Няма жена, която поне веднъж да не зададе този въпрос на себе си или плачейки на рамото на приятелка. Със сигурност го е изричала и Ленчето от Брестовене, и Дженифър Лопес след провала й с Бен Афлек.
Захващам тази тема с надеждата да я превърна в кратка терапия на всички изключителни момичета, които четат това послание. Вярвайте в своята изключителност! Обиколила съм половин свят, но никъде не видях жени толкова сладки, така борбени и с толкова дини под една мишница като българките.
Лесно им е по „белия“ свят – мъжете преуспели и с добри доходи, законите са на страната на жената и децата при развод, всички уважават брачната институция, съпругата и майката. А тук какво?
Мъжката мечта – гола, бременна и пред печката
в кухнята. При развод – дребни левчета издръжка за детето. За издръжка на екссъпругата – и дума да не става. И въпреки всички тегоби тя, българката, се хваща в ръце, отглежда си сама децата, бъхти се на три фронта, за да ги изхрани, и… оцелява. Е, как да не сте изключителни! И трябва да си го повтаряте всеки ден, дори когато целулитът ви е повече от либидото, когато се събуждате рошави, със зачервени от умора очи и пак тръгвате на работа със старата си блузка.
Огледайте се. Другояче изглежда жената с опънат гръб, вирната глава, леко самонадеяна усмивка, с плавна походка и самочувствие. Дори когато е фалшиво. Тогава и със старата блузка може да я забележат. Виждала съм жени с маркови костюми – с увиснали рамене, злобни и нацупени, тътрят крака, обути в последна мода ботушки. Забравете.
Така прекратих приятелството с една жена на моята възраст.
Аз имам дете, тя – не. Аз не получавах повече пари от нея. Живеех при „мойте старци“, тя – в собствено кокетно апартаментче. И двете сме образовани. Аз имах млад (неприлично млад), секси и богат любовник, а тя дълго бе сама. Две години не спря да ме подкача – къде добронамерено, къде със завист: защо ти го можеш, а аз – не? Накрая ме принуди да обясня, че докато тя набива чипс и тортички пред телевизора, аз играя тенис и карам ски; докато тя се потиска и се заяжда с мъжете в компания, аз се усмихвам, демонстрирам добро възпитание и прилично самочувствие.
Друг пример – приятелка съседка. Клюкарките от кварталната „Ройтерс“ я знаеха като старата мома от големия блок-„село“. Мен по- не ме отдумваха, нищо че съм разведена от миналия век. След 6 години живот с младо инженерче и почти пред брак тя го заряза заради един чичо-пияндур-разведен, с 20 години по-стар от нея. Прибра го в малката панелка и 10 години живяха чудесно. На чичото му беше удобно, а на нея й се искаше брак и дете. Послуша по-мъдрите си приятелки: спря да се депресира и да готви всеки ден, тръгна да играе бридж с компания, зафлиртува и се заоблича добре. И не спираше да се усмихва. След 8 месеца имаше вече пръстен, след десет – сватба.
Много са причините да сте прекрасна, а никой да не ви иска. Случва се при стеснителни, скромни жени, които тъй и не могат да осъзнаят, че трябва да флиртуват с мъжете поне с очи. Случва се и на подпийнали, дългокоси фурии „с дълъг чорапогащник“, чиято философия е „Искам мъж – сега го искам“. Е, най-често го получават, но за еднократно ползване. И защо ли после изпадат в депресия, когато телефонният оператор им съобщи, че са избрали несъществуващ номер? Гадничко е, но е време да се научим на техните номера. И какво от това, че
нощната пеперуда-мъж се е оказала молец
– както те могат да се забавляват за малко, така и ние, жените, можем. Какво по-хубаво от една страстна нощ без ангажименти! Хормоналният баланс е възобновен, вървиш по улиците със загадъчна усмивка и поне няколко следващи вечери веселиш приятелките си, описвайки неговите реакции. (Забравих да кажа, че презервативът е повече от необходим.)
Балкански принцеси, хич да не ви пука и по темата брак. Животът е тук и днес. Изключително вредно е да допуснете някой да ви обяснява как часовникът цъкал и други подобни безсмислици. Жената, която иска да се омъжи бързо и на всяка цена, си личи от километри. Личи не само за прозорливите жени, но и за непрозорливите мъже. Колкото повече демонстрирате, че не ви пука, толкова по-големи са шансовете. Имах приятел, който започна дружбата ни с твърдението, че вече се бил женил веднъж и това му е достатъчно. След месеци гореща любов и обрати в стил латино сапунка, подхвърлих, че съм уморена от живота и почвам да търся „тих пристан“. Кълна се, 3 месеца по-късно получих предложение за женитба. Може и да съжалявам някой ден, но вече бях преценила, че не бива да приемам. Защото “Свободата, Санчо…”.
Аз съм печено момиче – умна, красива и добра (невинаги), образована, интелигентна. Но е имало месеци, а и години, в които никой не ме е искал. Понякога е въпрос на съдба.
В такива периоди съм се “изправяла на главата си”: флиртувала съм по барове, пътувала съм до екзотични места, водили са ме „на сгляда“ приятелки, заглеждала съм дори мъже, които не харесвам. Уви, оставала съм сама или с емоция „за няколко пъти“. Идвало ми е да се гръмна!
Трябваше да мина 40-те, да преживея две критични години, в които на два пъти едва прескочих трапа заради болест и автомобилна катастрофа, за да осъзная, че не бива да преставам да се забавлявам дори когато съм адски самотна.
Жената може да е щастлива и с книга в ръка, и пред малкия екран, и прегърнала детето си, и в неангажираща връзка тип „безцип изчукване“ (по Ерика Джонг). Може да се кефи и на преход в планината, и на нощно къпане гола, и пред барбекюто на щастливи семейни приятели (ако не е завистлива).
И през цялото време трябва да е убедена в собствената си значимост – да се грижи за вътрешната си хармония и хубост на душата.
Постигне ли го, ще проличи. В труден за мен момент един мъдрец ми каза: “Трябва да знаеш какво искаш, да се молиш горещо за него на добрите сили, да правиш добро около себе си и да мислиш позитивно. И ще го получиш.” Послушах го. Може и да не ми вярвате, но системата работи!
Е, не си пожелах Бен Афлек. Но и Дженифър Лопес не го омъжи за себе си.
0 Коментара