(продължение)
През 1958 г. Ливан бе заплашен от гражданска война. След кризата, свързана със Суецкия канал, се бяха изострили споровете между християнската държава и мюсюлманските сектори. Президентът Камил Шамун потърси помощ от Айзенхауер и още през юли в пристанището дебаркира Шести американски флот. От самолетоносачите заслизаха стотици снажни моряци, ентусиазирани и жадни за секс. Родителите удвоиха контрола над дъщерите си, но се оказа практически невъзможно да бъдат избегнати срещите между младите. Ние бягахме от колежа, за да танцуваме с янките. Аз самата преживях опиянението от рокендрола независимо от скандала, който пораждаше името на Елвис Пресли.
Къде се бе виждало дотогава един мъж да върти по такъв начин таза си?
За първи път дребният ми ръст се оказа предимство, с една само ръка яките моряци можеха да ме подхвърлят във въздуха, да ме завъртат до два пъти над главите си, а после да ме подмятат и на пода в ритъма на електрическата китара. В интервала между две завъртания получих първата целувка в моя живот. Но вълненията в Ливан принудиха втория ми баща да изпрати нас, децата, обратно в Чили.
Отново заживях в дядовата къща. Бях на петнадесет години и тъкмо когато възнамерявах да стана монахиня (поради тайния ми страх да не остана стара мома), един младеж ме забеляза върху шарките на килима и ми се усмихна. Сигурно му изглеждах забавна. Окачих се на колана му и не го пуснах почти пет години, докато след дълги молби той най-накрая се съгласи да се ожени за мен.
Противозачатъчните хапчета бяха добили известност, но все още ги споменавахме шепнешком. Смяташе се, че сексът е за мъжете, а романтиката – за жените. Те трябваше да ни съблазняват, да търсят истинското „доказателство за любов“, а ние да се съпротивляваме, за да достигнем „чисти“ до венчилото… Почти всички бяхме полудевствени, но се омъжвахме облечени в бяло, с дълъг воал и венец от портокалови цветове.
Не зная как точно се сдобих с двете си деца.
И тогава се случи нещо, което бяхме чакали от години. Вълната на „освобождението на нравите“ заля цяла Латинска Америка, достигна и до онова кътче на континента, където живеех аз. Наркотици, минижуп, бикини и “Бийтълс“… Всички жени се опитвахме да приличаме на Брижит Бардо с нейните разпилени коси, издути устни и мизерно малка блузка, готова да се пръсне под напора на желанието. После бюстовете на френските и италианските красавици постепенно залязоха, появи се жената хермафродит, мършава като английската манекенка Туиги. Заговори се за оргии, размяна на двойки и порнография … Хомосексуалистите излязоха от сянката и се наложиха на вниманието.
(Макар и навършила двадесет и осем години, аз още не знаех какво всъщност вършеха те.)
Възникнаха и феминистки движения. Три-четири жени свалихме сутиените, прибързахме ги към Върховете на дръжки от метли и ги развявахме, манифестирайки по улиците. Появиха се хипитата. В течение на няколко години се обвивахме в парцаливи материи и мънистени гердани от Индия. Марихуана!
Пуших три пъти, но не можах да свикна.
Всмуквах до шест пъти едно след друго, без да успея да полетя…
Оказа се едно ненужно усилие. Мир и любов. Преди всичко – „свободна любов“… Жалко, че за мен лично дойде малко късно, тъй като бях отдавна омъжена, а изневярата в моята социална среда продължаваше да бъде табу, особено за жените.
Първият ми репортаж в списание „Паола“, в което работех, предизвика скандал. По време на вечеря в дома на виден политик някой ме поздрави по повод на мой публикуван хумористичен материал и ме запита дали не мисля да напиша нещо по-сериозно. Отговорих първото, което ми дойде на ума:
– Да, искам да интервюирам една невярна съпруга.
Ледена тишина настъпи наоколо, по-късно разговорът се насочи към кучешката храна „Педигри“. По време на кафето обаче стопанката на дома, интелектуалка, облечена в костюм „Шанел“, ме дръпна настрани и ми каза, че ако се закълна да запазя тайната на самоличността й, ще ми разкаже всичко за себе си. На следващия ден отидох в кабинета й с магнетофон. Сеньората изневеряваше на мъжа си, тъй като разполагаше със свободно време следобед, понеже сексът беше здравословен, повдигаше духа й и просто защото й харесваха мъжете. Ще рече – по същите причини, поради които го правеха толкова неверни мъже съпрузи, вероятно и нейният собствен.
Тя не се влюбваше, не преживяваше драматични страсти,
поддържаше наета дискретна гарсониера, която споделяше с две приятелки, свободомислещи като нея. След едно просто математическо разсъждение достигнах до заключението, че жените бяха също така неверни, както и мъжете, защото в противен случай: „С кого биха ни изневерявали нашите съпрузи?“
Никой не ми прости този репортаж.
Биха го оправдали, разбира се, само в случай, че интервюираната има съпруг на инвалидна количка и платонически любовник. Удоволствието без чувство за вина и без усуквания се оказваше неприемливо за една жена. В редакцията пристигнаха стотици обидни писма. Ужасена, шефката ми нареди да напиша статия, посветена на „Вярната жена“.
До ден днешен търся да срещна една такава…
Много от жените от моето поколение се чувствахме дезориентирани. Четяхме „Кама сутра“ и тъпотиите, публикувани в женските списания, включително и това, в което аз работех: “Многооргазмено ли е вашето изживяване?“, „Ерогенната зона на ушите“, „Избери любовник според зодиакалния си знак“ и прочие. Въпреки всичко дълбоко в душите си ние оставахме моралистки като майките си. Бяха ни внушавали морални ценности, които вече не служеха за нищо, а не бяхме и спо-собни да възприемем новите. Мъжете все още изискваха девственост от годениците и от дъщерите си, страхуваха се от еманципираните жени, затова ги нападаха и обсипваха с хули. Мисля, че за повечето от нас това бе едно десетилетие на огромно объркване, на незадоволени желания и нереализирани еротични сънища. Семейните двойки навлязоха в криза. Почти всичките ни познати се разделиха. Аз имах добър брак и в случаите, в които сравнявах моя съпруг с някой хипотетичен претендент, предпочитах да остана с този, когото имах до себе си. Част от фантазиите реализирах с професията си. Докато вкъщи се държах като всеотдайна майка и съпруга, в списанието понякога пишех материали с непристойна тематика, а по телевизията се труфех като някаква глупачка, маскирана с щраусови пера и стъклен изумруд на пъпа…
През 1973 г. заедно със семейството си напуснах Чили, тъй като не можехме повече да понасяме живота под диктатурата на Пиночет. Сексуалната революция ни изненада в своя апогей във Венецуела, една гореща страна, в която сексуалността се изразява твърде свободно. По плажовете се виждаха мустакати мъже в бикини, десенирани по начин, който особено добре подчертава точно онова, което прикриват. Жените, най-красивите в света (печелещи всички конкурси за красота), с изваяни като скулптури тела, стъпваха предизвикателно по улиците с високо издигнати гърди и ханшове, които сякаш танцуват под звуците на дискретна музика.
През първата половина на 80-те години не можеше да се срещне филм, в
който да не се види поне една двойка актьори по време на полов акт.
Дори и орангутаните и амебите в документалните филми на „Нешънъл джиографик“ правеха същото. Отдавна бе приключено с камерата, насочена към пейзажа, сега напротив – тя се задържаше върху детайлите. В един сексмагазин в Лондон срещнах моята стара професорка по английски да купува изкуствен член от розова гума. Вторият ми баща вече свободно раздаваше еротичните си книжки на внуците, тъй като те бяха написани трогателно наивно в сравнение с „Плейбои- те“, които децата си купуваха от будките. Аз самата трябваше доста да чета, за да мога да се измъкна с достойнство от въпросите им („Мамо, какво е педофилия?“) и да мога да се държа естествено тогава, когато хлапетата надуваха презервативи и ги окачваха по време на тържествата за рождените си дни. Веднъж, подреждайки шкафа на сина си (вече юноша), открих подвързана книга и със следователския си нюх надуших съдържанието й още преди да я разтворя. Не бях сгрешила. Това бе едно от онези модерни “помагала“, които се разменяха в дворовете на колежите. При гледката на двама любовници, които взаимно се натриваха с шоколадов пудинг,
изведнъж си дадох сметка за всичко онова, което бях пропуснала в живота си.
Толкова години да готвя и да не познавам тъй изтънчените приложения на шоколада!… Какво ли бяхме разбрали моят съпруг и аз през всичките тези години! Нямахме дори и едно огледало на тавана над брачното ни легло… Реших, че е дошъл часът да навлезем в крак с новото време. След някои много опасни извъртания в леглото обаче осъмнахме, мъчейки се да разтрием измъчените си стави, вместо да оползотворим шоколадовия пудинг. По време на утринната закуска синът ми Николас иронично ни изгледа.
– Виждам, че си подреждала шкафа ми, мамо.
– Да – усмихнах се аз.
– На дъното е първият том, скъпа. Започнете от самото начало, ако не искате да си счупите някой прешлен – препоръча ни той с уста, пълна с кекс.
След завършване на колежа дъщеря ми Паула записа психология, с голямото желание да специализира сексология. Предупредих я, че живеем в Латинска Америка, където още властва мачизмът, и че нейното призвание едва ли би било добре изтълкувано, но тя настоя. По това време Паула имаше годеник – сицилианец, чиито планове бяха да се оженят и веднага щом тя усвои приготвянето на спагетите, да народи много деца. Когато обаче започна да шари нагоре-надолу със сак, пълен с порнографски артикули, годеникът й разтрогна годежа с аргумент, който ми се стори основателен: не бе способен да понесе собствената му съпруга да работи, измервайки оргазмите на чужди мъже. По време на целия курс по сексология вкъщи изглеждахме на видео най-невъобразими комбинации. У нас идваха на чай травестити, лесбийки, некрофили, онанисти и докато Паула им сервираше пастички, аз научавах невероятни неща.
Истината е, че от години съм се подготвяла за времето, когато ще се родят собствените ми внуци.
Купих ботуши с токове и шипове, камшици, надуваеми кукли с отвори със специално предназначение, възбуждащи кремове, научих наизуст всички свещени пози на индусите…
И точно когато повярвах, че съм се отърсила окончателно от паяжините на старомодното си възпитание и най-после навлизах в ерата на сладострастието, изведнъж се появи СПИН-ът … и цялата сексуална революция отиде по дяволите.
За по-малко от година всичко се промени.
Синът ми Николас изряза зелените кичури, които короноваха главата му, свали четиринайсетте карфици от ушите си и реши, че ще бъде най- здравословно да заживее в моногамна двойка.
Паула изостави сексологията. Каза, че тя вече не се лансира, и вместо това специализира за магистър по познавателна педагогика. Учи се да готви спагети и най-вероятно ще се върне при годеника си от Сицилия.
Аз накупих плюшени мечета за бъдещите си внучета, изяждам вече редовно шоколадовия си пудинг и за-почнах да отглеждам цветя.
Превод от испански: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
0 Коментара