Бях в началното училище когата ми викаха “армен дуду, гащи наду”, но нямам душевни белези от тази обида. Имах едно приятелче, турчин, Орхан, и него го тормозеха, но това не попречи да бъде почетен гост на рождения ми ден. Може би това различие ни сближаваше.
По-късно ме наричаха “мръсна арменка”,
особено когато чувстваха безсилиeто си от моята правота. Всичко това не ме е накарало да мразя българите, но е засилвало чувството ми за различие, наречено “обединение на малцинството”.
Странно е как чувството за родственост поражда и доверие. Преди години като се връщах от Франция носех пликове с пари и бижута от съвсем непознати за други съвсем непознати хора, но арменци… je suis armenienne…
Когато започна възродителния процес, с един мой приятел –евреин, отидохме при друг наш приятел – турчин, да го питаме как са го накарали да си смени името. Не ни водеше любопитството, а по-скоро мисълта, че като свършат с тях, ще почнат с нас. “Посрещна ме един с автомат и ми каза: ”От днес ти се казваш Зефир , а не Зафер”. Никога не го подписах под снимките му като Зефир. За мен той си остана завинаги Зафо.
През 1915 година в конака на баба ми са й казали “От днес се казваш Надиде , а не Ебраксе”. Но тя не мразеше никого, беше убедена, че политиците са ги настроили един срещу друг, защото
турци са им помогнали да избягат.
Вкъщи се говореше и на турски език от нея знам няколко поговорки. Това само ме е обогатило.
Спомням си когато ме мъмриха официално от партията, че сме пуснали една моя снимка на туркиня с шамия на главата. Ама тя не закрива лицато, просто беше бяла с дантели, красота… Да, ама подсказва идентичност, различие, значи мислиш не така както се иска… Каква е
разликата между тези, които забраняват и тези, които стрелят?!
Питали ли сте се защо турските сериали имат такъв успех у нас, а чувам, че и в Англия пробиват пазара?! Това е като латиноамериканските сапунки, докосват тънката душевна нишка за любовта, ревността, приятелството и предателството, все общочовешки истории. Това ни сближава.
Никъде не се афишира религията, а само обичаите.
Но доколко те са подвластни на нея..?! Забелязали ли сте, че в трудни моменти те казват „Боже, дай ми търпение!“ , а ние „Боже, дай ми сили!“. Ние искаме сили, за да имаме търпението да се преборим с несгодите, а те искат търпение, за да имат сили да преодолеят несполуките. Трябва ли да се стреляме за това?! Като винаги може да намерим допирна точка?!
Защо трябва да търсим различието, което ще ни дистанцира и да минаваме в отбора на “другите”?! Но това е най- великата манипулация, изградена на древния принцип “разделяй и владей”.
Преди години имаше едно арменско движение, което правеше атентати срещу известни турски граждани. Естествено
всеки арменец за тях беше потенциален атентатор.
Не казвам “терорист”, тази думичка още не беше влязла в употреба. Един пример: пътуваме група за Турция с групов паспорт, само аз, защото фамилията ми завършва на “ян”, бях с отделен паспорт и щателно ме провериха.
Много се смяхме… Скоро пътувах пак за там. Никой не ми обърна специално внимание. Времената се бяха променили, явно имаха други главоболия с новопоявилата се думичка “терористи”. Кой ги създаде?
Как само ни манипулират, за да застанем един срещу друг. Изтъкват
различията ни и потъпкват уважението.
Наскоро имах гости от Франция. Предупредиха ме, че единият е арабин и ние веднага “опа”, а искат и да ходят в помашки села…
Какво се оказа, две студенчета, влюбени птички – французойка и тунизиец.
Сладури, е като мюсюлманин – не го гощавахме с пържоли,
предложихме му риба. Пяхме една и съща детска песен на четири езика. Смяхме се като луди, когато разбрахме, че една от гостенките ни цял ден беше ходила с термометър под мишницата. Просто го беше забравила… По едно време Бедис взе китарата на баща ми, сложи й нова струна, която извади от раницата си, настрои я и засвири ДЖАЗ. Баща ми щеше да бъде очарован. Ние уважавахме културата си, традициите, религията си, идентичността си. Беше една прекрасна вечер…
Изстрелите в Париж не ни разделиха, дори ни сближиха срещу тези, които предлагат насилие за решаване на проблемите. Кой и защо нарушава уважението към другия? Не може всички да обичаме кроасани и затова да се избиваме? Всичко е толкова просто, запейте една и съща детска песен на различни езици…
Je suis comme tout le monde… Аз съм като всички…Обичам, мразя, плача, смея се, моля се на Бога в мен, защото така е най-сигурно, че ще успея…
С благодарност на Камии и Бедис.
0 Коментара