Делникът в брака

„Любовта премества планини“, казва народната поговорка. Но още при първата планина от пране забелязваш, че поговорката е друга работа. Може би отдавна сте се споразумели кой член от семейството кога и какво ще върши в домакинството? Ако досега не сте направили това, крайно време е да го сторите. Не мислете, че неща­та ще се уреждат „все някак си“, защото винаги ще помогне този, който е свободен в момента. Известно време ще върви добре, но постепенно другите все няма да имат време и вие ще сте тази, която трябва да има време.

Напълно разбираема е амбицията ви да се представите добре в новата си роля на млада съпруга, защото като момиче сте меч­тала за уютен дом, за приятни вечери с при­ятели. Изведнъж денят е станал много кра­тък, следобедът и вечерта минават в покуп­ки, миене на съдове и други домакински работи. За чистенето остава почивният ден.

А всекидневието също може да се планира. Затова е необходимо от самото начало да има точно разпределение на задълженията. Съпругът също чувствува новата си роля чужда и необичайна, но той би я приел с по-голямо удоволствие, ако я изпълнява още в началото, отколкото да му бъде натрапе­на по-късно, когато ще се чувствува като статист.

Тъкмо през първите седмици на брака ста­ва опознаването, което много хора подце­няват, и затова не обръщат внимание на всекидневните нужди.

Това, което си наследил от майка си

Съзнателно или несъзнателно за образец почти винаги ни служи родителският дом — бракът и семейството на родителите. Ако членовете на семейството са живели в разбирателство, вие двамата ще го приемете за модел на брака си — и ще направите доб­ре. Но наред с многото качества, които чо­век донася от дома си, тук-там в „зестрата“ се прокрадват и неща, от които новият брак съвсем не се нуждае. Към тях спадат напри­мер нежеланието на вашата майка да чете, да се развива, безропотният й труд, който никога не й е давал възможност да изисква и затова постоянно е била натоварвана с прекалено много задължения. Самата тя може би го е смятала за нормално, отреде­но й от съдбата да живее само за другите.

За вас като дъщеря това е било добре дош­ло. Сега, когато вие трябва да наградите своето семейство, виждате, че само с това наследство семейството няма да постигне много при новите условия. В момента може да ви се стори, че това е по-лесният, пo- простият начин — да се приспособиш, да се подчиниш. Но то е прекият път към при­мирението, от което в същност бракът ви няма никаква полза. В работата вие сте дейната, активната, вие сте тази, която поема нещата в свои ръце. Вие планирате, размишлявате и не отстъп­вате, докато не намерите разрешение. А в къщи искате да опровергаете разбирания­та си? Тъкмо защото положението в собст­веното ви семейство е ново, вие трябва да го оформите, да го овладеете, за да не за­почне да ви надвива. Как ще се справите, задачата е на двама ви, а не само ваша. Не превръщайте първите трудности в личен проблем, за да пощадите съпруга си. Много повече ще му подхожда, ако го привлечете към обща отговорност, която стои пред два­ма ви.

Гузна съвест

Някога може би съвестта ви ще е гузна, ще се чувствувате виновна, че нещо не сте направили както трябва. Отначало това е малък, почти незначителен упрек към са­мата вас, който се разраства буйно и посте­пенно се превръща в бреме, в чувство, че няма да се справите.

Да предположим, че сутрин отивате на работа, съсипана от бързане, вечер се тръшвате в леглото уморена до смърт, вече сте се отказала мълчаливо от всичките си ин­тереси със съзнанието, че бракът изисква жертвоготовност и зачитане на интереси­те на другия. Вечерният курс за квалифи­кацията е пряко силите ви, а за самообразова­нието идва ред, едва когато свършите всич­ко друго. Но и вашите сили са свършили. Разбирате ли в същност накъде води този път — да се откажете от самата себе си! Не се поддавайте на внушения, че „добра­та домакиня“ се измерва с времето, което прекарва в кухнята. Някои жени предпочи­тат да се занимават повече с домакинска работа и така намират извинение пред себе си и пред другите. Те направо бягат в домакинството, защото по-бързо и с по- малко усилия може да постигнат похва­ла за сполучливи палачинки, отколкото за шестица по някой изпит.

Готвенето във всеки случай трябва до усвоите. То обаче е от полза само тогава, когато ви помага да пестите или да изпълните желанието на съпруга ви за любимо­то му ядене. В мига, в който пренебрегнете квалификацията си за сметка на домакинството, бракът ви се излага на опасност. Когато мъжът ви се е влюбил във вас, към нещата, които е харесвал, е била и вашата самоувереност, сигурността ви, умението да посрещате трудностите. Няма да направите услуга нито на него, нито на себе си, ако сега изведнъж се откажете примирител­но от нещата, които в същност са черти на вашата личност.

И нека не ви хрумва мисълта да казвате, че мъжът ви подтиска. Ако нас, жените, ня­кой ни подтиска, за това сме виновни са­мите ние, защото позволяваме на другите да упражняват натиск върху нас. Не обви­няваме ли често мъжете, че са егоисти? В същност какво толкова лошо правят те? Само си запазват правото да бъдат в брака такива, каквито са, А кой ни забранява до правим и ние същото?

Само ако не ни достига смелост, тогава би трябвало съвестта ни да е гузна.

Голямата любов всеки ден се сблъсква с много дребни неща и така ще бъде цял жи­вот. Който не схване предаността в семей­ството преди всичко като дълбоко разби­ране на другия и на неговите проблеми, ня­ма да стигне далеч с голямата си любов. Това важи в еднаква степен както за мъжа, така и за жената. Чувството на дълг към другия е основа на съвместния живот, а не само женска добродетел. За двамата се от­нася да не оставят другаря си сам в негово­то развитие и да не гледат бездейно, когато той спре по пътя си. Мъжете почти винаги съзнават и ценят този вид партньорство. Жените трябва да се научат тактично, спо­койно, нежно да ангажират повече парт­ньорите си в брака, защото в края на кра­ищата и двамата са равноправни в чувст­вата си един към друг.

И затова в редица случаи съвременната Ева се нуждае просто от повече кураж, от повече гражданска смелост.

В много щастливи впоследствие бракове е трудно началото, в което има не само слън­чеви и празнични дни. Бракът не замества нещо в нашия живот, а го допълва — как­то любовта, която не запълва цялото съществуване, а неизмеримо обогатява жи­вота и на двамата съпрузи.