Когато се омъжих, мислех, че познавам добре своя съпруг. От годежа до сватбата живяхме при родителите му. Първите дни тръгнаха добре, но на втората седмица нещата добиха истинския си вид. Неговите родители непрекъснато се намесваха в отношенията ни, даваха съвети и синът им вземаше тяхната страна. Отделихме се. Но отношенията ни не се промениха. Имахме непрекъснати дрязги. защото мъжът ми скриваше от мен доходите си, лъжеше ме, че ходи на работа, а се събира с приятели. Като се върнеше вкъщи, аз не съществувах. За него беше важно да майстори нещо, да прави антени, да си гледа канарчетата. Мислех, че както аз го обичах и споделях всичко, така и той ще ми отвърне със същото. Разочаровах се. Не зная какво да предприема, за да заживеем в разбирателство. Намирам се в безизходица. Не мога да издържам на постоянните разправии.
В. В. София
Аз съм на 25 години, но вече успях да се сблъскам с много проблеми и истини. Преди две години се омъжих в съседно село. Със съпруга ми отдавна бяхме приятели. Обичахме се и се разбирахме отлично. Мечтаехме един за друг, заедно правехме планове за бъдещето. Но след сключването на брака ни всичко тръгна наопаки. Забелязах прояви на ревност, съвсем неоснователни. Превърнала съм се в една покорна домашна прислужница без право на мнение. Опитам ли се да предложа нещо практично и полезно за домакинството, винаги срещам сериозната му съпротива. Единствено той трябва да решава, а често пъти няма и понятие за проблемите ми. С една дума, разминаваме се дори и за най-дребните неща. Опитам ли се да го убедя, че и той има задължения в семейството ни, веднага заявява, че това било женска работа. Той бил глава на семейството и трябвало да осигурява прехраната, да казва как да прекараме свободното време, с какви приятели излизаме. Останалото било мое задължение. Гледането на детето ни – също било женска работа. И тъй като съм в отпуск по майчинство, нямала съм право да се оплаквам, че ми било тежко и трудно. Явно, ако я караме така, няма да се разберем и занапред. Тежат ми не трудностите в дома, а нежеланието му да ме разбере.
Т.Н., Димитровград
Какво съм преживяла за пет години семеен живот, само аз си знам – побоища. скандали… Нямам минута покой. Когато съм подредила къщата и съм сложила ред в неговите вещи и дрехи, прави кавга за това, че му се бъркам в работата. Ако ги оставям разпилени, нервира се. Унижава ме всеки ден. Как мога да го уважавам? Как да се държа с човека, когото обожавах и когото още обичам, който е и баща на децата ми? Разбирам, че положението, в което съм изпаднала, е проблем и на други млади семейства, но аз съм притеснена от равнодушието на съпруга ми. Той не иска да се промени. Не се съобразява с мен и се отнася безразлично към желанието в си изясним отношенията.
Н. Борисова, Русе
Моля да ме извините за обърканото писмо, просто не зная откъде да започна. Може би оттам, че съм на 20 години и се чувствувам отчаяна. Просто се моля за малко човешко щастие.
Още като ученичка бях някак особена. С родителите си никога не споделях нищо. Чувствувах ги далечни и чужди. Живеех в свой свят с много мечти, напълно откъсната от другите. Срещнах младеж, който е с дeвет години по-голям от мен, разведен, без деца. Сключихме брак, роди ни се син. Но откакто сме женени, отношението на съпруга ми към мен се промени. Стана груб. започна да пие, не се прибира вкъщи. При един от поредните скандали не пропусна да ми каже. че аз насила съм го оженила, защото сама съм дошла при него. Отчаяна съм. Не издържам повече на този кошмар – скандали и несговорчивост.
Венера Т., град П.
Омъжена съм от седем години, но както се казва – бял ден не съм видяла. Чувствувам се на квартира, защото не зная като се върна вечер вкъщи, за какво ще бъда упреквана от съпруга ми. Имало е случаи, когато не ми се иска да отворя вратата, да вляза, защото ще започне да ме обижда, да ме нагрубява за измислена от него причина. Понякога се налага да оставам след работно време в службата, а като се върна – скандалът е неизбежен. Забранява ми да оставам дори и на събрания. Защо се държи така с мен? Как да постъпя, за да реша проблемите си?
Р. Ж. гр. Толбухин
Ако кажа, че съм недоволна от брака си, ще бъде много силно. Зная, че за да не се разбират съпрузите помежду си, вина имат и двамата. Когато искам да го посъветвам за нещо, тогава ме нарича „философ“. Когато се старая да не му се меся в работата и говоря само най-необходимото, ставам инат. Често се кара с мен, дори и пред приятелите ни. и тогава ми става много тежко и болно. Не мога да кажа, че мразя съпруга си, но започвам да изпитвам злоба към него. Не искам да го упреквам, защото все пак се грижи за семейството, обича децата ни, макар понякога и с тях да разговаря грубо. Стремя се да се държа спокойно, но ми се отвръща с обиди. Къде греша и какво да направя, за да не се разруши бракът ни?
Г.Д.
0 Коментара