Бродя по улиците оня ден и виждам иначе нормално изглеждащ младеж на видима възраст 24-25 да влачи грозновата, но пък огромна плюшена мечка, стиснала в косматите си Made in China лапи кървавочервено сърце с драматичен надпис I love YOU!. Правилно. Идва Свети Валентин. Не забравяй да поднесеш цветя, бонбони и да замериш с някоя и друга плюшена играчка, как иначе човекът до теб ще разбере, че го обичаш?
.jpg)
Цяла година можеш да сумтиш утвърдително, когато половинката ти каже (ако изобщо ти го казва) „обичам те”, но на 14 февруари вместо обичайното „Хайде де, готово ли е кафето вече?” връчи плюш. Какво, за Бога, ще прави човек на възраст над 10 години с плюшена мечка?! (Не отговаряй, това е риторичен въпрос.)
Американците ще похарчат около 17 милиарда
за продукти и дейности, свързани със Свети Валентин. Нищо чудно, че са вкриза. Тук, смея да се надявам, сумата ще е доста по-скромна,
но въпреки това, ако съдя по витрините на магазините, щедро обсипани със сърца, червени надписи и мечки, пак няма да е малка. От покровител на влюбените св. Валентин очевидно се е превърнал в пазител на производителите на романтични картички, плюшени играчки и цветя.
Допреди 17 години никой не се сещаше да празнува католическия празник (освен самите католици, предполагам). Какво ви стана изведнъж, защо народът полудява, като наближи средата на февруари? Ако обичаш някого, със сигурност не го обичаш точно в този ден, че само тогава да го водиш навън или да му подаряваш подаръци и цветя.
Не ме разбирайте погрешно – аз съм последният човек, който ще откаже повод за подарък. Масовата комерсиализация и задължението „14 февруари! Денят на влюбените! Трябва да подариш нещо, ако наистина имаш чувства!” е, което ме влудява. Защо трябва човек да си блъска главата, за да измисли перфектния подарък, който да покаже колко много наистина обичаш другия? Малки книжки с мъдри мисли за любовта, шоколадови бонбони, балони с „романтични” надписи, плюшени играчки различни калибри…
Подари му каса бира – много по-смислен подарък,
който истински да го зарадва и да влезе в употреба веднага. Добавям тук прелестната идея на приятелката ми Анда за всеки, който все пак има желание да празнува, без да изпада в плюш: изрежи пържоли във формата на сърце. Чудно вървят към бирата.
Излезте навън, натикайте се в претъпканото заведение, пълно с други влюбени, които очевидно нямат друг начин да покажат силата на чувствата си, и се поклащайте в такт до 12 през нощта. После часовникът бие, каляската отново си става тиква и можем пак да си сумтим и да се подминаваме в коридора – празникът на влюбените е свършил.
А защо вместо нововъведения празник на влюбените да не си празнуваме традиционния Свети Трифон Зарезан, а? Да се „отрежем” кой както може, пък ако в резултат се случи да се заобичаме, е, не пречи
(само гледайте законната половинка да не ви хване!).
Съвсем не съм сама в чувствата си за надценявания празник на влюбените. По скромната ми преценка над 2/3 от зрелите хора не го харесват, но в крайна сметка връчват нещо на половинката си (идея си нямам защо). Компания в Остин, Тексас, произвежда антивалентинки – бонбони Bittersweets, които имат различни надписи като „Върни ми дисковете!”, „Обади се на психиатър!” и подобни –бонбони, които се рекламират за „обезсърчените и нефункциониращите”. Това май повече ми харесва.
Свети Валентин не е само празник на влюбените –
това е денят, в който всички, които не са в двойка, се чувстват мизерно. Отвсякъде ни заливат реклами, какво ли не е декорирано в сърца, заведенията се рекламират с програми за „празничната вечер”… Чудесно – ти нямаш човек, на когото да поднесеш романтична картичка, престояли шоколадови бонбони и поувехнало, но много скъпо цвете. Страдай, ти си сам, няма кого да покажеш пред очите на света, като го изведеш, увиснал на ръката ти, та всички да видят, че сте заедно. Голям праз, ще кажа аз. По този случай в Щатите се е провело едно наистина забележително състезание: Amarula Cream Liqueur (производител на спиртни напитки) приканил хората да споделят своя разказ
защо мразят Свети Валентин плюс рецепта за коктейл
със спиртната напитка (очевидно за да се приведат в безсъзнание в опит да избегнат идиотския празник). Наградата за един от щастливците? Самолетни билети, 2 нощувки за двама и $ 500 кеш до Чикаго, мястото на Клането на св. Валентин (където АлКапоне се опитва да претрепе Джордж Бъгс Моран). Муахахаха – ето това е една истински свежа идея.
И не, не говоря така, защото съм нещастна в романтичен план. Всъщност бившите ми ми говорят до един (добре де – всички без един, с когото аз не искам да говоря). Не чувствам никаква вътрешна потребност да декларирам публично чувствата си в специално насрочен за целта ден, за да потвърдя, че са факт. Ако ги има, ще разбереш. Не чакай картички от мен.
0 Коментара