Пустинното слънце на Невада се изкатери бавно над хоризонта и заблестя неподвижно като кичозно-голям диамант на ръката на холивудска актриса. Новият ден отново не обещаваше нищо интересно. Сара Джонсън се опитваше да скрие отегчението си от клиента на кушетката пред нея, но днес това й се удаваше трудно. Нямаше никакво желание нито да бъде тактична, нито щадяща към Алан Холан – скучен застрахователен агент, женен от милион години за възпълна домакиня, който се мъкнеше при нея от месеци, мрънкайки за неразрешимите кризи в живота си.
– Доктор Джонсън, днес отново не посмях да се срещна с Моника, нали си спомняте жената, с която намерихме общ език в сайта за запознанства. Отново потиснах желанието си да следвам инстинкта си. Чувството за вина към съпругата и децата отново застана срещу желанието ми да изпитам поне малко удоволствие от живота. Наистина съм раздвоен и много ще се радвам, ако ми дадете съвет как да подходя към тази ситуация.
Холан нервно галеше с ръка почти оплешивялата си глава, с остатъците от светло-руса коса, която контрастираше на червендалестите му бузи, а светлите му жабешки очи, на които почти липсваха мигли, я гледаха нахално-плачливо. Моника беше единадесетата жена за осем месеца, с която Алан Холан бe намерил „общ език,“ но не и смелостта да се срещне.
А сайтът за запознанства се казваше „Happy End”
и беше място, където хора като Холан си търсеха платено внимание – от разговори за времето и за несправедливостта на живота, до онлайн секс с евентуално оффлайн продължение. „Happy End“ си беше един олинклусив хъб за желания, които винаги се сбъдват (aко се постигне взаимно съгласие за цената). Сайтът си беше съвсем легален – регистриран в графство Есмералда – едно от многото забравени от бога места в Невада, където проституцията бе разрешена. Там този бизнес си беше почтен и непреследван от чичо Сам, защото професионалната гилдия редовно си плащаше данъците и гледаше да не създава проблеми, за да пази федералните служби далеч от пустинята на Есмералда.
Д-р Джонсон си пое въздух, за да отговори на Холан. Беше почти на четиридесет, но никой не й ги даваше, защото когато не слушаше клиенти като Холан, беше във фитнес залата. Знаеше, че всеки втори мъж-клиент (а клиентите й основно бяха мъже) беше влюбен в нея и си фантазираше какво ли не. Всъщност, това я радваше, защото беше добре за бизнеса й, а друго не я интересуваше. Днес реши да не спестява на Холан абсолютно нищо,
почувства, че в нея се надига желание да му причини болка –
колкото по-голяма, толкова по-добре:
– От доста месеци ви наблюдавам, Алън, и с удоволствие ще споделя, заключението ми относно психологическия ви профил – висите по сайтове за запознанства и секс, защото сте убийствено отегчен от живота и сивото ежедневие и търсите поне малко разнообразие, което обаче най-вече се свежда до (извинете за метафората) вербално онаниране. Прекалено сте плашлив, а може би и комплексиран, за да изградите някакъв контакт, по-сериозен от виртуалния. По сайтовете от време на време се натъквате на жени, с които можете да обмените някакви по-кохерентни мисли, но като цяло не сте в състояние да преминете някакъв праг на комуникация, която би ви променила емоционалното и сексуално статукво. С това, че не искате да рискувате, си елиминирате шанса да задоволите емоционалния и сексуалния си глад на някакво по-високо ниво. И поради това оставате да си съществувате в една постоянна емоционална и сексуална абстиненция, а може би и във фантазии, които неуспешно се опитвате да въплътите в ужасно скучната и овехтяла връзка с жена си. Изводът ми е, че не бих искала да бъда на ваше място.
Д-р Джонсън отметна дългата си кестенява коса и се надвеси над Холан, който я гледаше втренчено и ближеше пресъхналите си устни.
– Съветът ми е следният, Алан, – изсъска Сара.
– За бога, изчукайте някого! Който и да е, различен от жена ви!
Ако ви хареса, продължавайте в този дух, докато се разболеете от Алцхаймер или рак на простата! Ако пък решите, че все пак предпочитате жена си, подарете й карта за фитнес и консултация с диетолог! Запишете се заедно на уроци по танци и здравословно готвене или каквото ви хрумне. А ако и това не проработи, за бога, разведете се и престанете да ми губете времето!
Холан се изправи от кушетката и смутено попита:
– Това означава ли, че ме гоните, д-р Джонсон?
Сара му се усмихна мило, имаше сладкото усещане, че го е била с камшик.
– Алан, откъде ви хрумна такава идея? Всичко това е част от терапията ни. Ще се видим другия вторник.
Мъжът изглеждаше много доволен и на сбогуване се опита да задържи ръката й в ръцете си прекалено дълго. Тя плавно, но настойчиво изтегли дланта си, потупа го по гърба и с нетърпение затвори вратата след него. Погледана часовника си. Оставаха четиридесет минути до следващия й сеанс. Имаше време да изпие едно Блъди Мери с много лед в индианския бар отсреща и да си поговори за добрите стари времена с приятелката си Шила Копър – най-добрата зъболекарка в района, с която заедно преди време събираха пари за колеж, докато работеха в „Happy End.“
0 Коментара