита да демонстрира състоянието си. Нали знаете какви гейове има – парадират с връзките си, говорят за себе си в женски род и се държат така, сякаш тяхното сексуално положение ги нарежда на по-високо ниво от другите. Не му поставих никакви условия. Не го изправих пред алтернативата да избира. Вече знаех, че аз съм тази, която ще трябва да вземе решение. Най-мъчителен беше разговорът със сина ми. Но младостта му, по-широкият му поглед върху нещата или тази търпимост към човешките недостатъци, която младите владеят по-добре от нас, възпитаните в един по-закостенял морал и норми, сякаш ме освободиха от скрупулите. Осъзнах, че хармонията, която сме постигнали с Ф. в ежевневните си човешки и професионални отношения не е за изпускане. Още повече, че това му свирепо по едно време влечене към нетрадицоонните сексуални възки някак позатихна. Той се хвърли отново в работата си. А когато работи, Ф. е по-истински мъж от много други мъже.