Не е достатъчно да блестите само външно, с елегантен тоалет, хубава прическа, стилен грим и нежен парфюм. Разговорите са особено важни за впечатлението, което правите. От тях зависи и дали познанството ви ще продължи. Когато не знаете какво да кажете или казвате повърхностни, неточни или неподходящи неща, резултатът от разговора може да бъде плачевен.
Някои сякаш са се родили с умението да завързват запознанства, да “чупят ледовете” и никога не “сгазват лука”. Но без съмнение всеки е имал своя малък или голям faux pas в разговор. За да избегнете конфузни ситуации, е добре да знаете златните правила за водене на разговор.
В бизнеса често се налага да посрещате клиенти, да представяте партньори, колеги или да забавлявате гости. Това предполага умение да говорите за общи и приятни неща при представяне, преди преговори, на международни прояви, коктейли, бизнес обеди или вечери. Всяка минута, посветена на общуване с клиентите или партньорите, с които работите, предизвиква реакция.
Не бройте “минутите за любезност”
и обърнете внимание на детайлите. Нищо не струва толкова евтино и не се цени така скъпо от хората, както вежливостта.
Умението да водите общ разговор е съществена част от създаването на нови връзки. То е важно за впечатлението, което ще направите при по-нататъшните ви контакти, и за комфорта на клиентите и партньорите ви. Нещо повече – проблемите в бизнеса по-често се предизвикват от липса на умения за общуване, отколкото от липса на технически умения. Каквато и да е ситуацията, накарайте и най-незначителните на пръв поглед обстоятелства да работят за вас. Необходима е обща култура и интереси в различни области, за да водите лесно ”малкия разговор” и най-вече да се чувствате удобно навсякъде. За да не се изложите, трябва да знаете кога какво да кажете и какво – не.
На служебни събития, коктейли, официални обеди и вечери се налага да се запознавате и да говорите с много хора. Представянето е задължително на обществени места, в офиса, на служебни срещи, при търговски разговори, коктейли и форуми. Докато един човек не е представен, той е
“социално невидим”
Така ще се чувства например този, който ви придружава, ако случайно срещнете познат на улицата и започнете разговор. Представете любезно своя придружител – така той няма да се чувства като “резервна част”, а сам ще избере дали да се включи в разговора, дали само да слуша, или небрежно да разглежда околните витрини.
Ако сте домакини на дадено събитие, задачата е по-тежка, защото не бива да оставяте гостите да скучаят и трябва да запознаете всеки с останалите. Ако знаете нещо за хобито, интересите или любимия спорт на хората, на които ще ви представят или с които ще прекарате вечерта, ще ви бъде доста по-лесно да завържете разговор.
На обяд или седяща вечеря любезността изисква да разговаряте с хората, който са срещу вас, от лявата и от дясната ви страна. Когато говорите с някого на парти, слушайте внимателно и се усмихвайте на шегата, дори да не е забавна. Да хвърляте погледи над раменете на събеседника си и да се оглеждате кой още е дошъл и дали ще ви забележи, е доста грубо и показва, че не слушате събеседника си. Гледайте го, докато говорите, но и не го “обсебвайте” за цялата вечер. В група нещата са по-различни. Винаги има хора, които предпочитат само да слушат, но ако сте домакини, опитайте се да включите повече хора в разговора. Запознайте гостите си с подходящи събеседници и поддържайте доброто настроение. Ако присъстват чужденци, съобразете се с техните културни традиции или религиозни особености.
Има теми, за които не е прието да се говори. Една от тях е политиката. Парите за повечето хора също са личен въпрос.
Не се пита кой колко печели
колко струва новият апартамент, кола или телевизор. Сексът също е неприемлива тема, особено в страни с многоженство. Разговорите за болести, алергии и терапии са доста неприятни и скучни. Прекаленото клюкарство не се приема добре и може да остави негативно впечатление. Никога не задавайте въпроси като “Имате ли деца?”, “Защо си тръгвате?”,”Защо не се храните?”. Въпроси за семейното положение на една жена може да задават само властите, а въпросът за възрастта й е абсолютно забранен. При запознанство никога не казвайте “Благодаря”! Тази прекалена “любезност” е нелепа и напълно излишна. И внимавайте да не прекалите с вицовете и шегите.
Преди време е било проява на лош вкус да се правят персонални комплименти по време на разговор. Днес, ако сте на висока позиция в служебната йерархия, е необходимо да умеете да правите и да получавате комплименти. Приемайте комплименти за собствените си постижения, защото сигурно сте свършили немалко работа, но в същото време оценявайте усилията и заслугите и на другите. Комплиментите трябва да бъдат деликатно изразени и да не поставят в неудобна ситуация получателя. По-добре без комплимент, отколкото с лош. Във всички случаи изрази като “Каква хубава рокля!” или “Изглеждаш чудесно!” се приемат винаги добре.
Внимавайте с критиките!
Правилото “ако не можеш да кажеш нищо хубаво, по-добре не казвай нищо” винаги върши по-добра работа от една “приятелска” забележка пред присъстващите. Дори това, което казвате, да е истина, не знаете кого ще засегнете и какви последици може да има. Ако сте на висок пост в йерархията, критика или пропуск в организацията на събитие или форум може да струва нечие работно място.
Обикновено мъжете са тези, които прекъсват грубо разговора. Най-често го правят, за да насочат вниманието към себе си и да започнат разказване на истории, които многократно сте чували. Сега е моментът да си вземете питие…
Когато трябва да споменете някого от присъстващите, е редно да използвате името му, а не “тя” или “той”. Не прави добро впечатление и ако игнорирате някого. Неучтиво е и да говорите с малки имена за обществено известни хора, и да парадирате с това, че ги познавате. Днес е доста разпространено да се говори на малко име, но трябва да знаем с кого и кога. Генералното правило е: използвайте фамилното име и говорете на “Вие”, докато събеседникът ви разреши да се обръщате към него с малко име. Това предложение винаги се прави от по-възрастния или по-висшестоящия в йерархията.
При телефонен разговор и електронна кореспонденция също важат някои задължителни правила. Когато звъните на някого, било служебно или лично, винаги се представяйте.
Не си играйте на “познай кой се обажда”
Неучтиво е. След като се включи телефонният секретар, не затваряйте, а оставете кратко и ясно съобщение. Бъдете дискретни в използването на мобилния телефон на публични места и не забравяйте, че звъненето му е недопустимо на концерти, в театри, кина и всякакви публични спектакли. Когато разговаряте по телефона в офиса си и трябва да се представите, спазвайте изискванията на фирмата, в която работите. Не водете дълги разговори. Усмихвайте се – вашият събеседник ще го усети. Да разговаряте от служебния телефон с приятелки, майка, лели и братовчедки от провинцията е не само липса на възпитание, но май и липса на работа…
В службата стоим много по-дълго, отколкото с близките или приятелите си. Там представяме всеки ден себе си, това, което сме и което можем. Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас. Клюките на работното място са недопустими и демонстрират единствено нецивилизованост. Освен това те пречат на доверието и работата във фирмата.
Изкуство е да се говори, но още по-голямо изкуство е да се мълчи. Малко хора знаят кога да говорят и кога да замълчат. Когато се колебаем дали да кажем нещо или не, може да си припомним какво пише Стоян Михайловски в “Книга за българския народ”: “Дума удържана – робиня наша; дума изтървана – душманка наша!“
0 Коментара