Много хора имат склонност да трупат нездравословни идеи, мисли, да се връщат често към миналото си, обграждат се с много хора, които дори не харесват. Те поддържат илюзията, че така черпят сигурност и стабилност. Но каква ли сигурност може да има, когато всеки момент човекът, в който са се вкопчили, може да си отиде по една или друга причина? Или някой да разбие на пух и прах идеите и предразсъдъците, зад които се крият?!
Всъщност, зад склонността да сграбчваме и да трупаме, стои страхът да пускаме, да оставяме нещата да бъдат такива каквито са, без да ги контролираме. Това означава да признаем, че не всичко зависи от нас, че хората около нас имат собствена воля и право на избор и решения, че животът е пъстър и променлив, че всичко е преходно.
Човек трябва добре да познава границите си,
т.е. кои са нещата, които са в негов контрол и може да промени и върху кои няма контрол и зависят от волята на другите и естествените законите на природата. Така той ще знае кога е здравословно за него да „ пуска”, да оставя нещата просто да се случват и кога да се бори и да си вземе това, което желае.
„Пускането” е както смирение ( не примирение), така и обновление на душата. То е да оставиш старото, за да отвориш врати на новото. Както почистването на дома и изхвърлянето на стари или нови, но непотребни вещи, отваря пространство и го освежава, така и вътрешният ни свят има нужда да се почиства и подрежда често.
„Пускането“ е и отказ от това да имаме очаквания
към другите и света, че ще постъпват с нас точно както ни се иска, че винаги всичко ще е справедливо.
„Пускането“ е и признание, че не сме велики и всемогъщи, а човеци. Душите ни не ги интересува колко сме важни, как изглеждаме, върху колко хора имаме влияние, какво притежаваме, душите ни искат красиви преживявания, свобода, лекота, споделеност. И колкото повече оставяме ненужното да си тръгне от нас, толкова по-сигурни и стабилни ще се чувстваме. Човек, който се е отказал да задържа това или този, който иска да си тръгне от него, преживява по–леко разделите, обича повече и няма ирационални страхове.
Още статии от авторката – в личния й блог
0 Коментара