Един ден крал Артур бил на лов за голям бял елен на края на дъбовата гора и се озовал очи в очи с висок, силен главатар на банда – сър Громер. Той заявил, че търси отмъщение, задето загубил някои от северните си земи от сър Артур. Той като Артур не бил въоръжен, сър Громер пощадил краля и му дал шанс да спаси живота си като му отправил предизвикателство: Кралят имал една година, за да отговори на въпроса:
Какво искат жените повече от всичко?
Ако Артур отговорел правилно на въпроса, животът му щял да бъде пощаден; ако ли не – той щял да изгуби главата си.
Артур се съгласил, но бил много обезкуражен. Това трябвало да е въпрос-уловка, помислил си той. Бил сигурен,че никой не знае отговора. Когато се завърнал в замъка, Артур разказал цялата история на племенника си сър Гавейн, който бил познат като най-мъдрия, най-смелия, най-състрадателния и най-благовъзпитан от всички рицари на Кръглата маса.
Минала почти една година и Артур и Гавейн събрали много отговори, но нито един не изглеждал да е истинския. Уреченият ден почти настанал, когато една сутрин Артур, докато яздел сам през лилавия пирен и златния прещип видял едра, уродлива жена, покрита с брадавици и почти толкова широка, колкото и висока.
Очите й срещнали неговите безстрашно и тя му рекла:
– Ти си крал Артур и след два дни трябва да се срещнеш със сър Громер с отговор на един въпрос!
– Даааа – колебливо отвърнал Артур – но ти откъде знаеш за това?
– Аз съм лейди Рагнел, а сър Громер ми е доведен брат. Ти нямаш правилния отговор, нали?
– Имам много отговори и не виждам това какво те засяга – отвърнал рязко Артур, придърпвайки юздите, готов да си тръгне.
– Нямаш правилния отговор – рекла Рагнел с увереност, която изпълнила Артур с мрачно чувство. – Аз имам отговора.
Артур скочил от коня си.
– Кажи ми отговора и ще ти дам голяма торба със злато!
– Златото не ми върши работа – отвърнала спокойно лейди Рагнел.
– Глупости, жено, можеш да си купиш всичко, каквото поискаш с него! Какво искаш тогава?! Бижута, земя?! Каквото и да поискаш, ще си платя – при условие, че имаш правилния отговор.
– Зная отговора. Мога да се закълна – отговорила тя. След малка пауза добавила: – Искам в замяна сър Гавейн да ми стане мъж.
Артур останал с отворена уста.
– Невъзможно! – извикал той. – Искаш невъзможното, жено! Не мога да ти дам племенника си!
– Не те помолих да ми го даваш. Ако той се съгласи да се ожени за мен по собствена свободна воля, тогава ще ти дам отговора. Това е моето условие.
– Условие?! Какво право имаш ти да ми поставяш условие?! Никога не бих могъл да му представя подобно предложение!
Рагнел гледала спокойно лицето на краля и просто казала:
– Ако промениш мнението си, утре ще бъда отново тук – и после изчезнала в гората.
Разтърсен от странната среща, Артур се прибрал у дома. Отвратителна жена! – мислел си той. Как смеела да моли за брак с най-изтънчения рицар! Когато рицарят се завърнал в двореца, той разказал на племенника си за срещата, и с извърнат поглед предал изискването на Рагнел, наред с подробно описание на уродливото й лице, покритата с брадавици кожа и огромните й размери.
– Какво щастие, че мога да спася живота ти! – незабавно отвърнал Гавейн. През възраженията на чичо си Гавейн заявил: – Това е мой избор. Ще отида с теб утре и ще приема този брак, при условие, че този отговор спаси живота ти.
Рано на следващата сутрин Гавейн и Артур тръгнали за срещата. Дори когато я видял лице в лице, Гавейн не се поколебал в решението си. Предложението било прието и Гавейн й се поклонил.
– Ако утре отговорът ти спаси живота на краля, ще се венчаем.
В съдбовната сутрин Гавейн яздил по пътя с Артур, който уверил рицаря, че първо ще опита всички други отговори, както и се случило. Сабята с широко острие блестяла на слънцето, а Громер чакал отговорите. След всеки главатарят крещял:
– Не! – докато не вдигнал сабята си високо над главата му.
– Чакай! – извикал кралят. – Имам още един отговор.
Онова, което жената желае повече от всичко друго,
е правото на независимост,
правото да упражнява
собствената си свободна воля.
Със силна ругатня Громер прибрал сабята.
– Ти не си открил този отговор сам! Проклетата ми доведена сестра Рагнел ти го е казала!
Той се върнал обратно в гората, а поредица от клетви ехтяла след него.
Артур се върнал до мястото, на което го чакали лейди Рагнел и сър Гавейн. Тримата заедно се върнали в двореца в мълчание. Рагнел изглеждала щастлива.
Из двора бързо се разнесла новината за странната венчавка между грозната жена и великолепния мъж. Никой не можел да си обясни какво е убедило Гавейн да се ожени за това създание. Някои мислили, че тя трябва да притежава големи имоти и земи, а други, че това е черна магия.
Крал Артур дръпнал племенника си настрани и му рекъл:
– Едно отлагане е в реда на нещата.
– Дадох й дума, чичо. Искаш да не удържа на думата си ли? – отвърнал той.
И така, венчавката се състояла в манастирската църква, а странното сватбено тържество се провело пред целия кралски двол. През целия дълъг ден и вечерта, Гавейн останал приятен и възпитав. По никакъв начин не показал нищо друго, освен учтиво внимание към съпругата си. Накрая младоженците се оттеглили към покоите си.
– Ти спази обещанието си добре и преданно. – отбелязала Рагнел. Не ми показа нито съжаление, нито отвращение. Ела и ме целуни сега, след като сме венчани.
Гавейн отишъл и я целунал. Когато се отдръпнал, пред него стояла вече красива жена със сиви очи и засмяно лице. Той изтръпнал от изумление.
– Що за вещерство е това?
Рагнел отвърнала:
– В тази форма ли ме предпочиташ? – като бавно се завъртяла, показвайки красивото си тяло. Доведеният ми брат сър Громер винаги ме е мразил. Той доби знание за веществото от майка си и го използва, за да ме превърне в чудовищна вещица. Нареди ми да живея в тази форма, докато най-изтънчения рицар на Британия не ме избере за своя булка.
– Но защо те е мразел толкова жестоко? – попитал Гавейн.
Усмихната, Рагнел отговорила:
– Отказвах да изпълнявам нарежданията му както по отношение на собствеността си, така и на личността си.
С огромно почитание Гавейн казал:
– Значи вече постигна невъзможното условие и злото му проклятие е развалено!
– Само отчасти, скъпи мой Гавейн – а очите й останали приковани в неговите. – Ти имаш избор, по кой начин ще остана аз. Би ли ме имал в тази форма през нощта в покоите или предпочиташ да съм уродлива през нощта и красива през деня в двореца?
Гавейн коленичил пред нея и на мига отговорил:
– Това е избор, който не мога да направя аз. Той засяга теб, скъпа моя Рагнел и само ти можеш да избереш, а аз ще приема избора ти на драго сърце.
Рагнел изпуснала дълга дълбока въздишка. Сиянието на лицето й го заляло.
– Добре отговори, прескъпи Гавейн. Отговорът ти развали напълно злото проклятие на Громер. Последното условие, което той постави беше, че след сватбата, най-великият рицар на Британия, моят съпруг, трябва да ми даде правото на независимост, правото да упражнявам собствената си свободна воля. Само тогава дяволската магия щеше да бъде развалена завинаги.
И така в чудо и радост започна брака на лейди Рагнел и сър Гавейн.
Допълнително тълкуване на легендата
„Историята на лейди Рагнел символизира развитието на женската независимост в ограниченията на патриархалната традиция и процеса, при който една жена заявява правото си да бъде господар сама на себе си, да управлява собствените си действия. Когато я срещаме за пръв път, тя е всяващата ужас вещица-кучка, символът на емоционално изискващата жена. Все пак можем да кажем, че тя е нещо повече, защото дори и кралят е убеден в нейната мъдрост. Когато тя се омъжва и тя е променена от целувката трябва да се замислим, че не е преобразена от нея, а от процеса на собствения си кураж в преследването на собствената си свобода. Тя е тази, която е. Та говори от собствения си авторитет, предизвиквайки брат си и краля, тя е не може да бъде обезкуражена от проклятия, обиди и отблъскване. Рагнел ни показва, че да бъдеш вярна на себе си не означава да съдиш или да обвиняваш, или да оставяш устата си да бълва мръсни думи. По-скоро е да изразяваш собствените си мисли и чувства, без да се опитваш да скриеш острите си ръбове, за да запазиш образа си светъл и неопетнен. Казването на истината може да ни изложи на критика, но най-вече на собствените ни страхове. Да признаем кои сме и какво искаме, разпознавайки зависимостта и задължеността си, ни поставя в уязвима позиция. Но криенето от истината ни ноди само до тревожна самозащита, страх и срам. Когато се научим да говорим истината с отворено сърце, откриваме, че почти нищо не изглежда невъзможно – не защото контролираме всичко, а защото откпимаче как да зависим благодарно от другите, как да се променяме, когато се изисква промяна и най-важното – как да бъдем по-малко засрамени, завистливи, виновни, изолирани и изплашени“. – Пени Янг-Айзендрат, юнгиански психотерапевт
0 Коментара