Въпросът за изневярата е вечен, както е вечна любовта. Но никога не е имало рецепти нито за едното, нито за другото. Повече са били теориите, приказките, безброй са сентенциите, ала когато нещата опрат до отделния човек, всички те се оказват безсилни да му помогнат. И често теоретиците се объркват най-много. Защото в живота всичко е конкретно. Правилата са за ръководство, решенията са лични.
В старите семейни закони изневярата беше посочена като абсолютно условие за развод. Това ще рече – има ли доказана изневяра, съдът разтрогва брака, без да се интересува как този факт се е отразил на семейството. Сега нещата са съществено променени: съдът се интересува единствено дали семейството е дълбоко и непоправимо разстроено, независимо от причините (изневяра, грубост, пиянство, несходство на характерите и пр.).
Дали съвременният законодател по-малко зачита морала?
Не, съвсем не – социалистическото общество отдава много по-голямо значение на личността, на свободата й да избира своето осъществяване. Ако бракът унижава човека – той трябва да може да защити достойнството си, включително и чрез развод. Но и разводът, както и бракът винаги са били единствено в ръцете на двамата партньори, независимо какво е предвидил законодателят за изневярата. Въпрос на лично преживяване, на взаимоотношения. На чувства.
Познавам дългогодишно семейство. Съпругата е по-възрастна от мъжа. Той е човек творец, дните му са напрегнати и разнообразни. Тя си е повече у дома. Дълги години нищо не смущава тяхното приятелство и уважение. Жената е мъдра – създаде си навреме интереси, близки до професията му, приближи се още повече до него.
Може би все пак той й изневерява?
Тя не мисли за това – поне не се е издала, че мисли. Той с нищо не е накърнил достойнството й, никога нито с дума, нито с жест е допуснал да падне сянка върху нея. Има периоди от живота, които трябва да се преживеят с повече гъвкавост. В името на трайното, ценното в един брак, в една връзка.
Не казвам, че така трябва да бъде и при вас – и при когото и да е друг. Всъщност при вас за изневяра на съпруга ви ли става дума, или за онова перчене на някои мъже, които много искат да демонстрират независимост от своите съпруги, превъзходство, дори пренебрежение към семейната си обвързаност, и поради страх да не изглеждат „под чехъл“, държат в напрежение жена си. Това са евтини демонстрации, уловки, на които съпругата може да се поддаде. И тогава?
Ревност – значи любов! Също твърде евтино удоволствие за криворазбраната мъжка гордост.
Но може да не е така — може наистина един съпруг да обича „разнообразието“ извън дома. Да прелита тук и там.
Некрасиво, недостойно. Нечестно!
По-нататък всичко зависи от това, как той се завръща у дома след такива прелитания. И как съпругата му го приема, знае ли, не знае ли истината, прощава ли му или эатаява обидата. В това изпитание бракът или узрява и идва краят на „летенето“, или се разрушава. Всичко е конкретно, ще повторя.
Слушала съм сентенцията: човек преживява само една истинска любов. Голям процент от хората изобщо не я дочакват. Ако такава любов се преживее в брака – няма по-голямо щастие. Но и това не е тъй често. И ето – такава любов именно среща човек, вече задомен. Настъпва времето на най-голямото изпитание. Можете ли вие да кажете как да бъде в такъв случай? Ако трябва да решите за себе си? А ако се е случило със съпруга ви?
Страхувайте се да не му се случи! Прелитанията са за показ. Дълбокото изживяване носи и страдание – за обсебения от любовта и за обичащите го.
Изневярата – съвместима ли е с истинската любов?
Всяка изневяра ограбва човека. Ако той се е поддал на мимолетно развлечение и се надява, че ще се върне същия към истински обичаната – към съпругата, – лъже се. Рано или късно ще се почувствува предател. Ще знае, че я е унижил в чуждите очи, дори тези очи да не са я виждали. Ако ли няма дълбоко чувство към жена си, ще се върне към нея с още една степен на охладняването. Лошо – и така, и иначе. А може би тъкмо тук е добрата възможност на съпругата да прояви превъзходството си на човек, който знае истината, но се поставя над нея – и така поставя себе си над случайните връзки и връзчици.
А кой е казал, че само той допуска отклонения в брака?
Така че преди да разсъждаваме за другия, нека поставим себе си на неговото място. И може би тогава ще открием, че в собственото ни безупречно според нас поведение има по някое лодводно камъче, моменти на привързаност или студенина към другия, на пренебрежение или подозрителност, наред още дребни, неосъзнато важни неща. Защото животът на двама души заедно е низ от общи часове, общи пространства, вещи, вкусове и из¬питания, където всеки защищава правото да бъде достоен за другия. Големите чувства не витаят във въздуха, те са със земна почва.
Само не бързайте! Само не се отказвайте! Защото няма лесно щастие.
0 Коментара