Хубавите жени се омъжват за скучни мъже

„Защо хубавите жени се омъжват за скучни мъже?

Защото интелигентните мъже не се женят за красиви жени.“

Съмърсет Моъм, „Луна и грош“

Вече две седмици този цитат на Моъм от „Луна и грош“ не ми дава мира. Не мога да спра да се опитвам да търся обяснение и достатъчно основателна причина, която да изключва синхроничната и успешна връзка между интелигентност и красота. Тези мисли ми припомниха един личен момент, когато близък до сърцето ми човек ми каза: „Внимавай, ставаш твърде умна, това ще ти създаде проблеми след време с другия пол“. Тогава не го разбрах, възразих и превърнах неговия коментар в спор, който така и не успяхме да завършим. Няколко години след това все още не съм успяла да намеря за себе си отговор по какъв начин интелигентността у жените и красотата при мъжете е пречка в техните отношения.

Всичко това ми припомня една шега, на която попаднах скоро:

„Мъжете харесват умни жени. Стига да не са техните и стига да не са прекалено умни…“.

Като психолог не мога да не се замисля ако една жена се определя като умна и привлекателна означава ли това, че вариантите й за връзка са със скучен или посредствен мъж? И ако ние жените искаме до себе си интелигентен, успешен мъж, трябва ли да го играем глуповати женички, чиито най-голям проблем са избилите тъмни корени и размера на гръдната обиколка? По какъв начин интелигентността и при двата пола се оказва пречка за създаване на устойчиви отношения? Дотук единствената мисъл, която предизвиква написаното в главата ми е

„Умна и самотна или глупава и обвързана?“.

И как изглежда средният вариант – умна жена играеща го глупачка, която прави опити да съблазни умен мъж? Как би изглеждало това в действителност? Не знам за вас, но мен една такава ситуация ме напушва на смях… Отказвам да повярвам, че успешните отношения висят на компромиса, който трябва да направим между това да сме умни и успешни и влюбени и щастливи. Защо щастието да не може да върви ръка за ръка с високия коефициент на интелигентност? Все пак живеем в 21 век, в който всичко е позволено, включително и наличието на 15 различни пола….

Замислям се какво би казала психологията по въпроса? Практиката ми показва, че един от основните проблеми при двойките е липсата на доверие и неглижирането на потребността от разговори с партньора. Изглежда, че предпочитаме да сме самотни пред това да си дадем шанс да покажем себе си и да бъдем разбрани и това се превръща в основната криза за разрешаване на съвременния човек – ние просто не знаем как да „бъдем заедно“. Дали обаче това обяснява тази невъзможност на любовта и интелигентността да съществуват заедно?

Възможно ли е да живеем във време, в което сме изкушени да избираме между двете?

Пишейки това, в главата ми изниква образът на Мелания Тръмп, която необезпокоявана изплагиатства чужда реч и с гордост я изрепетира публично. Голяма част от хората я „оправдаха“ с факта, че е модел и от нея не можело да се очаква да бъде „умна и да си измисля речи“. Някак си обаче тази жена е извървяла пътя от супермодел до първа дама… Не знам за вас, но на мен цялата тази постъпка на г-жа Тръмп ми прилича малко на „ровене в коша с дрехи втора ръка“ и ако приемем, че това е истина изниква въпросът

„На къде вървим? – към обвързани първи дами с афинитет към употребявани речи или необвързани, но умни жени?“

И така, ако трябва да говоря през призмата на психологията има няколко неща, от които и мъжете и жените имат нужда при избора на идеалния партньор:

Усещане за привързаност – идеалният партньор е лесен за обичане и лесно обича. Той не поставя под въпрос връзката, поема инициатива и е отговорен на много нива. Той знае как да показва чувствата си и предразполага партньора си към същото. Достатъчно сексуален е и се наслаждава на близостта.
Честност и независимост – идеалният партньор уважава интересите на половинката си, както и своята собствена сфера на развитие. Той е успешен и самостоятелен. Има цели в живота, които по никакъв начин не застрашават връзката му. Той е чувствителен и внимателен към желанията на половинката си и не я застрашава с манипулативно и нарцистично поведение. Не се опитва да контролира.
Зрялост – и тук няма как да избегнем клишето, че зрялостта и това да сме пораснали е важно. Идеалният партньор е наясно с миналото си и не позволява то да му влияе в настоящите интимни отношения. Подводният камък тук е емоционалната зрялост, която е по-трудна за постигане и изисква едно сериозно количество саморефлексия, но постигнем ли я ние бихме били по-независими и автономни в отношенията, което би довело до по-благоприятна и солидна интимна връзка.
Достъпност – идеалният партньор е отворен и достъпен, той си позволява да бъде уязвим и раним в определени моменти и успява да сподели това с половинката си. Неговите чувства са ясни и е лесно да бъде опознат като човек. Достъпният партньор лесно приема критика и работи в посока лично усъвършенстване.
Съчувствие, емпатия – опитът ми като психолог ми е показал колко не наясно сме какво е емпатия. Всяка седмица поне веднъж ми се налага да обяснявам тази дума – загадка. Емпатията е нашата способност да съпреживяваме емоциите и да показваме разбиране, когато виждаме, че човек около нас преживява емоционален момент. Идеалният партньор усеща половинката си дори интуитивно и може да симпатизира. Когато сме в двойка и се усещаме правим комуникацията и приемането на различията между нас много по-лесни. Развитието на емпатийността у нас помага да разберем поведението на другите и да разберем, че лоши партньори няма, има само неразбрани хора.
Чувство за хумор – къде без него? И в партньорските отношения то е изключително важно и дори може да ни спаси в моменти на затъване. Психологически изследвания показват, че двойките, които успяват да се надсмеят над себе си се задържат много по-дълго заедно от тези, които реагират остро и драматично на всеки проблем.

Къде обаче в този списък стоят интелигентността и красотата?

Безспорно се изисква едно сериозно количество разум, за да развиеш у себе си дори част от тези качества. В този случай къде остава красотата? Изглежда може и без нея, но някак си на нас не ни се иска… Като се замисля всеки ден се отказваме от нещо – шоколад, защото диетата ни не позволява; забавна вечер с приятели – нямаме време; извършването на нещо детинско – не можем да си го позволим в обществото и т.н и ако това е така защо и по отношение на връзките да не го правим? И ако там трябва да се откажем от нещо кое би било – красотата или интелигентността? Вие кое бихте избрали?

Още статии от авторката на: www.analysingminds.com