Това не беше от сериала „Сексът и градът“, и от „Отчаяни съпруги“ не беше… И от онези феминистки, повдигащи духа и крепящи лифтинга и ботокса сюжети в женските списания не беше. Даже „Особен урок“ не беше. Мислех, че холивудският образец с Ди Каприо и Уинслет „Четецът“ е изключение – при това с леко извратен привкус – за „симбиозата“ младок и интересна възрастна самка.
Този тип отношения аз лично ги свеждах до схемата Бел Ами и Братовчедката Бет. Претопляне на отчаянието, гарантирана болка и букет нови бръчки, и чаши, дори бутилки вино, изпити в самота. Винаги така съм мислила за връзките с хлапета и никога не съм поощрявала подобни забежки на приятелки с младоци. Докато не ги видях.
Първо погледът ми спря на загорялото му, почти двуметрово тяло, покрито със златни къдрави косъмчета. Беше магично.
Приличаше на Аполон, излязъл от спокойните води на Велека
Стоеше там, изправен до двуместното кану и й помагаше да се качи. Дъщеря ми първа го позна и се втурна към него, за да му се метне със скок на врата. Не бяхме го виждали от абитуриентския му бал преди повече от три години. Бяха пораснали заедно. С Катето ги бяхме водили на почивки, на ски и в чужбина заедно. Той дори й беше посвещавал стихове, каза ми Катето по-късно, но тайно. Елена го приемаше за брат.
После свалих поглед и видях нея. Леда. Не бяхме се срещали от години. Имаше един период, в който излизахме една голяма женска компания. Трите – аз, Леда и Виктория, майката на Аполона с трапчинките – имахме деца почти на една възраст. После Леда се изгуби някъде. Пишеше, превеждаше на свободна практика, започваше и бързо се отказваше от ангажименти в разни издателства и медии.
Не беше останало много от онова, което си спомнях за нея.
В кануто седеше една възпълна жена с големи слънчеви очила
и петна от слънчево изгаряне по раменете. В първия момент на лицето й се изписа почуда, после онова мигновено колебание да се притесни или не. Не се притесни. Измъкна се тромаво от лодката и се прегърнахме. Не можах да сдържа въпроса си: „Какво правите тук, вие двамата?“.
Ясен – забравих да кажа, че така се казваше аполонът, който грееше в златните отблясъци на слънцето – нежно прегърна приведените вече от възрастта рамене с изгорели, червени петна и уверено, гледайки ме твърдо в очите, каза: „Дойдохме на концерт снощи, на онзи алтернативния, на къмпинга, не на Роби Уилямс“. Обаче всичко е заето, няма и една стая в хотелите.“
Цялата ми дипломатичност явно беше изфирясала от жегата и продължих с тъпите въпроси. „Сами ли сте?“ „Къде сте отседнали?“. И някак между другото изръсих: „Ами защо не дойдете при нас, ние сме сами в цяла къща…“
Двамата се спогледаха, после Леда каза сконфузено, че ще звъннат по-късно, след плажа, ако не тръгнат за София, защото имала работа.
После той нежно я намести на втората седалка в кануто,
бутна лодката с вещината на индианец от поречието на Ориноко
и загребаха срещу течението.
Седяхме под чадъра двете – със само две години по-малката ми от Ясен дъщеря. „Много са сладки“, каза тя. Без ирония, доколкото чух, защото се правех, че чета.
Вечерта ги видяхме. Отново ненадейно, свестните заведения в района не бяха много. Чакаха за места в пицария „Скумрия“. Помахахме им и Елена скочи да издърпа Ясен за ръката. Той се обърна и нежно подхвана Леда през кръста, така че тримата едва се провряха през тесния вход на навеса.
Леда изглеждаше по-скоро апатична и леко отегчена, докато Ясен грееше и не спираше да говори. Разказа как предишната вечер не намерили хотел и разпънали палатка над реката. Посред нощ чули грухтене, после квичене на малки и цамбуркане във водата. След това грухтенето станало заплашително и усетили клатене на палатката. Било тъмно като в рог. Чувало се само дишането, пръхтенето и като че идещо изпод земята грухтене на голямото животно, което явно било довело малките на водопой и баня. Ясен знаеше всичко за глиганите. Държал й ръката, защото тя имала желание да излезе и да се саморазправи с огромната майка. Бях забравила колко луда глава беше тази жена, а и като я гледах, подпухнала от годините и слънцето, с приведени рамене и тежък бюст, захванат от презрамките на рокля, която отдавна беше излязла от мода… Нямаше как да не поръчам още бутилка шардоне. После се смяхме как огромното диво прасе ги обикаляло, както им се беше сторило цяла нощ. После станало тихо и се чуло само отдалечаващото се фалцетно квичене на малките. Хукнали към колата боси, голи – тя в тиха истерия, ревяща и трепереща, а той – спокоен
като Маугли, слязъл от лианата, за да навести за малко цивилизацията
Започнала да го налага с юмруци, струвало й се, че ще й се пръсне сърцето всеки момент, купили половинка уиски от денонощното магазинче в центъра и тя почти го изпила на екс, докато той седял свит в краката и на плажа под звездите, където глиганите нямало как да ги докопат.
Много се смяхме. Той я гледаше с онази любов, която не можех, да ме убие господ, да си спомня, че съществува до тази вечер. Тръгнахме към къщата, в която имахме свободна стая.
Ясен и Елена се захванаха да палят огън, а ние с Леда извадихме нова бутилка.
Младият мъж – начин на употреба
Срещнали се на едно представяне на книга. Тя представяла сборник с разкази на Евтимия Голева, журналистка от Пловдив, но както се оказа – много талантлива и интересна писателка. Той бил там. Интересувал се от изследванията на Евтимия за богомилите и траките и интерпретирането на митовете за тях в прозата й. После я чакал. Ясен я помнел от онези две пътувания, които трите направихме с децата по време на ваканциите им. Беше преди повече от десет години. Майка му говорила вкъщи за нея. Много я ценяла. Той също следял какво пише, бил я гледал в някакво предаване. Говорили дълго. Тя изпила две чаши вино, той – вода. Тъкмо била заживяла сама. Струвало й се, че животът ще свърши всеки момент. Дъщеря й била останала с баща си в семейната къща, тя се била изнесла под наем. Нямала работа, нямала доходи, болестта й, за която не знаех, била нелечима и в остра фаза. Ясен я изпратил. Дал й малко известна книга на Николай Райнов за богомилската космогония. После започнал да ходи през ден –два. Помагал й.
Сменял крушките, сглобил новия гардероб, носел цветя и й четял
Когато не можела да си намери място от болки, защото болестта и атакувала сухожилията и мускулите, й правил масаж на ходилата и успокояващи чайове.
Мислела, че е гей. Бил нежен и се носел плавно и някак нетипично за едрото си атлетично тяло в пространството. Докато една вечер не гледали „Харолд и Мод“. Как се сетила за старата постановка, излъчвана някога по телевизията с младия тогава Стефан Данаилов и невероятната Леда Тасева, един бог знае… Той бил луд по театъра. Често ходели на постановки, които той вече бил гледал по няколко пъти. Намерили в интернет „Харолд и Мод“. В края на наивната постановка Леда не издържала и заплакала. В онзи момент, в който младият Харолд отива, за да й направи предложение, след като е отхвърлил многобройните красиви и успешни млади момичета, които ексцентрична му майка издирва. Старата Мод я няма. Къщата й се описва от съдия изпълнител и той хуква към тяхното място в гората, за да я намери усмихната и безжизнена.
Леда хлипала. После започнали да се целуват.
Дали от сенките, които огънят хвърляше, но ми се стори че лицето й е пак онова, което помнех. С детската усмивка и лъскавите очи. Чукнахме се. Тихо отпивахме, а цикадите пригласяха на огъня и басите на групата, чиито текстове децата, седнали на тревата, разискваха и после се смееха.
Приближавайки петдесетте, разбирала какво е секс. Не, не секс, а любовно отдаване. Не се съмнявах, като наблюдавах движенията на „малкия“ семеен приятел. Как стъкна огън, как й донесе шал и я заметна нежно с големите си красиви ръце. Не, нямаше нищо пошло. Или алкохолът ми беше дошъл в повече, или това беше най-хармоничната двойка, която бях срещала.
Мълчахме и гледахме стръмните скали на брега, които скриваха морето. Исках да я попитам, но тя ме изпревари: „Дали знам, че е обречено? Докога смятам, че ще продължи? Няма ли да ме боли утре? Не ме интересува. Важното е, че сега е! Оправдава всичките ми надежди, че любовта я има и те среща, дори когато си мислиш, че си се отказал напълно от живота, че нищо друго няма значение.“
Така беше. После огънят догоря и останаха само звездите, които в тази нощ не искаха да падат.
0 Коментара