Кога една жена започва да изглежда и да се държи, като лелка? Това се случва, когато жената не желае да реформира модела си на мислене и поведение, губи любопитство към интересното и вдъхновяващото в живота. Спира да събира информация за новото, не предизвиква мисленето си в посока творчество и развитие. Заживява в рутина и губи фокус за позитивното и съзидателното. Особено когато зацикли във фаза на консервативност и еднообразие. Тогава тя бавно навлиза в състояние на безполезност.
Защо реших да ви провокирам с тази статия?
Често в живота ни се случва да зациклим и да изгубим увереност. Предлагам ви няколко стъпки за самопомощ. Да помислите какво да промените в начина си на живот, за да се случи нещо ново и вълнуващо. „Защото когато ние се затворим за света и той се затваря за нас“.
Двигателят на човека на първо място са неговите мисли. И най-често това са въпросите ЗАЩО? и КАК? Смисълът да ги зададем първо на себе си е в това да можем да направим качествен анализ на положението, в което се намираме към момента от една страна, а от друга – да осъзнаем какво трябва да подобрим, за да получим нов резултат. Защото е лудост да си мислим, че с едни и същи действия или очаквания можем да получим различен резултат.
На първо ниво е хубаво да се научим да правим преоценка на всичко, което имаме към момента и да определим от какво не сме доволни, какво можем да подобрим в обкръжението си. Търсим ли нови, интересни и вдъхновяващи хора, места, информация и преживявания?
На второ ниво трябва да анализираме какви са обичайните действия, поведенческите ни модели и очакванията ни към други хора. Доколко поемаме лична отговорност за нещата в нашия живот, да се случват според нашите мечти и желания. Да помислим какви действия правим в посока подобряване на себе си.
На следващо ниво – какво ново се случва около нас или предпочитаме да битуваме в зоната си на комфорт. Тук ще си позволя да Ви разкажа история за моя приятелка – програмист, която дълго не можеше да срещне партньор. Когато я попитах: „Ти излизаш ли от вкъщи, срещаш ли се с нови хора, къде ще срещнеш мъжа на мечтите си, след като времево и мислено си си поставила ограничение да не излизаш от вкъщи?”. Казах и́, че хипотетично си е оставила три варианта – да срещне водопроводчика, разносвача на пици или някой, докато изхвърля боклука или пазарува в кварталния магазин. Едва когато видя картината на живота си, тя реши да внесе някои промени – започна от работата, която беше творческа, но я ограничаваше да стои дълго време пред монитора на лаптопа си…
Като следваща стъпка е хубаво да преосмислим убежденията, които имаме за живота. Нашите убеждения, представляват подхода и възприятието ни за живота като стойност. Те са фундаментална база, върху която взимаме решения как да организираме и построим всяка сфера от нашия живот, така че той да се движи в посока напредък и благополучие. Установено е, че колкото повече стоим в зоната си на комфорт, толкова по-инертни и лениви ставаме. Постепенно губим от съпротивителните си сили и бавно обричаме себе си на неконкурентоспособност.
Според последните проучвания, причините за разпад на множество партньорски отношения се дължат на липсата на развитие на отношенията в двойката. Липсата на изненада, на новост, на теми за качествена комуникация изчерпват ентусиазма между партньорите. В един момент търпението на единия партньор към другия угасва. Способностите ни да се съхраняваме като двойка достигат до крайния си предел. И единият от двамата спира да очаква промяна и осъзнаване в другия, и решава да направи сам промяна, като излиза от тези неработещи отношения.
Ето защо периодично трябва да поставяме убежденията си на социална критичност. Да си отговорим с цялата искреност към самия себе си на въпроса: Кой съм Аз? и Какво всъщност искам да постигна,да науча, да изпитам, да направя? И да помислим кои са най-преките пътища за наваксването с тази информация. Според водещи психолози в световен мащаб, за да има динамика в нашия живот трябва на всеки 5 или 7 години да правим промяна в поне една от сферите на живот – да сменим йога студиото, което посещаваме или фитнес клуба, да си сменим работата, мястото на живеене, всяка година да се запознаваме с поне 5 нови човека. Такава промяна не бива да ни стряска, тя ще е проверка на това, доколко уверени и комуникативни сме, доколко търсещи и адаптивни сме.
И не на последно място, когато знаем откъде да тръгнем, какво да променим и какъв резултат искаме да постигнем, то тогава ние сме този, който определя правилата на играта. Ще знаем с какво можем да помогнем на другите и как да облагородим себе си. Това ще е наш неизменен рефлекс. За нас няма да съществува нерешим въпрос. Вдъхновението и ентусиазмът, с който ще вършим всичко това, ще се превърне в наша мисия.
Според древните писания, смисълът на човешкия живот е умение – да изградиш себе си като личност, да натрупаш опит, да проиграеш нещата в реална ситуация и да споделиш наученото с другите. Да станеш обществено полезен, съумявайки да се съчетаваш в общуването с различни хора.
От казаното до момента следва да осъзнаем, че всичко е в наши ръце. Ако ние не поддържаме себе си в „будно“ състояние, ще заприличаме на „лелка“. Липсата на личен принос, ентусиазъм и отговорност съсипва първо личността, а след това и хората в нейното обкръжение, защото темите и начина на прекарването на времето заедно са еднообразни и нелюбопитни.
Ето защо е хубаво да култивираме в себе си потребност да се движим по интересна програма за развитие. Сами да си създаваме стимули, с цел да поддържаме духа, тялото и мозъка си в актуално състояние, за да бъдем естетични и приятни за комуникация.
0 Коментара