Феминизъм, с извинение

Искам да кажа много неща за феминизма, но тук ще отбележа само няколко. Всичко, което ще напиша, е очевидна генерализация на проблемите. И това е умишлено, защото целта ми е да се говори за тях. Да се говори и говори, и говори, докато започне да се разбира смисълът на казаното. Долунаписаното съдържа общи, фундаментални за мен, много лични наблюдения, затова не ме питайте «ти откъде си сигурна». Не съм. Убедена съм.

Феминизмът се променя и като изключим случаите, в които го употребяват за политически цели, от шумен марш се превръща в тихо занимание. Модерният феминизъм отдавна е оставил на заден план революцията като способ и революционното в основополагащите си принципи, отдавна не е по улиците, отдавна не е специално, изключително и глобално насочен към опазване и подобряване на живота на жените по света. И това не е, защото в световен мащаб проблем с опазването и подобряването на живота на жените няма. Ако се запитаме защо, не мога да отговоря. Уж сме крачка напред, а всъщност се оказва, че откъм права може и да сме получили това-онова, но откъм задължения направо сме преизпълнили нормата.

И за женски революции време не остава,

защото на феминизма му се налага да се вмести между купищата битовизми, с които се справя ежедневно.

Модерният феминизъм има за цел да се опълчи на мъжете, но не по принцип, а конкретно на една категория мъже – тази на твърдящия превъзходство над всички останали биологични видове, използващ власт, мускули, пари или друга патерица хуманоид, за да налага собствената си удобна идеология, в която ролите са разпределени по личното му усмотрение и незачитането на това усмотрение, камо ли неизпълнение на отредената роля, го агресира.

Модерният феминизъм – който наричам така съвсем условно, просто за да го разграничавам от феминизма на XX век – се бори срещу „патриархата“, срещу традиционните институции на обществото  като семейство, брак, религия и дори икономика. Не толкова отдавна феминизмът е целял гарантиране на безопасността и оцеляването на жените, както и на възможността да имат право на избор за работа и семейство. В този смисъл, новият феминизъм е различен. Той е загубил фокуса си върху първоначалните си цели и го е изместил в нова посока. Да вземем най-експлоатирания пример – и днес, както и преди сто години, жените може и да имат относителната възможност да си избират работата, но заплащането им е субективно, разбирай по-ниско, заради пола им.

Модерният феминизъм е социална трансмутация, която твърди, че е насочена срещу  възраждащия се консерватизъм. Към агресивния маскулинизъм, към все по-безочливата мизогиния, заливаща ни отвсякъде – медии, обществени събития, политика, реклама, микросреда. Отвсякъде.

Истината е, че като изключим новите възможности на жените да поемат допълнителни задължения, добавената стойност откъм права на съвременното им битие не се различава твърде от това на жените от 1950 г. например. И затова ми е напълно необяснимо защо модерният феминизъм се е кротнал, защо се проявява спорадично, не е твърде шумен, нито агресивен – сякаш има за цел да не пречи на никого.

Феминизмът не трябва да бъде казионен, не трябва да позволява да го третират като инструмент на политиката на мъжете. Феминизмът има нужда да бъде революционен, гласовит, без да се примирява в движение, трябва да бъде бърз и адекватен на предизвикалото го поведение.

Вероятно има много причини

феминизмът да е станал софт-версия на първообраза си

Ще ми се да вярвам, че не е страхът. Като цяло феминистите на XXI век са твърде умерени и прекалено отстъпчиви.

Вземете например Ема Уотсън – когато произнесе речта си в ООН, тя тактично каза, че неравенството между половете съществува, защото жените не са отправили „официална покана“ за равенство към мъжете. Официална покана? Сериозно? А можеше, не, трябваше да заяви, че това се дължи изцяло на агресивното възползване от страна на мъжете от неравенството между половете (не че и жени не го правят, но преимуществено се случва от страна на мъжете).

Само дето тази умереност и опит да прехвърли «вината» върху жените не й спести нищо – отново я сблъска с негативи. Не може да си феминистка, дори и модерна (разбирай не много шумна и доста толерантна), и това да остане без последствия. Дори и отстъпчивата й реч «HeForShe“, в която по-голямата част е посветена на всички начини, по които и двата пола са потиснати, предизвика силна сексистка реакция. Извън малоумните коментари из онлайн пространството, потребителите на интернет платформата 4chan я заплашиха, че ще публикуват нейни актови фотографии. И заплахата не беше случайна, защото същата платформа, след нерегламентиран достъп до личните им бази данни, е публикувала снимки на Риана, Дженифър Лоурънс, Кейт Ъптън… Тогава Дженифър Лоурънс, чиито голи снимки бяха сред първите, публикувани в интернет, заяви, че това не е просто злоупотреба с лични данни, а сексуално престъпление. И аз съм съгласна с нея.

Да се върнем на Ема Уотсън. Тя изрично адресира защитата в речта си и към мъжете. Но въпреки това тази реч отново им се стори заплаха и достатъчно обидна, за да ги провокира да я накажат. И какво излиза? Да говориш за неравенството между половете дори и по най-отстъпчив и умерен начин, дори и без да твърдиш, че само жените са потърпевши, е рисковано.

Има го и обратното – дори да откажеш да говориш за сексизъм, е опасно. Чували ли сте за Gamergate? Не? Значи сте късметлии. Група анонимни хора в интернет, голяма част от които са превърнали в своя мисия онлайн-тормозът над жени и жени-геймъри.

Преди време Фелисия Дей, актриса и геймър, в едно от изявленията си пред медиите заяви, че се чувства некомфортно, визирайки Gamergate. В изявлението й те не бяха назовани, дори не беше уточнено, че става въпрос за сексизъм и мизогиния, Дей просто каза, че се страхува за личния си живот и сигурност. Въпреки че не проговори конкретно, минути след изявлението й, личните данни на Фелисия Дей бяха публикувани навсякъде в интернет.

Беше наказана заради дързостта да си помисли, че може да говори.

Крис Клуув, американска футболна звезда, стига доста по-далеч от Фелисия в епитетите си към Gamergate, като в прав текст ги нарича «скапана сбирщина от уонаби Уики-философи», «свряни по мазетата тъпанари» и други, доста сочни метафори. Само че нито един от членовете на Gamergate не тръгна да публикува личната му информация. Gamergate подема отмъстителен поход само след жените. А за публични личности като Ема Уотсън, да изразяват по-крайни позиции може да означава, от една страна, край на кариерата, но от друга – реална заплаха за живота и безопасността.

Ето защо публичното пространство изобилства от «акции», статии, изявления, всякакви пърформанси, всички от типа «казвам разни неща, но се опитвам да не настъпя никого по мазола», умерени и целящи да постигнат съгласие с всички. Има няколко теми, които са любими, защото там като цяло има относителен консенсус – например за правото на свободно поведение на жените в партньорските отношения, за стигмите около месечните цикли, за  изнасилването на тялото и ума. Но това са относително безспорни откъм въпроса на равенството казуси: жените не трябва да се срамуват от секса и да се възприемат като обект, на жените не трябва да се подиграват за менструацията, жените не бива да се изнасилват физически или емоционално.

И въпреки абсолютната очевидност на правилността им, под всяка тема с подобна насоченост интернет изобилства от мизогинистични коментари, примитивни, злостни и сексистки. С очите си съм виждала коментар под статия за изнасилване, в която авторката е наречена феминацистка, а жертвата е одумвана и етикетирана. Извън темите за пола и физиологията положението не е по-различно. При всичките ми приятелки-журналисти, независимо по каква тема пишат – политически обзор или обществено събитие, в коментарите под статиите си може да се види как ги третират. При една от тях дори е толкова обидно и жестоко – над деветдесет процента от коментарите и обидите са на полов признак – че наистина нямам обяснение как успява да се абстрахира от това.

Най-честите, най-удобните и употребявани жертви са жените.

Изобретателността на мизогинистите достига невероятни висини – понякога дори само в едно словосъчетание успяват да съберат цялата си злъч и надменност. На мен са ми обяснявали, писмено и анонимно, че такива като мен (Какви? Жени?) някое божество ще ги накаже, че не е трябвало да се раждам, но след като съм имала наглостта да го направя, не трябвало да се възпроизвеждам, Има и «добронамерени» – и от двата пола –  които започват да ме убеждават,  че феминизмът е излишен, защото бил твърде краен, все пак „не всички мъже“ действали по този начин, а тия дето го правели, обикновено са провокирани. От жените. Пък и какво, всички знаят, че като са в цикъл, жените не се траят.

Най-лошите коментари, които жените получават, всъщност са по повод първата от споменатите по-горе уж безспорни теми. В мига, в който жена заяви, че една от свободите на феминизма е свободата да имаш колкото си искаш сексуални партньори по свой избор, без да се срамуваш от това, тя се превръща в мишена.  Ако имате неблагоразумието да го декларирате публично, ще чуете за себе си невероятни, изобретателни, морализиращи епитети и вулгарни квалификации, ще ви нарекат биологично оръжие, което със скоростта на картечница сее наоколо полово предавани болести. Ще бъдете унижавана най-малкото словом, защото сексът от мъжка гледна точка е принизен до елементарно задоволяване на нагон. Промискуитетът е привилегия на мъжа,

нему е отредено да дарява благосклонно семе навред

А вие сте жена, създадена от реброто му, и затова няма какво да ви питат искате ли, просто трябва с радост, благодарност и смирение да приемате дара.

Така че напълно разбирам защо жените се страхуват да се нарекат феминистки. Страхуват се да не събудят и да не станат обект на омразата на много мъже към жените. Страхуват се и да не събудят и да не станат обект на защитната реакция на други жени, които в желанието си да избегнат сексистки тормоз, се нахвърлят срещу други жени, опитвайки се по този начин да се «разграничат».

Има и още нещо – на някои хора им е необходимо усилие, дори само за да осъзнаят, че съществува несправедливост по отношение половете. Ако искаме равенство, ще трябва нещо повече от това да плащаме на жените колкото на мъжете или да даваме на жените равни възможности с мъжете. Ще трябва да проумеем, че в «мъжествен» и «женствен» не следва да се влага никакъв друг смисъл освен маркиране на биологични разлики.

Така стоят нещата и независимо дали сте съгласни или не, модерният феминизъм не може да ги промени. Модерният феминизъм е дейност, която е абсолютно безразлична и непритеснителна за мизогинистите. Модерният феминизъм е в тяхна полза, защото не им се налага да се пазят от него. Модерният феминизъм е дори вреден, защото оставя у жените усещането, че правят нещо за себе си, приспива недоволството им, прави ежедневието им по-търпимо. Но мълчанието по темата, няма да ни купи нито права, нито безопасност.