“Красотата не принадлежи на мъжа. Красотата принадлежи само на жената – тя е нейно законно достояние и наследство… На мъжа му е нужно само едно – сила и решителност. Когато реша да се омъжа, ще си намеря мъж, който да не превъзхожда красотата ми, а да я подчертава. Няма да търпя съперник до престола си! Искам властта ми да бъде пълна – нека той да се любува само на мен, а не на образа си в огледалото!”
(Шарлот Бронте, “Джейн Еър”)
Ако Господ се беше допитал до мен, преди да устрои света, щях да го посъветвам да го създаде без красиви мъже – въздъхнах с прискърбие, след като осъзнах, че вече отлитащата първа четвърт на живота ми е достойна за сценарий на сапунка. На главната героиня все не й върви с мъжете, защото все се заплесва по някакви красавци. Тази героиня бе склонна да се “върже” на всяко подсвирване на някой по-млад вариант на Шон Конъри или клонинг на Брат Пит и да припознае в него поредния “мъж на живота си”; можеше да му се любува с кравешки поглед три бутилки вино време (които дори нямаше нищо против да плати – само и само да му се докара) и да пропусне да отбележи, че
той заслужава интерес – да, – но само за една нощ, само за една!
Тя решаваше, че съвършената му външност е достатъчна за нейно задълбочено влюбване и откликваше и на второто му обаждане…
(Тази нелепа сага приключи чак след срамно количество безуспешни опити да забие красив мъж, който да е свестен поне в още едно отношение.)
Има в този дълъг списък един мускулест красавец (представете си Ван Дам или собствения си фаворит сред яките актьори). Извън фитнеса любимото му занимание бе да се разхожда с мотора си, поднасяйки на минувачките много съблазнителна гледка, но аз още завиждам на онези, които нямаха “честта” да го опознаят отблизо.
Единствената точност у него бе тази, с която отмерваше дозите анаболи
(“виновници” за аполоновото му тяло наред с безсмисленото блъскане в залата). Освен това ги поглъщаше с онази времева точност, с която жените пият противозачатъчните си. Лично аз противозачатъчни не пиех, защото
сексуалният аспект на връзката ни не бе на особено ниво –
както се оказа, въпросните вещества се гавреха с потентността му, което пък го принуди да каже, че разговорът е по-важният аспект. Окей, само ще си говорим – примирих се до мига, в който осъзнах, че всеки разговор е мой монолог, а всеки опит да му дам думата приключва със заспиването ми. И когато това се случи в най-шумната дискотека, дадох зелено на следващата му почитателка.
После се сблъсках с магнетичната физиономия на един футболист, която веднага ме подкупи да разкарам мадамата в прегръдките му. (Сега тя трябва да ми е благодарна, защото връзката с хубав футболист е като връзката с въздуха, и то не само защото го делиш с други.)
Имаше известна основа, върху която се крепяха взаимоотношенията ни, например толерантността ми към професията му. Стараеше се и да ме разсмива, ако успееше да запомни вицовете от “Плейбой” и да ми ги разкаже – за простотия ли е, имаше завидно дар слово.
Иначе
нощите ни бяха доста “съдържателни”,
но не щеш ли, заради умората от тренировките му времетраенето на секса ни рязко се понижи. Не за това му показах червен картон, а защото дочух, че други жени се оплакват от него заради същото… (Още веднъж се извинявам на съседите за шума около края на съвместния ни живот и на пострадалите от изхвръкналите през терасата вещи.)
От последвалата депресия ме измъкна красив манекен, който на всичкото отгоре бе наследил предприемаческия дух на баща си, както и обещаващия му бизнес. Още по-обещаващо – беше мъж, поне по отношение на леглото.
Заради маникюра му обаче кухнята ми затъна в мръсни чинии – спрях да ги мия, защото, когато ръцете ни се окажеха една до друга, изпитвах неудобство от неяснотата коя е женската. За да съм адекватна на изпипаната му външност, започнах да слагам грим за първи път след бала си. Той
реши, че прекрасният му лик може да компенсира пълната липса на чувство за хумор,
и се зае да споделя разочарованията си в любовта и научните си разкрития в областта на женската психология. Бе обиден на жените (имал глупостта да се “пробва” с много от колежките си) и любимата му тема беше тяхната м-е-р-к-а-н-т-и-л-н-о-с-т. Знаеше и други сложни думи, изобщо – голям интелектуалец! Чел беше, разбира се, “Алхимикът”(много ценена книга от представителите на модния бранш), обобщаваща според него всичко изписано на света…
Не му харесваше, че пуша, и прокашляше дискретно при всяко мое запалване. Когато с научнопопулярен тон се опита да ми обясни колко неблагоприятно за женската хубост е и пиенето, го напсувах, което съвсем го сломи – жените не бива да псуват според него. А когато му извиках, че е досаден като отмираща модна тенденция, възмутено ми посочи вратата на подредения от майка му апартамент – света обител, в която бе абсурдно да се повишава тон…
Страхувам се, че
дори някой психиатър – ветеран ще се втрещи от патологията в тези спомени.
От моята патология. Може би единственото, което обяснява връзките ми с подобни същества, е, че не усетих кога отскочих от възрастта, в която тапетите в стаята ми бяха плакати на красиви мъже, в тази, в която започнах да се оглеждам за гаджета. Или пък съм гледала прекалено много холивудски измишльотини, в които мъжката красота съществува заедно със силата, ума, верността, чувството за хумор… и – каква нелепост – поискала съм този мъж.
Да ме извинят красавците за генералния извод, но приликата им с мъжете свършва точно до това, което не понасям в тях. Те живеят с мисълта, че
външността им е прекалено ценна и уникална, за да й се наслаждава само една жена.
А тази, с която все пак биха споделили съществуванийцето си, сигурно трябва да покрие критерии, чието количество рязко надвишава това, което България трябва да покрие за членство в Европейския съюз… И забравят, че никоя психично здрава жена не би могла да изтърпи самолюбието им, дразнещата суета и скуката под лъскавата обвивка.
Все още не съм формулирала изискванията си към мъжете, но красотата е вън от тях, освен ако не е качество, или съществува единствено в жестовете, поведението и подаръците им към мен! Пък и вече знам: разликата между любовта към красив мъж и прищявката е в това, че прищявката трае мааалко по-дълго.
0 Коментара