Станах на 30, полях мъката обилно и започнах да пиша завещание. Сестра ми (44 г.) умря от смях и си купи прашки. Генералният въпрос е ще мога ли да убедя сама себе си, че младостта е въпрос на самочувствие, а не на ЕГН. И то преди да се пропия.
Ако светът беше поне една идея по-справедлив, нямаше да се терзая толкова. Но някакви 18-годишни садисти непрекъснато влошават нещата. Сигурна съм, че именно такива хора стоят зад гнусните надписи върху кремовете за лице („за жени на 30+, когато кожата започва да повяхва“).
Не съм забелязала да ми повяхва кожата, нито да ми се появяват бръчки, нито да ми се засилва иелулитът и да се превръщам в застаряващо чудовище. Същата съм си и нямаше въобще да ми пука от последния рожден ден, ако бях малко по-смела и ако обществото не беше създадено да служи на дългокраките тийнейджьрки. Единствената разлика е, че на следващия ден след скръбния купон по повод „началото на моя залез“ (или „началото на остатъка от живота ми“, ей такива клиширани фрази могат да побъркат всяка уважаваща себе си жена над 30) влязох в аптеката
и си купих увеличително огледало. За всеки случай
Друга изтъркана баналност е, че на 30 трябва да бъда вече омъжена и да имам поне едно дете. Второто да е на път. Също така трябва да съм се справила с кариерата, да съм оставила напъните да се харесам на шефа зад гърба си и да се ползвам с всеобщо уважение заради невероятните си умения. И то въпреки майчинството, стриите и зубренето за висше между два биберона в стаичка под наем.
Такава дивотия, че просто нямам думи. Как оня ненормалник, дето е измислил тези очаквания, смята, че са постижими за средностатистическа българска жена?
Прощавайте за феминистичния уклон, но ако искате да съм красива, оставете ме да се отдам на бодибилдинг. Ако предпочитате да съм майка, ще ми отнеме 1 година да изуча д-р Спок. Ако пък виждате в мен корпоративен изпълнителен директор, не ме гледайте в циците!
Всичко това не ме притесняваше до онзи ден. Тогава още бях на 20 и няколко. Тогава не смятах за израз на абсолютна възрастова дискриминация обявите от типа: „Фирма търси секретарка с опит, под 30 г.“ Кога точно го е добила този опит горкичката, остава загадка за историята. Впрочем оня ден счетоводителката от фирмата, в която работя, ме изгледа продължително и сериозно ме попита дали не искам да си направя доброволен влог за допълнителна пенсия. Това беше в същия ден, когато смятах да отида на дискотека.
Извън екзистенциалните ми терзания новата ми възраст има и някои чисто битови неудобства. Вече някак не върви да се захласвам по роклички от типа „лолитка“, които ужасно добре вървят с тежки милитъри обувки. Едно на ръка, че не ми стоят особено красиво. По-страшното е, че се чувствам неудобно, когато поискам от продавача (задължително той/тя е в гимназиална възраст) да ми свали подобна щуротия от щанда. Обикновено молбата ми, колкото и безцеремонно да съм я отправила, предизвиква импулсивна реплика на границата на скандализиран фалцет: „Искате сукманчето за ВАС!?!“
Ами да, за МЕН, глупачко малолетна! Когато аз съм измисляла този сукман, ти си подскачала около ръба на маса. Имам и парите, и самочувствието да си ги купя. (Друг е въпросът дали ще ги нося.) И ще го направя дори само за да ти натрия носа, който между другото не е лошо да поизбършеш.
Мисля си ги аз тия работи, но на глас казвам с най-умилостивяващия врага тон: „Миии, за племенницата ми е.“
Но стига заобикалки. Ще го кажа направо – светът около мен се смали точно на гореспоменатия купон по случай 30-ата ми годишнина. Тогава бях единствената неженена жена над 30 от присъстващите. На същото място имаше поне петима мъже, по-възрастни от мен и свободни като сладкопойни чучулиги, но това някак оставаше незабелязано. Всъщност – грешка. Забелязваха ги онези хищници, чиито зъби само се подострят в течение на нещастните им бракове. Не спряха да им се умилкват цяла вечер. А аз, клетата, бях обект на зловещо любопитство, сякаш представлявах екземпляр от научнопопулярен филм, разказващ за
изчезващата екзотична порода „необвързана жена над 30“
Оставаше само да си сложа табелка: „Скъпи мъже, не хапя, не съм лесбийка и не пренасям венерически болести. Харесвам ви.“
Не че мъжете са се изпарили, но сякаш внезапно охладняха анонимните ми почитатели от интернет чатовете, щом срещу името ми се появи това зловещо 30. На всичко отгоре ме нападнаха някакви пуберчета, търсещи силни емоции от опитни лелки. Гнус! Все едно за една нощ съм се превърнала в някоя мадам, радваща се на бурно минало и никакво бъдеще.
Такива ми ти работи. Опитвам се да си представя, че можеше и да е по-зле и когато се опитвам, се обаждам на сестра ми (44, припомням). Тя ме успокоява с реплики от рода: „В нашето семейство климактериумът спохожда жените сравнително късно“ или „Възрастта може да е секси, стига да не я демонстрираш твърде усърдно“.
„Благодаря ти, сестричке. Междудругото, тези корени трябва вече да ги боядисаш“. Но пък прашките й стоят като на 30-годишна! Но това няма да й го кажа.
0 Коментара