Осемнадесетгодишна съм. Преди няколко месеца постъпих като машинописка в една редакция. Тук срещнах човека, когото обикнах с цялото си сърце. Отначало го отбягвах, мъчех се да не мисля за него, защото беше женен и доста по-възрастен от мене. Но колкото времето минаваше, толкова по-силни ставаха чувствата ми към него. Между нас възникна не просто любов, а едно хубаво приятелство, почиващо на общи вкусове, общи интереси, общи разбирания.
Зная, че ще ме упрекнете за моето увлечение. Ще ми кажете, че то е несъвместимо с морала на новия човек. Но нима моралът на нашето общество е някаква книжна догма? По-нравствено ли ще бъде човек да носи цял живот тежестта на един неудачен брак (какъвто е случаят с моя приятел), или пък да намери в себе си честност и достойнство и да прекъсне лъжливата семейна връзка.
Няма да скрия и това, че
мъжът, когото обичам, е баща на две деца.
Всичките родителски грижи за тях обаче носи само той, тъй като майката е твърде лекомислена и суетна жена. Аз зная, че не мога да я заменя, но и сега техните две момченца не се радват на пълна родителска грижа.
В. А. — София.
Б. р. Вие искате да бъдете щастлива. Това е етично право на всеки човек. Но помислете с цената на какво искате да получите Вашето щастие? Поставете го в едното блюдо на везната, а в другото сложете неговата стойност — едно опустошено семейство, изоставена съпруга, две осиротели деца — и вижте коя страна ще натежи повече…
Казвате, че имате „общи вкусове, общи интереси, общи разбирания“. Ако хората нямат интелектуални допирни точки, по-малко вероятно е да
установят помежду си любовна връзка.
Нима смятате, че преди брака Вашият приятел и неговата съпруга не са разговаряли за театър, за опера, не са чели едни и същи книги?
Друг е въпросът доколко съпрузите успяват да запазят и след брака тази духовна връзка, да я укрепят, да я превърнат в здрава семейна основа. Да предположим, че семейството на Вашия колега не е успяло да направи това. Случайността Ви изправя на неговия път и Вие смятате, че той трябва да намери в себе си честност и достойнство и
да прекъсне „лъжливата семейна връзка“.
Тази честност и достойнство той трябва да прояви в името на любовта си към Вас. А защо забравяте за дълга му към семейството, към Децата, които е създал? Изглежда, че за Вас това е само една условност, от която човек може да се освободи, щом срещне в живота си по-добра партия. Колкото и сложни да са отношенията между съпрузите в едно семейство, винаги над тях трябва да поставяме родителския дълг. Нима искате децата на Вашия приятел да останат полу–сираци, да имат ден за свиждане с майка си или с баща си и да Ви презират, че в името на Вашето лично щастие сте ограбили тяхното детство?
За Вас животът започва едва сега. Много нови хора ще срещнете по своя път. Един ден ще откриете и човека, който с чиста съвест ще наречете Ваш съпруг. Истинското щастие никога не се гради върху страданието на някого.
0 Коментара