Преди да отговорим на този странен въпрос, да видим ние къде живеем? Я да се огледаме…
Технократско и индустиално общество, култ към материалното, култ към потреблението, към притежанието, „цивилизация“, научна и техническа революция.
Смятаме, че сме опознали всичко, знаем всичко за всеки, изучили сме законите на физиката, механиката, бизнеса и науката за печелене на пари и икономически растеж, но… не познаваме себе си. Цената на всичките тези познания за външния свят е, че сме загубили почти изцяло умението да управяваме и използваме потенциала на духа и биологията си.
Въртим се в някаква странна въртележка, устремени уж към щастие… което се изразява в повече пари, по-луксозна къща, по-лъскава и модерна кола, по-висок пост в кариерата, повече подчинени, повече власт, повече секс, повече
признание, обожание, присъствие под прожекторите,
интересни приятели, повече нови и лъскави играчки, дрехи, обувки, бижута… а щастието все се изплъзва и се оказва, че когато постигнем заветната цел, щастието е отскочило още една крачка напред и а-ха да го стигнем, но … не съвсем. За известно време новото постижение сякаш дава известен стимул. Но в крайна сметка вълнението утихва, новите усещания, приятели и отговорности стават обикновени. Първоначалното щастие изчезва. Може би, би било полезно преди да се втурнем към поредната илюзия да спрем за миг и да се запитаме – какво е нашето разбиране за щастие?
Оказва се, чехора, които разполагат с огромни материални постижения и удобства, всъщност са
дълбоко нещастни и неудовлетворени.
Макар, че ние, представителите на това материално общество, западния свят сме склонни доста лесно да се усмихваме, то тези усмивки са празни, показни…а очите изразяват почти винаги усещане за недоволство, празнота дори отчаяние.
Когато темпото на външния материален напредък изпреварва развитието на вътрешното знание, хората явно преживяват дълбоки емоционални конфликти, без да разполагат с вътрешните инструменти да се справят с тях. Изобилието от материални придобивки създава толкова външни разсейващи фактори, че
хората изгубват връзката със своя вътрешен живот.
Щастието, мили приятели, не се постига чрез външни фактори. Те само временно имитират усещане за щастие, което бързо отминава и оставя бездна след себе си. Ефектът на външните стимули и дразнители е подобен на пиенето на солена морска вода – колкото повече пием от нея – толкова повече искаме да пием, но и толкова повече жадни и неудовлетворени оставаме. Щастието не е продукт на външните фактори. То живее вътре в нас. Щастието е въпрос на избор, въпрос на вътрешно състояние.
Спрете да търсите нещо, или някой извън вас, който да ви доведе до мечтаното щастие. Не, това не е партньорът във връзката ви, не е повишението, не е дори мечтаната екскурзия до екзотичните острови.
Щастието е състояние на духа,
енергия, в която вие избирате дали да бъдете, или не. Обърнете се към себе си и потърсете скритата си сила и мъдрост. Преследваме цял живот лишени от съдържание мечти, привързаности, религии, дори други хора, надявайки се те да запълнят празнината, която ни измъчва. А единственото място, където трябва да търсим е вътре в нас.
Постигането на щастието и благоденствието е въпрос на избор. А той лежи в нашите ръце. Нека го използваме разумно, свободно и съзнателно!
От сайта на Мартина Иванова Свой избор
0 Коментара