.jpg)
“Кога симулирате оргазъм?” – попитах група приятелки, с които сядаме на питие и приказки отделно от мъжете, преди да се впуснем в петъчно-съботния “клубинг”.
– Когато искам да зарадвам някой мъж или когато искам да се отърва от него – беше първият отговор.
Последваха и други:
– Когато се държи сякаш очаква да му пиша оценка, това разваля всичко. За да се отпусне и да престане да се състезава, съм готова да изиграя какво ли не.
– Когато не е благоволил да се изкъпе. Дивно неуважение. Всъщност му се ядосвам, а той приема това за страст. Пълно безумие.
– Когато съм уморена, спи ми се и не ми е до игрички.
– Когато се отчая от некомпетентното му отношение към клитора.
– Когато представата му за секс включва само и единствено голямо блъскане. И въобще не обръща внимание, че главата ми се удря в стената, че ме боли, че си слагам петите на гърдите му, за да го контролирам, а не защото не съм ходила на фитнес тези дни.
“Някои съображения” относно “якото чукане”
Написани са стотици книги за това как да се любиш с мъж. И всички те съветват какви сложни и хитроумни техники да бъдат приложени, за да го възбудиш. Звучи ми твърде смахнато, защото в действителност е твърде лесно мъжът да бъде възбуден. Говоря за здравия физически и психически мъж. Повечето романи, в които има по-хард еротични сцени, са писани от мъже, които смятат, че жените обичат дивия, суров секс, “якото чукане”, след което задължително стигат до оргазъм и молят за още. Извън художествената реалност резултатът е плачевен и за двете страни. Язък за целия флирт, за всички романтични вечери, скъпи или просто мили подаръци, ако на финала получиш просто едно блъскане и за да спреш това безумие, си принудена да надскочиш актьорското майсторство на Мег Райън (“Когато Хари срещна Сали”) в имитирането на оргазъм.
Тихата вода сред нас ни слушаше и кротко каза: “Аз веднъж го накарах да протегне лявата си ръка и с десния юмрук да удря дланта си само една минута, за да разбере какво е да бъдеш “чукан”. Издържа 30 секунди и беше поразен. Оттогава насам е далеч по-склонен да правим нещата така, че и на двамата да ни харесва. И оргазмите ми вече са истински.”
“Не ти вярвам много за истинските оргазми. Пробвала съм какво ли не и онова състояние, в което откачаш от кеф, не знаеш на кой свят си и се чувстваш сякаш ти цялата си… полов орган, рядко се получава по време на самия секс” – намеси се друга приятелка.
“Може би защото имаш определено очакване, свързано с оргазма. Той е като кихането – не те пита кога да дойде” – отстояваше правото си на оргазъм Тихата вода.
“Моля?” – реагирахме ние на странната асоциация.
“Ами, нали знаете, когато ви се докиха, не можете да го спрете. Понякога кихате леко, друг път губите контрол върху всичките си сетива. Така веднъж щях да катастрофирам – от кихане, не от оргазъм.”
“Аз пък щях да катастрофирам от чист оргазъм – не й се даваше нейната опонентка. – Беше по време на първите дни на запознанството ми с един мъж, който години наред ми беше само любовник. Трябваше да го закарам донякъде. Бяхме сами в колата, той ми говореше нещо, не помня нито дума, но никога няма да забравя как започнаха да ме заливат вълни, да ми се стягат и отпускат мускулите долу. И се подмокрих. Стана ми лошо. Исках да спра колата и не, не да правим секс, а да го погълна. На място. За една бройка да направя адска катастрофа. Спрях, слязох от колата, краката ми трепереха. Слава Богу, той реши, че съм се разтресла така от пътнотранспортната ситуация. Но през всичките години с него такова нещо по време на секс не съм изпитвала. Било е страхотно, вълшебно, но тези вълни на оргазъм ме заливат винаги преди това.”
“А някоя от вас да е получавала оргазъм няколко часа след секс?
Аз съм нещо като After-оргазмен типаж – обади се друга дама от компанията. Всичко, за което говорите – конвулсии, вълни, подмокряне, ми се случва изневиделица, след като съм се изкъпала, облякла и правя нещо друго. Връхлита ме споменът и… трябва да се хвана за нещо и да стисна очи, за да се овладея. Може да ми се случи ей така, както си вървя по улицата. Така свалих мъжа си. По време на първия ни път той ме попита дали съм свършила. Казах му, че ще го уведомя, щом се случи. На следващия ден му пуснах sms: svar6ih. И впрочем така разбрах, че не е комплексар.”
После две от тях ми казаха на ухо, че ако съдят по разказите, никоя от другите не е изживявала истинското нещо.
Свят голям, оргазми разни. Според статистиките 61 % от жените стигат до оргазъм чрез стимулация на клитора, 33 % – по време на полов акт, 42 % изобщо не са сигурни дали са изпитвали оргазъм, повече от 70 % са научили истината за своя оргазъм по време на мастурбация. Но любопитното в цялата история е друго – никоя от моите приятелки не вярваше, че другата има представа какво е оргазъм, след като не можеше да припознае в описанията “своя вид”. Е, при положение, че ние имаме спорове по темата, как да искаме мъжете да ни разберат?
Тяхната еякулация е ясна като бял ден –
може да се види, пипне, помирише, вкуси, да се хвърли в кофата заедно с презерватива, вързан на фльонга. Тяхната физиология не позволява да достигнат до финала без онова въпросното “яко чукане” или фелацио, или мастурбация. Докато оргазмът при жените може да бъде всеки път различен – като светлосенките на нощта, като различните видове кихане, като морските вълни, като нюансите на женския смях – тих като въздишка, гърлен, писклив кикот, смях, който тресе цялото тяло… Не споря, че има жени, които любят, тачат и милеят онова “якото”. Но дори те едва ли го предпочитат винаги и като единствен път за достигане на максимално удоволствие. Както стана ясно, можем да получим почти пълна илюзия за оргазъм, без да ни докоснат с пръст. Мисля, че който успее да “преведе” цялата тази работа на “мъжки език”, трябва да получи Нобелова награда за мир между половете. Въпреки че
проблемът е стар като света
Има една индианска приказка за човек, когото наричали Койота Дик. Той едновременно бил най-умното и най-глупавото създание на света. Винаги бил гладен за нещо и винаги играел номера на хората, за да получи онова, което иска. По всяко друго време спял.
Един ден, докато спял, на члена му (от англ. dick – пишка), му станало скучно и решил да попътешества сам. Заподскачал по пътя, забавлявал се и без да се усети, попаднал в пареща коприва. Помощ! Помощ! – развикал се Дик. Виковете събудили Койота и когато бръкнал в гащите си, за да запали сърцето си с обичайното завъртане на манивелата, нея я нямало! Ужасен, той хукнал да си го търси. Когато го открил в копривата, внимателно го извадил, потупал го, успокоил го и си го сложил обратно където му е мястото. Та от онова бягство от собственика, от онази
коприва насам, въпросната “универсална” пишка постоянно я сърби.
Разбира се, знам, че тези приказки не помагат особено, когато на пишката, на която държите, внезапно й хрумне да се поразходи сама. Но харесвам начина, по който приказките и легендите успяват да ни внушат по-голяма толерантност към човешката природа въобще.
В този ред на мисли – имало една древногръцка богиня Баубо, по-известна като “смеещата се богиня” или “богинята на неприличието”. Тя гледала през зърната на гърдите си и говорела измежду краката си. Каквото и да виждала или говорела, каквото и да правела, Баубо използвала всичките си сетива. Няма как част от нея на своя глава да се вдигне и да се напъха в копривата. Схващате ли откога се лутаме в “превода” на различната си сексуалност? Дик може да води самостоятелен живот. Дори да си докара беля, може да си го потупа и да си го прибере. Нашата универсална вагина не може. Трябва цялото ни същество да бъде “увлечено”. Съвсем съзнателно не казвам – влюбено. Това няма нищо общо с любовта, нито с морала, нито с верността. Но това е друга приказка. Coming soon…
P.S. Идеите в текста са вдъхновени от женските разговори, от филма “Изгубени в превода” и книгите “Как да бъде задоволявана жената всеки път” (“Кибеа”) и “Бягащата с вълци” (“Бард”). Повече по темата – във всеки един от изброените източници, особено в разговорите по женски.
0 Коментара