Един е много, двама са малко

Аз самата едва ли имам право да се изказвам по въпроса. Омъжена съм до козирката, както се казва. Но пък, от друга страна, не се гордея с това. Не се и срамувам. Просто знам, че има неща, които съм пропуснала и навярно няма да наваксам. А дали си струва? Кой знае. Собствен опит може да нямам. Но имам цял тон приятелки, които ми заместват години неизживени връзки. И докато навляза в дебрите на всичките им афери и на драматичните развръзки, се запасих с достатъчно наблюдения. Основният ми извод е, че

няма формула в колко връзки може да е всеотдаен един човек.

Има хорица непретенциозни в изобилието, които обичат веднъж и завинаги. За тях е важно как се развива приятелството, а не колко трае. Обикновено те успяват да извлекат маса хубави неща от една единствена връзка, защото си я отглеждат като нещо крехко, специално, изискващо много грижи, поливане и слънце. На тях не им тежи, че трябва да угаждат, да правят компромиси, да слушат какво им се говори и в замяна да подбират думите си. Не се скъпят на жестове, обичат да се раздават. Те не действат джаста-праста. Те са внимателни към връзката си и не я губят лесно.

Илюстрации: Иван Газдов

Има и такива, за които щастието е в многообразието. Обвързаността те усещат като въже на шията, което се затяга с всеки изминал ден в присъствието само на един човек.

Някои живеят така от суета. За други е природа.

Тези хора могат да се чувстват пълноценни единствено ако имат правото да кажат вечерта „довиждане“ и повече да не се върнат. Мързи ги да влагат усилие в запазването на любовта, а и не виждат смисъл да го правят. Викат му „свобода“.

Ама не се усмихвайте ехидно. Тези екземпляри не винаги са егоистични свине, които нямат друга работа от вписването на нова бройка в поредицата от отстреляни трофеи. Често това е вътрешна потребност. Спадащите към тази група са динамични, експресивни, с нужда да споделят безкрайната любов, която таят, с повече хора, които се нуждаят от нея. Понякога пък са с тежки характери и честата смяна на партньори и приятели е практическо следствие от непоносимия им нрав. Това обаче

не е причина прелитането от един на друг да бъде лицемерно.

Чувствата им може да са истински. Съвсем конкретен случай имам подръка. Приятелка ми е. Срещаме се веднъж на около 2 месеца. И винаги, когато отивам да се видя с нея, зная, че пак ще ми разказва за поредната си „последна“ връзка. Тя в никакъв случай не е жената вамп. Момиче със самочувствие, но съвсем в рамките на приличното. И всеки път искрено иска да спре. Но не й е било писано. Едва ли мога да се върна в самото начало на нейните истории, ама първият, за когото се сещам, беше

МУЗИКАНТ, СТУДЕНТ И ОБЩ РАБОТНИК

Всичко Взето заедно. От онези вечни академични същества, които обичат брадите, дрехите с неопределен цвят и размер, пиенето, но винаги под формата на почерпка, и разговорите за смисъла на философията.

Тя го обичаше толкова страстно, че някак много бързо изчерпа любовта си. Обичаше го сутрин, обед и вечер, правеше му закуски, переше му хипарските одеяния, преписваше стиховете му, вареше му чайчета, учеше лекциите му, умно слушаше приятелите му многознайковци… и накрая той се умори. Оттогава все нещо не й достига във всяка следваща връзка. Вероятно търпението на отсрещната страна. Старае се моята приятелка, но не се получава. Просто има прекалено много енергия, която не може да концентрира само в един човек. И това си има своите предимства. Тя определено не скучае.

Около нея ТЕКУЧЕСТВОТО НА МЪЖЕ е толкова голямо,

че даже понякога си набелязвам лауреат за цялостно творчество – някой палячо, чиито смешки и забавно поведение й държат топло седмици наред. Освен това, понеже повечето й връзки са все в началото и рядко стигат до по-нататък, тя се радва на усилено ухажване, придружено от подаръчета, цветя, заведения и прочее глезотийки. Но пък се е случвало (при това доволно често) да ми се обади по телефона в празнична вечер, самотна и нещастна, за да изкара вечерта с мен, клюкарствайки по адрес на целия свят. Защото дори временните мъже обичат в дългите зимни нощи, особено ако става дума за Бъдни вечер, да прекарват с

някой, който им обещава повече от 2 седмици обожание.

Най-страшно е, когато точно на рождения си ден тя изведнъж се окаже сама. Без да е успяла да сметне дължината на отношенията си така, че да си набави необходимата за всяка дама доза внимание в нужния момент. Тогава изпада в онези тежки състояния на екзистенциално самовглъбяване и отказва всякакви контакти, защото се чувствала изхабена от много хора. Не й казвайте, но нейните кошмарни нощи за мен са особено ценни. Тогава ми харесва даже зареждането на миялната машина, тогава мога да чуя как от спалнята се носи едно такова успокоително похъркване, толкова домашно, мое и вечно…