Историята на Лилит

Сгодих се за евреин и реших да приема юдаизма, тъй като исках децата ни да израснат с традициите на една религия. Въпреки че бях възпитана като католичка, от дете не ми допадаше идеята, че трябва да се страхуваме от Бог (явно още като малко момиче съм усещала, че Бог не е нещо, от което трябва да се боим). Започнах да посещавам еврейско училище и се влюбих в религията на евреите, в историите и в ритуалите им. Хареса ми ролята на жените във всяка една церемония. Изучаването на еврейската религия ме върна към историята за Адам и Ева и ми позволи да видя собствената си божественост.

Като католичка аз имах простичко тълкувание на библейската история: Ева от­хапала от ябълката и така отворила вратата на Ада. Тя донесла на света греха, а също и страдание за цялото човечество. За едно малко момиче така представената Божия истина може да бъде доста тежка за възприемане. Еврейската версия за Адам и Ева обаче ми прозвуча по-разумно – тя беше по-близка до сърцето ми и ми даде идея за това откъде може да идва необяснимият ми гняв. Когато разказвам тази версия на други жени, те също я възприемат положително. И всичко започва да се променя.

Истината е, че притчата за Адам и Ева, която ни разказват в училище, всъщност е втората част от историята. В първата част се разказва за жена на име Лилит. Тя е първата спътница на Адам.

Лилит обаче иска двамата с Адам да бъдат равноправни и отказва да бъде покорна.

Тя се противопоставя както на него, така и на Бог и в крайна сметка напуска мъжа си, тъй като отрича патриархата и не желае да бъде в подчинена сексуална позиция. Лилит отхвърля брака, защото той изисква от нея да се подчинява на Адам през целия си живот. Тя става онова, от което се боят всички тирани: човек, осъзнал, че е роб. Превръ­ща се в змия и се скрива в корените на едно дърво в градината на доброто и злото.

Адам моли Бог да му даде покорна жена, дава реброто си и получава Ева — красива млада девица, която е сътворена от негова кост и поради тази причина следва да се съгласи да му бъде подвластна. Лилит, преобразена като змия, става приятелка на Ева и шепти в ухото й истините за Вселената. Вдъхновена от мъдростта на Лилит, Ева изяжда ябълката, която олицетворява сладостта и единството с Бог и с природата, или с други думи просветлението.

В древността мъжете се боели от Лилит, защото тя познавала силата на своята сексуалност и знаела как да я използва, за да властва над тях. Жените, които следвали модела на покорната Ева, също се страхували от нейните сили. Тази версия на мита показва, че Лилит не е враг на човечеството. Тя знае тайните на нашата съкровена сексуална и духовна природа, притежава древния плод на познанието и е готова да го сподели е нас. Ли­лит ни предлага нектара на истината.

Името Лилит означава нощ и въплъщава емоционалните и духовните аспекти на тъмнината: ужас, чувственост, мъдрост, необвързаност и свобода. В наши дни образът й се свързва със свободата на феминистките, които повече не желаят да бъдат „добри момичета“. Не е изненадващо, че Лилит е най-злият демон в юдейската традиция, но все пак част от причината за поя­вата на тази персона се крие в репресията: потискането на сек­суалността, потискането на свободата на жените и игнорирането на въпроса:

„А какво ще стане, ако загърбя всичко това?“.

Когато жените прогледнат, осъзнаят, че с тях се държат зле, и започнат да задават въпроси за секса, свободата и правото на избор, тога­ва Лилит се превръща в многопластово и красиво изражение на нашите собствени желания.

Ева е интуитивният женски аспект на човешката природа. Адам е праволинейната, мъжка страна. Ябълката ни дава позна­нието, че всички носим божествена същност и сме свързани по­между си чрез Майката Земя. Змията е духовната енергия, която йогините наричат кундалини или шакти. Следвайки този сценарий, лесно можем да видим, че духовната ни енергия съвсем естествено храни нашата интуитивна страна със знание за истинската природа на реалността. Впрочем, когато интуитивната ни страна сподели това познание с праволинейната и рационал­на страна, резултатът винаги е срам и страх. Вместо да приеме единството на реалността и да се слее с нея, мъжката ни страна се чувства засрамена и уплашена от този невероятен дар. Адам се разграничава от истината, като игнорира духовната енергия и принуждава жената да напусне градината заедно с него. И още по-лошо, мъжът обвинява жената, която и до днес се смята за причината за първородния грях.

Като сме поели срама на Адам и Ева върху себе си, ние не само сме изгубили възможността да изживеем истинската реалност на пълна взаимосвързаност, иначе казано Рая, но и сме за­почнали да се чувстваме виновни заради жаждата си за знания. Необходимо е да пренапишем тази история и да позволим на мъжката си страна да приема познанието, което й дава женската интуиция. Само тогава ще се научим да изживяваме истинската си същност без вина и срам. Силата, която въплъщават Лилит и Ева, е във всяка жена и чака да бъде отключена с течение на годините.

Богинята в теб. Практики за женственост, здраве и сила. AMG Publishing