Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Дарина Такова. Оперна певица и педагог. Родена в София. Учи музика от дете. Получава музикалното си образование в Музикалното училище и Консерваторията в София. Кариерата ѝ обхваща всички най-големи и престижни световни оперни сцени- Миланската Скала, Ковънт гардън- Лондон, Метрополитън Опера- Ню Йорк, Арена ди Верона, Карнеги хол, Концертгебау- Амстердам, всички театри в Италия, най-престижните сцени на Европа. Гостувала е в Корея и Япония. Още от студентските години е назначена като артист- солист в Софийска опера. Има награди от престижни оперни конкурси като “Франциско Виняс” в Барселона, “Луиза Тоди” в Лисабон, “Тоти дел Монте” в Тревизо, “Млади оперни певци” в София.
От 12 години преподава пеене и ръководи фондация за обучение и подпомагане на млади оперни певци на интернационално ниво.
Защо се съгласи да участваш?
Харесах проекта. Смятам, че хората с ясно изявена гражданска позиция и авторитет трябва да бъдат обществено ангажирани с грижата за психичното здраве, което ако престане да бъде третирано като проблем и започнем да говорим за него като кауза, би подобрило качествено колективния начин на живот.
Какво означава за теб да си жена? Свързвате ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Никога не съм се замисляла. Аз съм жена по своя собствена дефиниция, не съм се придържала към социални норми или пък критики, в противен случай, трябваше да съм се самозакопала от тревоги. Аз съм разведена жена, отдала живота си на кариерата си, поставяла често работата над семейството, революционер, враг на конформизма, неудобна и пряма, не търпя патриархални и мачистки порядки и въпреки че никога не съм се замисляла върху това, в резултат съм 100% феминист. От друга страна, работата ми като оперен артист винаги ме е поддържала женствена, чувствена и нежна, защото професионалната ми роля е такава и винаги съм я харесвала.
Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имала ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Винаги съм имала здравословно високо самочувствие. Когато се завърнах обратно в България, имаше един момент на колебание и съмнение дали всъщност не съм изградила свръхсамочувствие и свръхизисквания към света и хората. Това е следствие на средата тук. Тук не обичат авторитети с ясно осъзната себестойност. Просто се научих да игнорирам това отношение, за да съхраня себе си.
Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?
За мен трудността дойде, когато заради лекарска грешка се наложи да прекратя кариерата си на оперна певица по най-престижните оперни сцени. Не съм губила вяра, просто тя за един кратък период беше замъглена от много и съвсем основателни страхове. Защото да изгубиш професионалния си фундамент, който в нашето изкуство се гради и поддържа от детството, е голям шок и е съвсем логично загубата му да носи несигурност и паника за бъдещето. Преживяването беше един гигантски катарзис, който доведе до още по-категорично осъзнаване.
Би ли търсила специалист при трудност да се справиш с емоциите?
Да, и съм търсила. Преминала съм през много форми на работа с психическия си и емоционален свят, както по време на кариерата ми в изграждането на новите си роли, така и след края й в опит да съхраня себе си здрава и мотивирана да продължа. Стрес от този характер, лесно би могъл да доведе артист с особено развита чувствителност до депресивни състояния. Аз вярвам в специализираната помощ, както и в профилактиката на емоционалното и психическото здраве.
Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
Аз имам абсолютна непоносимост към всепомитащите посредственост и демагогия, които са покосили всички нива на живота ни тук. Това ме изкарва извън кожата ми, въпреки че на определено ментално ниво си давам ясна сметка, че това е етап от развитието на много хора. Това, което ме тревожи е, че за много от тях следващ етап едва ли ще има.
Какво те връща обратно в кожата ти и те кара да се чувстваш добре там (три-пет-десет неща, които правиш, за да се почувстваш добре)?
Аз се грижа много за себе си, започвайки от най-простички елементи на добрия живот като добрата храна, музиката и театъра и стигайки до непрестанното желание да общувам с хора, с които ме свързват общи идеи и единомислие.
0 Коментара