Може ли причинената или изтърпяна болка да означава „обичам те“? Звучи абсурдно, но е факт. Фантазиите на съвременния човек, чиито спонтанна сексуалност и агресивност са потиснати от множество морални или религиозни норми, бъкат от садо-мазо сценарии. Потиснатата здрава сексуалност избива под формата на перверзия, а нормалната агресивност – под формата на насилие.
Отегчени от рутинните креватни забавления, все повече хора търсят сексуален контакт със или без съгласието на партньора, в който изживяванията са гарнирани с реални или симулирани мъчения и унижения. Толерантното съвремие обаче не заклеймява подобен тип търсене на удоволствие, стига да не се изпада в крайности. Според специалисти не става дума за патология, когато изживяването се търси от любопитство или остава в рамките на дивата страст. За сексуално разстройство говорим, когато само в тази ситуация и по този начин се постига огразъм.
Повечето хора имат садистични или мазохистични сексуални фантазии, но малко са тези, които се осмеляват да ги признаят или приведат в действие. Тези, които по принцип са no-агресивни в поведението си, по-често имат садистични фантазии, а по-търпящите – мазохистични.
При сексуален мазохизъм
възбудата се получава само на базата на собственото страдание – връзване, бой, изнасилване. При някои изживявания мазохистът получава сериозни физически наранявания. Това, което прави мазохиста такъв, е поведението на родителите му, които не са толерирали детската агресия. Като деца тези хора са били принуждавани да се примиряват и да търпят, за да бъдат обичани. „Мама и татко няма да те обичат, ако…“ или „Ти значи не ме обичаш, щом…“ са често чувани в детството им фрази. Това води до изкривен мисловен модел, че да понасяш и да търпиш означава да получаваш и да даваш обич. Мазохистът се чувства значим само когато страда. За него е характерно хленченето, което ще накара другия да се чувства виновен, както са постъпвали със самия него като малък.
Садистът
пък постига възбуда, когато физически или психически измъчва партньора си. Това е начинът му да се наложи над него. Садистът толкова се страхува да не бъде изоставен и да не загуби своя обект на желание, че непрекъснато търси доказателство за обратното чрез насилието. Насилието при него значи любов и страх едновременно. Чрез принуда той иска непрестанни доказателства за обичта на партньора.
Справянето
със садистичните или мазохистичните влечения в секса (когато се изживяват като проблем от самия субект) преминава през споделянето им и превръщането в реалност, но с близък и обичащ партньор (за предпочитане с помощта на сексолог). Тогава те ще се освободят от патологичната си окраска и ще изчезнат или ще останат в рамките на разнообразието, типично за здравия секс, в който всичко е позволено, ако носи удоволствие.
0 Коментара