Д. помоли да се видим. Обещах. Подсказа, че не е спешно и не удържах на обещанието.
Нямах време да градя хипотези защо съм потрябвала на Д. Но решително отхвърлих една: че отново е написал книга.
Д. не е писател, но пише. Първата му книга – изповед и протест едновременно – се появи в точното време на точното място, предизвика интерес и направи автора си известен – не само в тесния кръг на началници, колеги, сътрудници и разбирачи на материята, но и на публика, чието въображение бе подгрято от митовете и антимитовете за тайната полиция. В следващите години Д. написа и издаде дузина специализирани четива, затова си помислих, че е изцедил темата до последната капка.
Д. ме изненада. Той повтори поканата за среща
и се появи на нея – о, Боже – с нова книга. Наум умножих „О, Боже” по три, след като с едва доловимо смущение той ме осведоми, че този път ставало дума за… еротична литература.
Попрочетох туй-онуй от така наречената „еротична литература” и обещавам, че няма да правя рецензия. Заинтригува ме желанието на автора да сподели – в книга! – завоеванията си, скрити под други имена, ала същевременно безпощадно разконспирирани с помощта на излишни и педантично описани подробности – коя какво работела, коя на кого била братовчедка, с номера на кой автобус стигнали до уединено място на Витоша, коя какви перденца ушила и прочее нехудожествени детайли, затрудняващи четеното. Друга е темата – за мъжа, пристрастен към лова не на жени, а на интимни преживявания с жени.
Ще попитате:
Има ли разлика между ловец на жени и ловец на интимни преживявания с жени?
И аз размишлявах известно време по този въпрос. Долових нюанс. Когато един мъж иска да завоюва една жена, той удължава флирта, придава чар на ритуала по свалката, не отвлича вниманието си. Когато мъжът дебне само интимното преживяване, той може да се занимава с много неща едновременно, затова целта трябва да бъде постигната колкото се може по-бързо. Не бива да възниква и най-малкият риск да загуби интерес.
Този мъж няма как да бъде верен – нито на законната си половинка, нито на паралелно съществуващото с брака му гадже, което в някакъв момент е приел за връзка, стига тази връзка да не застрашава семейния статут.
Типажът, който за яснота ще продължим да наричаме Д., не се вписва и в понятието „серийна моногамност”, което чудесно описва склонността на някои представители на силния пол да преживяват серия от връзки. Но поне в рамките на една серия се въздържат от крачки встрани, за да не разбутват излишно емоционалното си равновесие.
Ловецът на интимни преживявания не обмисля последствията
от забежката, защото в неговия свят едно удоволствие, благословено от случайно стечение на обстоятелствата, не е изневяра. Отклоненията – бързи, чести, без взискателна селекция – биват наричани от отклоняващия се с други думички от богатия български език: секс, разтуха, спомен, импулс, трепет, преживяване, сладко отмъщение, ако щете.
Д. е Дон Жуан, но не съвсем. Легендарният прелъстител, вдъхновявал близо четири столетия творци с различни настроения и възгледи, е бил изобразяван и като развратник, и като чаровник, но не и като стенограф на интимните си преживявания и нечий съпруг… Затова Д. може да бъде определен като негов далечен братовчед.
Всяка съвременна жена има право сама да реши дали желае да попълни колекцията от спомени на един пишещ завоевател, който ще изчерпа съдържанието й, мечтите й, дарбите й със споменаването на нейните малки гърди, добре оформено дупе, автобус №15 или собственоръчно избродирана покривка. Този братовчед на Дон Жуан толкова е успял да забележи в ограничените рамки на преживяването, трепета, импулса, разтухата. Лошото е, че когато взима своето решение за авантюра, нито една дама не подозира, че в някаква бъдеща книга ще й лепнат кратък етикет, с който завоевателят ще се фука.
За неверния мъж съпругата е извор на самочувствие.
Самочувствието, че е милостив.
Той си мисли, че й оказва милостта да не разтрогне брака, който всъщност пази и него самия от амбициите на увлечени дами. О, не мислете, че този мъж не е способен на чувства. О, да, имал е трофеи, които са го вдъхновявали да си представи нов живот, брачна или дълготрайна обвързаност с трофея. Симпатичният неверник обаче никога не намира кураж да скочи в новото. Обикалял е около него, душил го е, но се е отказвал, измисляйки сто и едно оправдания за своята нерешителност. За да запази егоистичния навик да оказва милост и да се самоласкае от жеста си, без да си го признава.
Стенографирайки интимните си подвизи, нашият герой пропуска да изживее болката. Да речем – болката от загубата. Жените на Д. са жени за еднократна или за многократна употреба. Раздялата с първите е лесна, тъй като никога нищо не е било обещавано. Разменените думи са били леки и ефирни докосвания. Раздялата с вторите е като трус с магнитут 3,5 по скалата на Рихтер – има неприятни усещания, но няма пострадали и разрушения. Отсъствието на драма обяснява защо приключенията на Д. могат да се съберат в своеобразен дневник, без да дават суровина за литература. За литература трябват рана, мъка, катарзис.
Страданието на Д. е като след охлузване.
Дълбоката рана не идва от смяна на автобусите към Витоша, а от дълъг път с жертви, премеждия, рязко обръщане на посоката. Или пък от катастрофа. Докато жените на Д. попадат в капана, измъкват се невредими (или почти невредими), и намират начин да продължат нататък и без присъствието на Дон Жуан в живота си.
Човек може да е имал един-двама партньори и да е по-богат с преживявания и по-доволен, отколкото Д. , покорил стотици и тук-там оставил някоя с временно разбито сърце.
Временно? Може пък Д. да не е забелязал белезите от своя егоизъм.
Чудя се дали Д. си дава сметка какво е пропуснал,
отказвайки да бъде верен, всеотдаен. Да опознаеш добре един човек означава да опознаеш едновременно себе си и много други, да се опит(в)аш да разглобиш сложната машинария, която движи една личност, а личностите заедно бутат нанякъде историята на човечеството. Чудя се, но не мога да се закълна, че знам отговора. Само си въобразявам, че липсата на драма, че любовно съдържание, което издава фалшиви звуци, подсъзнателно са го накарали да вземе перото. Ако може да запълни празнината, защото от първите юношески трепети са минали десетилетия, а старческата немощ би могла скоро да повали пъргавия доскоро герой.
Ако може да я запълни…
0 Коментара