Живеем в култура на вечната младост и Happy end-a. Да се говори за остаряването, означава да се говори за края, за бавността, отпускането, разпадането – за смъртта, а това днес е неприемливо. Темата за старостта не продава и по тази причина днешната култура я изплюва. Така всеки е оставен сам на себе си да се справя с Нея.
.jpg)
Нямам ясно усещане за възрастта си. Никога не съм имала. Все съм си аз. Според кръщелното съм на 46. Бих могла да напиша едно казионно оптимистично текстче, нещо в смисъл, че това е също прекрасна възраст и както есента ни дарява с плодове, тежки от захар и ухания… но предпочитам да предложа един кратък fiction, който може да започне с онзи виц, в който питали Исак кога започва истинският живот, а той отвърнал: когато децата идат в колеж и кучето ти умре. Ама що Исак питат?
Но да видим сега с какво разполага жената на 44 от нашия fiction:
„Има добре поддържано тяло, с пухкаво коремче. За разлика отпреди много си го харесва. Обича да държи в ръце малките си стъпала и да им се възхищава. Понякога така се заплесва по ръцете си, хванали здраво волана, че ще се блъсне на някой светофар. Целият този възторг не идва да прикрие страха от това, че синът й заминава да учи в Лондон, а приятелят й все по-често има ангажименти в киното извън България. Те са си там, където са, и я връхлитат от време на време. Това е.
На 44, когато близките напускат по различни причини, може
да се съсредоточи върху себе си или върху това, което е останало
от нея. Защото докато се грижи за другите, това движи живота й. И когато те отминават, поглежда навътре и вижда, че е зейнала голяма празнина у дома и градината е буренясала, че ролята на майка я е покривала, откопчала я е един вид от задължението да се отнася към себе си. И към себе си.
И когато народът яхне по конете и препусне във всички посоки – един да учи, друг към известността, а трети към отвъдното, и оголи рязко фронта откъм старата приятелка, тогава плисва толкова много адреналин от тази огромна свобода – свободата от досегашните роли, че тя се засилва, засилва и излита: повече няма грижа кой, кога, какво е ял, къде е, какво прави, добре ли са, дала ли му е всички стратегии за справяне, дала ли е достатъчно, не сбърках ли и прочие въпроси. Излита в „непоносимата лекота на битието“, намига на Кундера и
се хвърля боса и лакома, иска всичко отлагано накуп –
иска да язди, бори се с някакъв кон сред някакви меки хълмове, виси по локалите с часове както е по брич и ботуши, със сламата по тях и вече никой не й поръчва по телефона да купи кока-кола и шоколад на връщане! Среща се с познати отпреди 20 години, извадени от музея на мадам Тисо, опитва всички техники за добро здраве и хранене, влачи се по масажи, тръгва на курс по аюрведа готвене, рисува, танцува, пише, ще пропее. Не че не се цепи с корсикански хорове и си поплаква сладко от време на време, тялото така я чувства тъгата – сладко, докато колата й като майски бръмбар се носи из меките хълмове извън града. При конете. Да ги прегръща за нея е равносилно да прегръща десет любими същества – такава топлина и спокойствие извира от мощния им врат. Не се гнуси от миризмата, от кръвта, като си разбие устата в седлото, и от опасността да подчинява под себе си толкова силно и голямо животно. Сила и спокойствие после, на връщане. Е, такива неща, в режима на рязкото отпадане на разни функции, преди да се зададат други. Защото те се задават.
Страшното е от страха от празното
и от това какво ще се зададе, докато се зададе. Кой се страхува – пита и се смее учителят по йога – коя е майката, която се притеснява, кой се притеснява? Ха, ха, ха! Много смешно! Като е уплашена, лицето й в огледалото е старо и тъмно. Не се харесва и избягва да се гледа. Мисли се като грозна цял ден, освен ако не се погледне случайно и установи, че не било вярно.
Веднъж един мъж й каза: преди да се насладиш на свободата, трябва да изживееш ужаса на свободата. Тогава беше на 33 и прие тези думи с благодарност, тъй като й разрешаваха да се тресе от ужас пред свободата. Сега, 13 години по-късно, тя пак се тресе, но и се забавлява. И не смята вече това изказване за гениално.
Впрочем всичко започна малко по-рано – някъде около 40-те – с чувството, че времето няма да й стигне за това, което има и иска да направи. Паника, която се изразява в ранно ставане. Независимо кога си ляга, се събужда в 6.36. Тази нарастваща паника я изхвърля от всеки миг – недостатъчен за осъществяването на ВЕЛИКИТЕ Й ДЕЛА.
Някаква истерия, че времето е лимитирано. Влакът тръгва и трябва да бъде хванат.
Ранното събуждане обаче не означава реални занимания
в осъществяване на въпросните велики дела, а само напрежение и незнаене откъде те да бъдат подхванати и какви са всъщност. Като резултат продължава да се излежава, тялото й – копнеещо за сън, главата й – като летището в Ню Йорк: хиляди мисли отвсякъде кацат и излитат.
Ако успее да се надигне в 9, вече е парцал от мислене и пада директно в хладилника, където размазва напрежението с плюскане. Защо да се става наистина?
Така стигаме до втората много характерна ситуация на този период: криза на смисъла. Защото оцеляването, отглеждането на децата, утвърждаването на името и статуса, построяването на къщите вече не стоят като задача. Много би искала г-н Смисълът на нейния живот да позвъни на вратата и да й се представи. Но никой не звъни. Има чувството, че все на другите им звънят. Лека завист дори започва да никне – колко интересен е животът на околните, докато един ден осъзнава, че не толкова техният живот е интересен, а просто нейният се е изпразнил от съдържание. Спешно се появява нужда от ново съдържание. Във всяко отношение: тялото й започва да не иска вече да се храни както преди. Измисля нови закуски – елда, ядки, плодове и салати. Сутрин!
Тялото (!) изплюва любимите дрехи
Вече му стоят някак странно. Тогава прави едно Fairwell party с гардероба си – облича два дни всичките си дрехи, запомня техните презрамки, деколтета и джувки и после внимателно ги поставя в хартиени пликове и ги надписва за приятелки. Гледа се гола в огледалото – нужни са други форми за тази форма. После купува шампанско и плодове, кани приятелките – все млади момичета с чудни фигури. Те се преобличат, фръцкат се с нейните пера и любовни рокли – завист и радост, защото одеждите й ще продължат да пораждат трепети.
До седмица се появяват другите форми и цветове. Форми…
END…“
Обобщение:
Още с раждането ние сме абсолютно завършени и съвършени. После в процеса на възпитание ни подстригват и ни навличат разни тесни дрехи. Със съзряването започваме да отмахваме всичко излишно.
Това, което сме на 44, се създава в целия ни живот преди това. Възрастта, годините 44 не са просто нещо, което пада върху нас днес в 3 следобед, нито е някаква заплаха, която ни дебне, докато сме на 33.
44 е просто цифра от пътя
Ако си със себе си на 33, няма причина да се изхвърлиш на 44. Проблемът е в това да се установи какво значи да си със себе си. Според мен това е да присъствам и да не се идентифицирам със ситуациите. Да съм. Под тази форма на живот, в това тяло, съществувам 46 години. Поглеждам се в огледалото и се разпознавам като себе си. Но аз не съм само това, което виждам. Аз съм самият живот, който няма възраст и форма. След като смъртта е част от живота, какво може да се отнеме на нещо, което е.
Благодарна съм на всички въпроси и отговори, които си задавам и намирам през тези години, защото те съпътстват себеосъзнаването ми.
На 46 нямам толкова илюзии, но нямам и толкова скрупули
и забрани. Точно по тази причина се чувствам по-свободна да правя каквото си искам и да се забавлявам. Сега имам достатъчно дистанция от буквалността на живота, за да го чета в много по-широк контекст. За да наблюдавам себе си, да си осигурявам тази дистанция, много ми помагат медитацията, създаването, любовта и видиотяването. Чувствам се облекчена от намаляването на непрекъснатия превод на живота от ума и защитите ми. Стремя се към директно изживяване на всичко, което се случва. Това наистина ме държи тук и сега, което е по-добрият начин на съществуване.
Моят подарък за тази възраст е да имам здраво тяло и цялото това познание за живота, което ми позволява да живея без тъги по миналото и страхове от бъдещето. По-малко се критикувам. Опитвам се да си прощавам. Търся мир със себе си. В пространствата, които се отварят в мен, идват толкова много нови хора, събития и места! Правя най-доброто, на което съм способна във всеки миг, пък да става каквото ще.
Предимствата:
- Много по-уверено върша всичко.
- По-лесно пиша, предприемам пътувания, впускам се в нови проекти, завързвам нови контакти.
- По-гъвкава съм отвсякога.
- По-задълбочена.
- По-лесно решавам какво да си купя.
- По-независима съм емоционално.
- Защитавам си границите по-дипломатично и по-успешно отпреди.
- Създавам по-зрял тип интимни отношения – на споделяне и обмен, а не на висене на другия.
- Завършвам нещата, които започвам.
- По-търпелива и издръжлива съм в продължителни проекти.
- По-дисциплинирана и постоянна.
- Мога да разчитам повече на себе си.
- Повече се уважавам.
- Повече се обичам.
- По-често си благодаря.
- По-отговорна съм.
- По-готова съм за игри и забавления.
Стратегии за справяне:
- Повече доверие към битието, което се грижи за нас.
- Повече доверие в себе си и реакциите ми.
- Новите отношения с тялото ми са следствие от съзнателната грижа, от седене в тишина…с мен.
- Колкото повече директно преживявам (тоест без да мисля) тялото и душата си като част от света, толкова повече място за живеене се отваря.
- Вниманието е средата, в която разцъфваме и се случваме. Ако отново намерим вътрешния си източник на внимание, то се превръща в идеален проводник на нашето себеобичане.
- Разширявам кръговете на принадлежност. Светът и хората са подарък.
- Творчество.
- Дишане, разтягане, спорт и танци.
- Бавно и чисто хранене. Приготвям си сама храната и гледам да съм на 100 процента в това, което правя.
- Не бързам!
- Търся кратки икономични и приятни пътища за всичко, което върша.
- Центриране и грижа за енергийния баланс, така че само излишъците да отдавам на другите и да се радвам на плодовете от труда ми.
- Създаване на нов смисъл – духовни търсения, себепознание, изследване и задълбочаване на започнати следи.
- Работа с дзен практики, дишане, прекарване в тишина и медитация сама или с други хора в места извън града.
- Пътувания.
- Живеене тук и сега.
Остарява се от:
Страхове.
Мислене.
Превеждане на света през лабиринтите на нашите защити.
Енергия се губи много в:
Оценяване.
В „ОЩЕ“.
В негативизъм.
В претенция.
В неприемане на това, което е.
В битки.
Това по-горе е също много питателна храна за егото ми.
Страхове:
Че съм безполезна.
Че не ме забелязват вече.
Че като не съм любовен обект и не съм във фертилна възраст, не съм.
Че ще ми се плисират устните като на майка ми.
Че всички ще ме напуснат.
Че нищо не остава, само самота и тишина.
0 Коментара