Еросът на революцията

По улиците възторжено крачат нахакани девойки и младежи, както майка ги е родила, и достолепни дами само по елегантни обувки с високи токове и луксозни чанти, кокетно преметнати през голата гръд. По трамваи, кафенета, ресторанти, кина, театри, навсякъде се мотаят „дибидюс” голи хора с червени ленти, на които пише „Долу срама”. Те носят лозунги „Смърт на еснафите и поповете”, ”Не ни трябват дрехи, ние сме деца на слънцето и въздуха”. След тях подигравателно дюдюкат деца с ококорени очи, минувачи се кикотят с глас, старци се кръстят: „Краят на света идва, и нас ли ще ни карат да се събличаме?“

Не, това не са Содом и Гомор, а Москва, Харков, Ростов на Дон и  Ставропол, където движението „Долу срама” приветства победилата  Октомврийска революция. То е толкова популярно, че в Симферопол колоната води глашатаят на пролетариата Маяковски, под ръка с две голи красавици.

Идеолозите на революцията – Ленин и Троцки, още през 1911 година подготвят сексуалната й посестрима като важна, неизменна част от битката срещу християнската цивилизация: „Семейството като буржоазна институция е пълна отживелица. Сексуалният гнет е главното средство за поробване на човека. Докато той съществува, и дума не може да става за свобода” пише Троцки в писмо до Ленин. Вождът отговаря: ”И не само семейството.

Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат снети.

Има какво да научим от суфражетките в тази област. Трябва да дадем свобода и на еднополовата любов”.

Александра Колонтай, бъдещ комисар по социалните въпроси, пише през 1913-а в статията си „Новата жена”: „Тя не трябва да принадлежи на мъжа си, а да е пълноправен член на обществото, което изисква от нея да се откаже от ревността, да уважава правото на мъжа си да избира други полови партньорки. Семейният комунистически колектив ще направи излишни проститутките”. Колонтай призовава: „Жени, дружете с любовниците на мъжете си, подбирайте им подходящи партньорки, а те да ви препоръчат на приятелите си.”

Болшевиките разглеждат

половия въпрос като част от боевия арсенал

на пролетариата. Теорията за „Сексът като чаша с вода” – пие ти се, пиеш – добива официален статут. И за да стане сексуалната революция съзвучна с пролетарската, в сила влизат декретите „За отмяна на църковния брак” и  „За легализиране на извънбрачното съжителство”. Съветските жени получават права, за каквито западните им посестрими могат само да мечтаят. Сред тях са правото да запазват моминските си фамилии и да правят свободно аборт. Дадена е пълна свобода и на хомосексуалната любов.

Първата годишнина от приемането на  декретите е отбелязана в Петроград с грандиозно шествие на лесбийки. В спомените си Троцки пише, че Ленин радостно ги поздравил:

„Само така, другарки”

Окрилена от декретите, сексуалната революция бързо превзема необятната страна. „Историята още не познава такова разнообразие на брачните отношения. Ние имаме брак с устойчива семейна и паралелна извънбрачна връзка, тайно прелюбодейство и открито съжителство, двоен, троен и дори четворен брак”, пише през 1925 година Колонтай. Болшевиките заменят

„ретроградното и мухлясало семейно огнище”

с домове-комуни. През 1923 година в такива домове живеят половината от младежите в Москва. Далеч преди американските хипита в тях се събират по 10-12 души с общо домакинство и общ полов живот. Разделянето на постоянни двойки и създаването на деца не се толерира. Тогава се появяват и първите крос-джендъри: заедно с еднаквите рубашки, панталони и поли, на младите хора се раздава и еднакво долно бельо. Патрон на движението става съпругата на вожда на двете революции, Надежда Крупская.

В образцовата трудова комуна в Болшево, създадена по личната заповед на Дзерджински, 1000 малолетни от 12 до 18-годишна възраст живеят в общи казарми, като се поощряват сексуалните връзки помежду им, защото „ги отвличат от противообществени прояви”. През 1923 година половината от бебетата в Москва са извънбрачни, като вече раждат и 14-15- годишни девойки.

Комсомолец пише във вестник  „Правда”:

„Девойките са длъжни да отговарят на молбите на другарите си

и да снемат от тях сексуалното напрежение. Така, вдъхновени и доволни, те ще могат да крачат към нови трудови победи. Всеки, даже непълнолетен комсомолец или рабфаковец, има право да пожелае ученичка, работничка или студентка, а тя е длъжна да му отговори, защото иначе ще се превърне в буржоазна еснафка. Еросът на революцията трябва да строи светлото комунистическо бъдеще.”

И еросът лети с крилата на революцията. Гостите на страната на победилия комунизъм са удивени:

„В Съветския съюз се чукат като зайци”,

възкликва съпругът на Фрида Кало, художникът Диего Ривера. „Как просто стои въпросът със секса в страната на съветите”, диви се английският писател Херберт Уелс. Носителят на наградата „Пулицър” Кинкертбергер описва гледка от бреговете на река Москва: „Десетки хиляди мъже, жени, деца, старци и баби се пекат, къпят се, плуват, ядат и играят съвсем голи. Съвсем естествено, сякаш иначе не би могло и да бъде. Свалянето на дрехите е най-радикалното, изразяващо хората действие. Класовите различия изчезват. Работници, селяни, чиновници стават просто човеци. Това е целта на съветските революционери.”

Бурното развитие на сексуалните връзки изисква развитие и на половата просвета. В учебните програми са предвидени задължителни часове по  „сексуално възпитание”. За него обаче в „изостанала”, православна Русия кадри няма. Та, както и през времената на Петър Велики, се налага те да бъдат внесени от Запада. За шест години, от 1919 до 1925 г.,  от Германия в Русия пристигат 300 сексолози. Една от тях пише: „СССР ми се видя нещо фантастично. Ето ти простор за работа.

Приложната сексология

тук е толкова развита, че за изучаването на опита им ще са необходими години.

Но Сталин успява да превземе властта и сексуалната революция катастрофира. Започва реставрацията. През 1934 година комуните са забранени, въведено е наказателно преследване за хомосексуалисти, забранени са абортите, сексуалното образование е прекратено, обществото порицава разводите и изневерите.

Днес е по-лесно да намериш снимки на затворници от архипелага ГУЛАГ, от такива на участници в съветската сексуална революция и движението „Долу срама”.

Чашата е счупена, водата е разлята.