Колко пъти ви се е случвало да се чувствате безсилен под напора на прииждащите задачки? Правите дълги списъци, захващате няколко точки от него, но все повече и повече нови изникват, влагате цялата си страст и устрем в работата, активирате не 100, ами 150% от себе си.. но в края на деня списъкът със задачи стои все така отчайващо дълъг, а вие сте изтощен.
На мен ми се случва. И усещането, което остава накрая е на изтощение.. и непълно удовлетворение. Дълго се чудех как да реша този проблем. Може би най-сетне напипах връвчицата, която да разплете кълбото. И както почти във всяка ситуация, отговорът се оказа в нулевата точка, нищото, пустотата. Но колкото и да мислиш, че знаеш нещо, че си го интегрирал в живота си изцяло, все остава по една малка вратичка, която те води към още едно, и следващо, и
следващо парче от пъзела.
Опитът на всеки делови човек говори – добре е да схематизираш и опишеш списъка си със задачи – така поставяш цел, намерение и започваш работа по него, знайки последователните стъпки. Да, но този списък никога не се изпълнява в тази поредност и схематичност, която сте нахвърляли, нали? Вселената има съвсем друг списък и план за вас. Междувременно изникват още един куп приоритетни неща, които успяват да разбъркат всичко. Усилията стават разнопосочни, чувствате се като човека-оркестър и колкото и усилия да влагате – сякаш няма край.
Както във всяко друго нещо в нашия живот, тази схематичност и де факто – опит за контрол над нещата в живота ни, в крайна сметка води до.. поредното енергийно предизвикателство и неслучване.
Ако имаш желания –
всъщност казваш на висок глас, че в живота ти има липси. Ако правиш нещо с много усилия – нещата не се получават; ако налагаш контрол – получаваш хаос. Ако негодуваш срещу ситуация, явление – получаваш още по-голяма порция от същото. А всичко, което ти е необходимо за да излезеш от ситуацията.. е да се оставиш. На английски език звучи сякаш по-добре “to let go”. Да пуснеш контрола, да пуснеш очакванията, да пуснеш притесненията “Ами какво ще стане ако не…”
Да се оставиш в ръцете на Бог, да оставиш Вселената да случи всичко онова, което е по големия план. Безотговорно ли ви се струва? Като поражение, или примирение? Да, ако използваме познатото люшкане в крайностите на дуалността, вероятно това ще ни хрумне.
Но аз предлагам да слезем от люлката и застанем над нея, над всичко, обхванем това ВСИЧКО с разбиращ и приемащ поглед. Хубаво е да имаме план. Вместо да тичаме след огромния списък с безкрайни задачки, нека се фокусираме само върху една. Каквото и да става, колкото и важни и приоритетни (те винаги и всички са супер приоритетни) дела да имате, изберете само едно. Слейте се с това което се случва, превърнете правенето в истинска медитация.
Бъдете в настоящия момент и само там,
и му се насладете изцяло! Не в спомените, представите, мислите, очакванията за нещо отминало, или предстоящо. А само и единствено в настоящия момент.
А ако има още задачки в големия списък – добре. След като свършите с това едно нещо, после пак може да се появи още едно. Нека бъде една динамична медитация. И да се придвижваме през големия план с мънички крачки.
А ако разплитането не се получава в точно този момент, може просто да си подремнете. Това си е истинско изкуство!
Нулевата точка е нещо, което тепърва все повече ще осъзнаваме и прилагаме в живота си. Дали чрез квантова синхронизация, или други (не)техники, все повече ще пребиваваме в тази прекрасна творческа енергия.
От сайта на Мартина Иванова Свой избор
0 Коментара